Чувството от първото сядане зад волана, на Фиат!

[Йорджи]

Моля всеки да сподели какво е било неговото чувство сядайки зад волана на своя Фиат, при мен чувството бе неописуемо направо газ до ламарината а не карам така!! Просто колата ме възхити със всеки изминал км, засякох и разхода 9 извън градско 10 градско ем обикновена газова система. Задавам въпроса, понеже след този Фиат съм решен колата отново да е Фиат, но се питам да ли съм наред или май, нещо ми има та за това е темата, въпросат ми е вия как се чувствахте когато за първи път седнах те зад волана на тази кола? 1 впечатления? 2.Мисли, и 3.Размисли?? благодаря на всички участващи и уважищи темата.

Със Уважение Йорджи!

Грешен раздел -> Преместена
Модераторски екип на fiatforum.bg

[КИМИ]

Аз нямах и идея какво е фиат. Моята първа темпра бая ме ядосваше и я псувах, докато я вкарам в релси...
и после се влюбих, не знам защо, тя си продължи да издевателства с мене, но аз като мазохист си правех ремонтите и си и целувах волана винаги, когато ме връщаше от почивка без проблеми. Ревах с истински сълзи, като я гледах, как завива зад ъгъла с новия собственик... ужас. нямам обяснение и аз. Йоджи, италианска кола- това са две думи- красота и любов(amore mia)!

[Insane]

Здрасти. Годината не беше толко одавна- 2008-ма. Шефа ми реши че трябва да си купя кола и ми даде безлихвено някви пари за обикновена трошка, колкото да се возя и да не разчитам на чужда кола.
Ставаше въпрос за едни 3-5 хиляди лева за колата, като за тия пари по онова време не можеше да се купи почти нищо читаво. Първоначално не знам защо исках да си взема хонда сивик, обаче поради факта, че 1.3 сивик без никаква екстра струваше 4000 лева, а такъв с климатик и ел стъкла беше 5-6-7 се отказах. После бях загледал 1-2 бравота. като цяло за мотор не се бях и замислял какъв трябва да е. Просто кола за каране от точка А до точка Б.
Набелязах си 2-3 коли за гледане и тръгнахме да ги видим. На картинка много яки, като идеш и ги видиш на живо- браво 1.4 мотор с МНОГО селски визуален тунинг, потрошени брони и прочее. Колата беше на човек, не от къща в Кюстендил. На прибиране за София решихме да минем през Дупница да разгледаме много коли. От автокъща в автокъща нищо, ама абсолютно нищо не ми хващаше окото. Дори и за повече пари тия железа бяха все едно някви кашони, безвкусни, безинтересни, сиви, черни, грозни. Почти загубил мерак и всичко влезнахме в последната автокъща, след което бяхме решили да си тръгваме. Обикалях ред по ред от входа към края на двора, отново същата сивоча докато не стигнахме до къщето, в което седяха продавачите. Така леко зад него седеше не точно моята кола като бройка, но тя! Едно Синьо фиат купе. Прашлясало от седене, ниско долу с леко спаднали гуми. Поисках да го огледам, вътре сядаш в кожения салон, лайсната на таблото, която минава и във вратите, четирите кръха на уредите. Волана, прост, изчистен, удобен, без излишни кривини и бутони да пречат. Отвън извивките по предния капак, фаровете отпред на капака, нарезите по калниците, всичко излъчваше сърце, спортна натура и т.н.. Тази кола дори не я и запалихме да я чуя, но това беше момента, в който реших че такава ще си купя. Няколко седмици гледане на обяви и се спрях на две в София, оранжева и зелена. Отидох да ги гледам, оранжевата беше с доработвани брони или поне бяха слагали пакетите в последствие и бяха счупени по нашите пътища. Салона беше износен, като беше и жълтия платнян, който хич не ми хареса. После отидох да гледам зелената, имаше една забележка на предния капак, явно бяха го затворили с нещо сложено на акумулатора, щото беше пукната боята посредата. иначе всичко останало изглеждаше като от магазина( до колкото може да изглежда така 10 годишна кола тогава). Запалихме я, какъв звук имаше само. Имаше сменено задно гърне със спортно, ама истинско, хубаво. Не бях минал и 1 метър с тази кола, но наех че ще е тази. Капарирах я и след седмица отидох да си я взема и регистрирам. Нямаше по щастлив от мен като си тръгвах от КАТ. Колата беше с най- малкия мотор 1.8, но за 20 годишно хлапе тогава не ми дремеше. Колата беше стилна, различна, идеална.

В последствие се установи, че скоростната кутия не и влиза 4 та предавка, но си я карах така. все пак колата се караше на бензин с доста добавки и вървеше като нов мотор 1.8. на 3 та си правеше 160, така че не беше проблем да си карам 3->5-та.
Колата получаваше много внимание и обслужване. Боята беше перфектна винаги, оправих и пукнатото на капака и това, което и причинявах аз.
Винаги ме е закарвала а където съм тръгнел. Не е имала един път да не запали от четвърт оборот. Въпросната кола ми служи точно 4 години, до момента в който собственоръчно я размазах на пътя, но дори тогава тази кола ми спаси живота. От нея нищо не ставаше, но аз слязох за последно от нея все едно съм бил пътник във влак.
След това имам 2 пунтота, едното е мк1 1.2 16В, другото е HGT-то което карам в момента мк2 със същия мотор като в купето, просто понеже по- малката кола, е по- лесна за каране, паркиране и може и да си въобразявам, но е по- устойчива по завоите.
Обаче купето ще си остане завинаги в сърцето ми. Надявам се някой ден да имам възможност да си купя същия цвят, същото купе. Може би с по- голям мотор. Дано да има живи екземпляри дотогава!

[kluchar]

Аз като си поръчвах кола ми казаха че има Мерцедес 190, Пунто 1 ,Сузуки Суифт ,бяха все около 1997-9
Не знаех дори как изглежда Пунтото това беше през 2004
Взех Пунто и го карах 8 години не ме е оставало на улицата дори в сняг не съм имал проблеми
като сега с Опела Агила Като види дори и 5 см му е трудно като не са нови гумите
Волана и скоростите вървяха леко както сегашната ми
Баничарката Пежо се кара по тежко .

[Йорджи]

Всичко, написано е толкова чудесно колеги.
FIAT ЗАВИНАГИ!!!

[dikanio]

За мен беше веднага след като взех книжка, на колата на баща ми. От учебния Голф I 1.5D (нанесъл ми непоправима психическа травма) на Уно 1.3 бензин 68к.с. - направо полетях

[Kay_]

Преди да се кача на Фиат имах АР 33 и 146. Но Бравата ми е на сърце. Абсолютно задоволява нуждите ми. Аз обичам спокойното пътуване и самия автомобил да не ме напряга. Тихия мотор, лекия волан, меките педали и лесното превключване на скорости са нещата, които най-много ценя в тази кола. Карал съм и немските и набори, но нито една не ме впечатли така. Въпрос на вкус.

[ntodorov]

Аз винаги се чувствам одухотворен и впечатлен във всяка следваща и по-нова кола, която имам/карам. Без значение от марката, но най-впечатляващо се почувствах
в една би-турбо дизелова кола, която имах възможността да карам в тестов период. Толкова се бях "захласнал" по нея, че бях твърдо решен да я купувам.
Впоследствие изтрезнях, а от тогава се зарекох в тестови автомобили да не влизам, защото там силно ми отслабват ангелите.

[Йорджи]

До Диканио-Това едно и три нз ама 1.5 как се цепи от тея уно човек..

[snake]

Първият фиат (вече 3 минаха през мен) ми беше първата кола със серво и ми се стори изключително много найс . Кола като кола, място за фенщина вече почти не остана. Всички марки вече са едни и същи некачествени боклуци. Баварци за 100 000+ лв. с пластмасови брони, решетки и емблеми... . Ако имаш късмет, караш повече без да ремонтираш. Чисто нови коли от среден и по-висок клас хвърлят турбина на 50 000 км, горят масло, доливат антифриз... А след още 2-3 години какво ще се случи с електрониката им? Слава богу, не е астрата на сина. И тя си има кусури - най-вече свързани с интериора, но това са дреболии пред проблемите на по-класни марки.
Аз съм изключително доволен от моята линеа - 1.4 турбо бензин, 120 к.с. Година и 3 месеца и 20 000 км. почти без ремонти, само дреболии. И върви наистина много добре.

[blue_coconut]

Първото сядане зад волана на Фиат... Още седя зад волана на същия този Фиат , първата ми и единствена кола. Беше любов от пръв поглед, както с модела по принцип, така и с конкретната кола. Към момента за 2 години има навъртяни само 13 000 км от меня, с някакви като цяло дребни, незначителни ремонти.
Говоря й, поздравявам я с разни италиански песни по радиото, къпя я като се накаля, боли ме сърцето, като вляза в дупка, която не съм видяла или мина прекалено бързо през легнал полицай, защото някой кретен ме е издразнил, кефя се на редките моменти, в който й сипвам 100 октана догоре... А бе, болен мозък Но си я обичам, радва ме, носи ми (почти) само хубави моменти, кара ме да се усмихвам, и не си представям как някой друг би я карал, така че мисля че разбирам колегата КИМИ за чувството.
И за финал - италианска кола не се купува с акъл, а със сърце, затова не е за всеки!

[slonikon]

То си е до човека. Аз моята Брава я купих с акъл, след поне 3 месеца четене по форумите. Сърцето дойде после, по причините описани от колегата Kay + още една камара "интериорни дреболии", като удобство на шофьора, удобство на интерфейса, багажник, мекота на линиите вътре в купето и пр., които при другите марки в тоя клас не бяха даже и на близко ниво. Тези неща имат голямо значение. Не може, например, джоба на вратата да не ти събира поне половин литър шише за вода и да се налага да го гониш под седалките, докато шофираш. Та такива неща привикват сърцето ми. По любовта от пръв поглед хич не си падам.

[NikMar]

И аз на времето съм си мечтал за Полски Фиат, карал съм и други коли, но вътрешно винаги съм бил фиатажия. Имах Регата, после Пунто сега съм на Брава от 2008 г. насам, все си казвам, че ще я сменя за нещо по-младо, но като се замисля, че я познавам от предната до задната броня и все още не е за моргата се отказвам, технически е изправна, нямам гнило никъде, само боята й е кусурлия, но го прежомвам. В къщи само синът изневери на марката, от Брава подкара Алфа 156 JTD, а Бравата я подари на сестра ми. Иначе и щерката е с Пунто, зетя с Брава, А бе Фиат вирус ни е хванал здраво, скоро няма да се излекуваме.

[Immortal]

...удобство на шофьора,

В италианските коли може да има всичко друго, но не и това.
Както казваш, няма къде шиле с вода да сложиш, да не говорим, че за шофьора не е предвидена стойка за чаша.
Тъпия Ситроен има 3 поставки за чаши отпред, грозните Шкоди имат поставка за шише с вода на вратите, а нито една от италианските ми коли досега са нямали нищо подобно. Да, виждал съм на Пунто с ниско ниво на оборудване две поставки за чаши отпред, но на ХГТ няма ни една. Дори на Тезиса има само една (за пътника). Хладилната жабка едва побира 2 кенчета безалкохолно от стандартните ниски 330 мл. От новите на Кока Кола (тънки и високи) събира само една.
Като изключим тия неща, е удоволствие само като седнеш вътре

[D. Stanev]

Първото ми сядане зад волана на ФИАТ, ако не се брои Полския ФИАТ, е Регата... не беше от най-добрите ми преживявания. Но първия ФИАТ който съм имал и карал с кеф е Уно 1.4 от 1994 г. с климатик и пълен ел.пакет. Отиде в небитието - 2009 година жената катастрофира с него челно... Но, това е и до момента най-безпроблемната кола която съм имал (като изключим изгасването на светлините нощно време при някоя по-сериозна дупка). Частите му бяха буквално стотинки, вървеше изненадващо като за 1.4... е харчеше кажи-речи колкото Дедрата (1. газ, но не съм прибягвал към намаляване на газта и други методи за пестене. След него съм карал много ФИАТ-и, но нито един не ми е доставял това първично удоволствие от шофирането - Уното беше уникално - настъпваш и тръгва веднага (за разлика от спирането), волана директен, возията твърда, но ти дава достоверна информация за настилката, а звука невероятен - леко гърлен и резлив... не мога да го опиша първично и готино.