Хайде, Честита Баба Марта и от мен на всички!Да сте здрави, румени и засмени цяла година!истаналото мойе да се купи или оправи Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име -- Сечко. Само че единият наричали малък, а другия -- голям Сечко.От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.-- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде -- думал й свекърът, стар стария.Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.-- Кърпикожусите цъфтят сега, снахо -- топло й напомнил старецът. -- Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!-- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи -- казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна "баба Марта" и да носи само добрини на хората.
Коментар