Чувството от първото сядане зад волана, на Фиат!

[NikMar]

В италианските коли може да има всичко друго, но не и това.
Както казваш, няма къде шиле с вода да сложиш, да не говорим, че за шофьора не е предвидена стойка за чаша.
Тъпия Ситроен има 3 поставки за чаши отпред, грозните Шкоди имат поставка за шише с вода на вратите, а нито една от италианските ми коли досега са нямали нищо подобно. Да, виждал съм на Пунто с ниско ниво на оборудване две поставки за чаши отпред, но на ХГТ няма ни една. Дори на Тезиса има само една (за пътника). Хладилната жабка едва побира 2 кенчета безалкохолно от стандартните ниски 330 мл. От новите на Кока Кола (тънки и високи) събира само една.
Като изключим тия неща, е удоволствие само като седнеш вътре

Интересен критерий за удобство. Не виждам смисъл да карам и да пия кафе или нещо друго от чаша, доста е рисково да не се залееш и "отиде коня у ряката". Когато карам предпочитам да пия от шише, риска е минимален. За мен удобството е как седиш в колата, дали всички уреди са на удобно разстояние, дали има допълнителни джаджи които те разсейват и накрая като спреш да не се чустваш изцеден като парцал.

[Йорджи]

До blue_coconut и всички останали, членове на Фиат Форум. Моята кола, която карам във момента като я видях си казах това е тя, и си казах ако никой не я купи щот парите не стигаха аз ще я купя, случайно я видях във интарнет и ми хареса! Минаха месеци после година и ето на, нито съм я гледал нито нищо по мотора, не съм я палил и карал просто подпълних нотариални актове и влезнах за смяна на талони без колата. Слава на бога е от моя адрес по лична карта казвам го защото колата стоеше във Пловдив а до преди това на ход я взех със чужда помощ от приятели, понеже беше в въпросния друг окръг, и постепенно колата взех да я раздвижвам, но си спомням как я купих и колко значи за мен, всякаш, сърцето ме боли за нея ацки, ценна я чувствам!! Относно горивото, искам тоя месец и аз да сипя 100 октана! Относно чувствата на всички вас към вашите коли то аз също ви разбирам щот, и аз нз как ще се разделя със тая кола! А относно Кими, аз също ще плача като му дойде времето даже ся като го казвам и ми се насълзяват очите.

[Йорджи]

D. Stanev-Уното е много чувствителна кола колега, нормално е да не можеш да опишеш нещата със точни думи, колата е много истинска много пъргава и първична общо взето се държи като автомобил със големи агрегати!

[Йорджи]

В италианските коли може да има всичко друго, но не и това.
Както казваш, няма къде шиле с вода да сложиш, да не говорим, че за шофьора не е предвидена стойка за чаша.
Тъпия Ситроен има 3 поставки за чаши отпред, грозните Шкоди имат поставка за шише с вода на вратите, а нито една от италианските ми коли досега са нямали нищо подобно. Да, виждал съм на Пунто с ниско ниво на оборудване две поставки за чаши отпред, но на ХГТ няма ни една. Дори на Тезиса има само една (за пътника). Хладилната жабка едва побира 2 кенчета безалкохолно от стандартните ниски 330 мл. От новите на Кока Кола (тънки и високи) събира само една.
Като изключим тия неща, е удоволствие само като седнеш вътре

До Импортал! Сърдечно се извинявам колега за изказа, но като искаш питиета зад волана що не си купиш една каравана със цел мобилен бар или подвижна механа, нищо лично!

[Jimy]

... И за финал - италианска кола не се купува с акъл, а със сърце, затова не е за всеки!

... А бе Фиат вирус ни е хванал здраво, скоро няма да се излекуваме.

Кратко и ясно!

След като ми откраднаха голфа, карах пежо ... обаче нещо липсваше, нямаше удоволствие, нямаше мерак за тая кола. Тогава подхвърлих на жената за една моя отдавнашна идея, а именно фиат Браво. Тя пък взе, че се накефи на идеята и айдее.
Да ви кажа по-удобен автомобил не съм управлявал. Верно все малки автомобили съм притежавал и ползвал, но предвид това, в тоя си клас няма аналог. Качвах се в тогава много модерното 306 ХДИ комби и разни други, подобни, но ... тяснооо , та дрънка.
Браво 1 и до сега ме кефи, като дизайн и автомобил! Бих покарал някое ЖТД ... с огромно удоволствие.

[S_BANKOV]

Ох Джими не ми говори, че още има дупка в сърцето ми, въпреки кюмбето.

[Йорджи]

До Слави!

Ох Джими не ми говори, че още има дупка в сърцето ми, въпреки кюмбето.

Слави моята кола е, и твоя винаги бих ти дал да покараш моя Фиат, Браво! Тъй, че споко братле. Лошото е, че съм далече може би на некоя среща, нали знаеш, нп даже ще се радвам много, ти да кажеш твоето лично мнение за сегашната действителност, аз му викам тигъра!

[Йорджи]

Хора, на вас ви е майтап ама се чудя за вбъдеще дали да не хвана некой проект по възстановяването на моя браво (сх182) обаче като знам, че ми е набор ни така ни иначе, нз кво да ви кажа.

[tralala]

И аз да се включа. Първия досег с Фиат бе с една регатата около 98-99г. Стори ми се неземно луксозен и красив автомобил. Бях ученик и съдбата ми беше само да се повозя едни 1000 км. След това притвежавах най- различни коли, къде хубави къде лоши до 2017г когато реших, че е време за промяна в концепцията. Станах и татко, което означаваше повече отговорност и сигурност на пътя. Винаги съм ми харесвал Мерцедес МЛ. Уви не намерих такова добиче. След поредното разочоравания на родния пазар, ей така се мушнах в една Мултипла, на майтап. Ами..... веднага я купих. По- практичен автомобил не бях карал. Вярно преживях много подигравки(тръгваш за джип, а се връщаш с Фиат), но не съжалявам за избора. Семейството веднага оцени колата. Иначе, ако ме питате хич не бих я карал, но тоя куфар е евтин, висок, сигурен и удобен за младо семейство. Така, че разума наделя

[Jimy]

Хора, на вас ви е майтап ама се чудя за вбъдеще дали да не хвана некой проект по възстановяването на моя браво (сх182) обаче като знам, че ми е набор ни така ни иначе, нз кво да ви кажа.

Въобще не е майтап! Само гараж да имах, е и кинти за любимото хоби. Но толкова идеи имам за това Браво1, че ... ?!
Мечта ми е да видя Браво1 "интеграле" ... тривиално казано 4х4, с някой италянски турбиниран двигател ... сега бензин или дизел, това е финна настройка.

[Йорджи]

И аз да се включа. Първия досег с Фиат бе с една регатата около 98-99г. Стори ми се неземно луксозен и красив автомобил. Бях ученик и съдбата ми беше само да се повозя едни 1000 км. След това притвежавах най- различни коли, къде хубави къде лоши до 2017г когато реших, че е време за промяна в концепцията. Станах и татко, което означаваше повече отговорност и сигурност на пътя. Винаги съм ми харесвал Мерцедес МЛ. Уви не намерих такова добиче. След поредното разочоравания на родния пазар, ей така се мушнах в една Мултипла, на майтап. Ами..... веднага я купих. По- практичен автомобил не бях карал. Вярно преживях много подигравки(тръгваш за джип, а се връщаш с Фиат), но не съжалявам за избора. Семейството веднага оцени колата. Иначе, ако ме питате хич не бих я карал, но тоя куфар е евтин, висок, сигурен и удобен за младо семейство. Така, че разума наделя

Живо и здраво да ти е детенцето и безаварийно на Fiat-чето!

[DJPOPA]

Само да питам, Lancia Prisma 1.5 (1983г) брои ли се за Фиат ? Защото тя май е на една база с Фиат Регата. Това беше първата италианска кола, на която съм се качвал. А започнах да я карам от първия ден, в който взех книжка, още през далечната 1995г. Тази кола вървеше като изтребител. Тръгваш да изпреварваш някой ТИР и от 80км/ч бодваш на трета предавка, газ до ламарината, залепя те за седалката и след малко скоростомера е на 160км/ч, а предавката е още трета. Пробвал съм я на втора предавка, минаваше 100км/ч. Много я обичах и се грижих за нея. Но на 1.12.1996г я откраднаха. И от тогава ни вест, ни кост.

Следващият ми сблъсък с италианките беше в края на 2010г, когато след два Форда и един Опел, реших да мина на Фиат Пунто 1.1. Умишлено търсех възможно най-опростения и надежден вариант на Пунто, без никакви екстри, без серво, без климатик и прочие. Тогава бях около 140кг и това беше единствената компактна кола, в която се чувствах комфортно. Пробвах Полота, Фиести, Корси-във всичките бях като в консерва. Пунтото ми пасна от раз. Карах го 6 години и постепенно си го заобичах много, защото се оказа много корава и безпроблемна кола, със супер евтина поддръжка. Не исках да се разделям с него и си го държах повече от година, след като се сдобих със следващия си Фиат. Миналата година един приятел ми го измоли и му го продадох. Сега му служи вярно и е супер доволен.

Януари 2016г си купих един от прословутите Грозилчовци на Фиат, а именно Мултипла. Обиколих половин България да си намеря читав. Исках точно тази марка и точно този модел. Много се чудих дали да е метан или дизел. За малко да купя зелената Мултипла на един колега от форума . В последствие си намерих дизелова в много добро състояние, но и доста скъпа. Изобщо не се чудих, веднага я купих. Първоначално я гледах през терасата и ми излгеждаше някак несъразмерна на паркинга пред блока . После започнах да я намирам за красива. А сега си я обичам и не си я давам . Тази кола е правена с такъв размах на инженерната фантазия, че просто в началото бях без думи. Всичко й е нестандартно, но въпреки това си е на място и е супер удобна. Колата е уникално светла и просторна с огромното си остъкление (което зимата си е проблем като трябва да се стърже лед от стъклата ). След Пунтото, което традиционно беше със слаби фарове, бях очарован как светят малките и грозни "очички" на Мултипла (те са HELLA междудругото). А за дългите нямам думи, съвсем друго си е фара да е качен на метър и нещо над земята и да свети отгоре. С четирите си фарта и двата халогена отпреде, прилича на митично създание . Веднъж на паркинга на Кауфланд, спирам аз с Мултиплато и излизам, а отпреде едно момиченце казва на баща си "Ехаааа, тате, виж каква хубава кола, с колко много фарове" . Е нямаше как да не се усмихна . А вчера, друго едно момиченце от съседчетата ме пресрещна като се прибирах и ми каза "Чичо, много ти е хубава колата" . Явно децата разбират от красотата на нестандартното....

[Йорджи]

Само да питам, Lancia Prisma 1.5 (1983г) брои ли се за Фиат ? Защото тя май е на една база с Фиат Регата. Това беше първата италианска кола, на която съм се качвал. А започнах да я карам от първия ден, в който взех книжка, още през далечната 1995г. Тази кола вървеше като изтребител. Тръгваш да изпреварваш някой ТИР и от 80км/ч бодваш на трета предавка, газ до ламарината, залепя те за седалката и след малко скоростомера е на 160км/ч, а предавката е още трета. Пробвал съм я на втора предавка, минаваше 100км/ч. Много я обичах и се грижих за нея. Но на 1.12.1996г я откраднаха. И от тогава ни вест, ни кост.

Следващият ми сблъсък с италианките беше в края на 2010г, когато след два Форда и един Опел, реших да мина на Фиат Пунто 1.1. Умишлено търсех възможно най-опростения и надежден вариант на Пунто, без никакви екстри, без серво, без климатик и прочие. Тогава бях около 140кг и това беше единствената компактна кола, в която се чувствах комфортно. Пробвах Полота, Фиести, Корси-във всичките бях като в консерва. Пунтото ми пасна от раз. Карах го 6 години и постепенно си го заобичах много, защото се оказа много корава и безпроблемна кола, със супер евтина поддръжка. Не исках да се разделям с него и си го държах повече от година, след като се сдобих със следващия си Фиат. Миналата година един приятел ми го измоли и му го продадох. Сега му служи вярно и е супер доволен.

Януари 2016г си купих един от прословутите Грозилчовци на Фиат, а именно Мултипла. Обиколих половин България да си намеря читав. Исках точно тази марка и точно този модел. Много се чудих дали да е метан или дизел. За малко да купя зелената Мултипла на един колега от форума . В последствие си намерих дизелова в много добро състояние, но и доста скъпа. Изобщо не се чудих, веднага я купих. Първоначално я гледах през терасата и ми излгеждаше някак несъразмерна на паркинга пред блока . После започнах да я намирам за красива. А сега си я обичам и не си я давам . Тази кола е правена с такъв размах на инженерната фантазия, че просто в началото бях без думи. Всичко й е нестандартно, но въпреки това си е на място и е супер удобна. Колата е уникално светла и просторна с огромното си остъкление (което зимата си е проблем като трябва да се стърже лед от стъклата ). След Пунтото, което традиционно беше със слаби фарове, бях очарован как светят малките и грозни "очички" на Мултипла (те са HELLA междудругото). А за дългите нямам думи, съвсем друго си е фара да е качен на метър и нещо над земята и да свети отгоре. С четирите си фарта и двата халогена отпреде, прилича на митично създание . Веднъж на паркинга на Кауфланд, спирам аз с Мултиплато и излизам, а отпреде едно момиченце казва на баща си "Ехаааа, тате, виж каква хубава кола, с колко много фарове" . Е нямаше как да не се усмихна . А вчера, друго едно момиченце от съседчетата ме пресрещна като се прибирах и ми каза "Чичо, много ти е хубава колата" . Явно децата разбират от красотата на нестандартното....

За мен всички, италиански, коли са на едно дередже смисъл, фиат до колкото знам има нещо със ланчиа а до колко е достоверно нз, но дали ще Фиат Алфа или Ланчиа, ния сме братя по кръв, така, че няма проблем споделяйте на воля тъкмо да чуем мнения и за други марки от
италианския ботуш!

[Tempras]

Чувството зад волана на Темпра с дигитално табло, преди повече от 15г., беше като в Boeing 737, или дори по-добро.
Струваше ми се брутална, комфортна, красива, лимузина, и прочие, след Застава Юго 45.
Чак много години по-късно, след Алфа 164 и 166, спря да ми прилича на лимузина.
Но продължава да бъде супер ценна за мен.
Този интериор продължава да ми харесва повече от на всеки един следващ Фиат.
Бил той Мареа, Стило, Линеа, ново Браво, каквото се сетите.
Няма го гадното ВАН-усещане, като на по-новите интериори, а усещане за кола...
Много истинска карбураторна кола. Но с черна кожа, и без клима.
Лятото нямам много мерак да я карам. Чакам по-хладни дни.

[Ливърпул-Плевен]

Първо сядане преди 25г. на Фиат Ритмо 1,5 Вебер.Каран7 г.и построил цял апартамент.Супер яко и просторно купе със страхотни и удобни седалки.Двипателя не се чуваше .Недостатък-дебели ламарини и респективно високо тегло около 1300 кг.Поемат здраво товар-в Италия им викаха катърите.В сравнение с Голф 1 колата беше като космически кораб.Фен съм на италианските коли,но в момента с изключение на 500 Абарт нямат вълнуващ автомобил и с новата политика на Макарона няма и да имат.Печалбата задуши фантазията и въображението на италиянската инжинерна мисъл.