Както обещах миналата година тук, във форума, най-сетне се хванах и спрях цигарите (е, обещанието бе за до края на годината, ама да не издребняваме за 2 седмици ).
Аз, за разлика от Марк Твен, за двайсет и еди колко си години пушене съм спирал да пуша само веднъж (за 6 месеца), това е второто (и надявам се окончателно) спиране. Отварям тази тема с желанието да кажа няколко лично проверени неща на всички, които имат желание да се откажат от тютюнопушенето, както и да подканя колегите с опит да го споделят с все още зомбираните.
Трябва да искате да спрете да пушите.
Трябва да имате (поне един) истински мотив. Дали ще е здравословен проблем (не дай Боже, но аз лично познавам няколко души, които така от раз и без никаква подготовка спряха цигарите след 30-40 години пушене), защото шефът не дава или гаджето не ще да се целува с пепелник...
Тютюнопушенето всъщност е една наркомания.
Клишето че “тютюнопушенето е един вреден навик” може да е донякъде вярно, но според мен е по-скоро вредно. Защото пушенето далеч не е само навик, а преди всичко е една легална наркомания (знам, че не е кой знае какво откритие - дотатъчно е да прелистите някаква литература по въпроса). Но според мен осъзнаването на този факт е от изключително значение - изумен съм колко много (иначе много интелигентни хора) живеят със заблудата, че ако спрат цигарите ще се лишат от някакво много голямо удоволствие. Простата истина е, че за никакво удоволствие не става дума, а за най-обикновен абстинентен синдром (или както по-популярно го наричат “никотинов глад”). Впрочем, дълго време и аз си мислех така...
Много по-лесно е да се спре, отколкото си мисли човек докато още пуши!
Всъщност, астинентният синдром преминава за няколко дни. Този път реших да си спестя малко страдания и започнах да пия Табекс. При мен имаше невероятен ефект (просто не ми се пушеше). На четвъртия ден го спрях - усетих, че нямам нужда (ама това си е индивидуално!).
Единственият сравнително сериозен проблем е контролът на теглото.
Както е известно, обмяната на веществата при пушачите е по-ускорена. Съответно при спирането на цигарите метаболизмът се променя и се появява тентенция към увеличаване на килограмите. Решението е да внимавате какво ядете (и да не го правите безразборно!) и да изразходвате калории (ходене пеша, любим спорт, фитнес...). Моето мнение е, че ако не се изпуснете в първите седмици, до месец и половина - два организмът ще се пренострои и отново ще влезете в обичайната форма.
Или пушиш или не пушиш
Според мен няма вариант “голяма работа - една цигара!”. Впрочем, моя скромен опит също го доказва - днес една цигара, утре две и ... отново си наркоман! Отказал ли си ги, трябва да е завинаги. Разбира се, най-добре е човек изобщо да не е започвал...
Това са най-важните неща, които искам да споделя с тези, които имат намерение да откажат цигарите. Повярвайте, като тегли човек чертата - няма далавера в пушенето! Само още да ви кажа, че се чувствам отлично - не се сополивя и не кашлям сутрин, не ме боли главата, не мириша на пепелник. Не се налага да проветрявам през половин час, да изхвърлям и мия пепелници, не треперя дали няма да ми свършат цигарите, дишам много по-леко... Абе свободен човек ви казвам!
Единственото, за което малко ме е яд е, че вече свикнах с мисълта, че съм непушач - искаше ми се да се покефя на “подвига” си. А вече не виждам нищо особено в това, сякаш винаги е било така...
Аз, за разлика от Марк Твен, за двайсет и еди колко си години пушене съм спирал да пуша само веднъж (за 6 месеца), това е второто (и надявам се окончателно) спиране. Отварям тази тема с желанието да кажа няколко лично проверени неща на всички, които имат желание да се откажат от тютюнопушенето, както и да подканя колегите с опит да го споделят с все още зомбираните.
Трябва да искате да спрете да пушите.
Трябва да имате (поне един) истински мотив. Дали ще е здравословен проблем (не дай Боже, но аз лично познавам няколко души, които така от раз и без никаква подготовка спряха цигарите след 30-40 години пушене), защото шефът не дава или гаджето не ще да се целува с пепелник...
Тютюнопушенето всъщност е една наркомания.
Клишето че “тютюнопушенето е един вреден навик” може да е донякъде вярно, но според мен е по-скоро вредно. Защото пушенето далеч не е само навик, а преди всичко е една легална наркомания (знам, че не е кой знае какво откритие - дотатъчно е да прелистите някаква литература по въпроса). Но според мен осъзнаването на този факт е от изключително значение - изумен съм колко много (иначе много интелигентни хора) живеят със заблудата, че ако спрат цигарите ще се лишат от някакво много голямо удоволствие. Простата истина е, че за никакво удоволствие не става дума, а за най-обикновен абстинентен синдром (или както по-популярно го наричат “никотинов глад”). Впрочем, дълго време и аз си мислех така...
Много по-лесно е да се спре, отколкото си мисли човек докато още пуши!
Всъщност, астинентният синдром преминава за няколко дни. Този път реших да си спестя малко страдания и започнах да пия Табекс. При мен имаше невероятен ефект (просто не ми се пушеше). На четвъртия ден го спрях - усетих, че нямам нужда (ама това си е индивидуално!).
Единственият сравнително сериозен проблем е контролът на теглото.
Както е известно, обмяната на веществата при пушачите е по-ускорена. Съответно при спирането на цигарите метаболизмът се променя и се появява тентенция към увеличаване на килограмите. Решението е да внимавате какво ядете (и да не го правите безразборно!) и да изразходвате калории (ходене пеша, любим спорт, фитнес...). Моето мнение е, че ако не се изпуснете в първите седмици, до месец и половина - два организмът ще се пренострои и отново ще влезете в обичайната форма.
Или пушиш или не пушиш
Според мен няма вариант “голяма работа - една цигара!”. Впрочем, моя скромен опит също го доказва - днес една цигара, утре две и ... отново си наркоман! Отказал ли си ги, трябва да е завинаги. Разбира се, най-добре е човек изобщо да не е започвал...
Това са най-важните неща, които искам да споделя с тези, които имат намерение да откажат цигарите. Повярвайте, като тегли човек чертата - няма далавера в пушенето! Само още да ви кажа, че се чувствам отлично - не се сополивя и не кашлям сутрин, не ме боли главата, не мириша на пепелник. Не се налага да проветрявам през половин час, да изхвърлям и мия пепелници, не треперя дали няма да ми свършат цигарите, дишам много по-леко... Абе свободен човек ви казвам!
Единственото, за което малко ме е яд е, че вече свикнах с мисълта, че съм непушач - искаше ми се да се покефя на “подвига” си. А вече не виждам нищо особено в това, сякаш винаги е било така...
Коментар