Скъпи ми синко, Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни. Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място. Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложих вътре малко дрехи, затворих капака и дръпнах синджира. От тогава не сме ги и виждали. Времето тук не е лошо. Само миналата седмица валя два пъти. Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязахме и ги сложихме в джобовете на палтото. Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата, вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре. Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти. Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица. Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят. Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на самосвала и се удавили. Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук С обич, Мама 