За щастие темата е за кола 
Малко дългичко стана, но пък скоро почти не съм писал, така че нека ви
Преди около 20 дена заприходих едно возило, на което никога не бях обръщал внимание, обаче като върна малко назад лентата,
стигам до заключението, че точно този подход винаги ми е носил удовлетворение.
По абсолютно същия начин гледах на Мултиплата с нейния противоречив външен вид и на Гранд Черокито, чиито V8 двигател с 5200 кубика обем ми звучеше толкова абсурдно, че накрая ги купих
Бях публикувал за продажба Паджерото, около 2 месеца рових обяви, четох, сравнявах, избирах и нищо не ме грабваше.
Търсех кола, която да е удобна за в града, автоматик, с ниски експлоатационни разходи, бензин, но да има приличен багажник за шарандийско оборудване и достатъчен просвет за да стигам до язовира.
Проблемите ми бяха най-вече при комбинацията бензин+автоматик+багажник. При такова търсене излизаха или смартове или разни ванове/комбита с по 180 коня, отделно автоматиците при малките коли са роботизирани, които изобщо не ми харесват като поведение. Хидравличните автоматици в комбинация с мотори над 150 коня пък дават ненормален градски разход и просто бях блокирал в търсенето. От никъде нищо не излизаше и не ми се вписваше. Гледах и коли по 10-15К, въпреки че нямам толкова пари, пък и да ги имах, ми се струва тъпо да ги дам за кола
И внезапно ми излезе обява за Toyota Prius 2.
1.5 бензин, автоматик и хибрид.
Никога не се бях заглеждал по хибриди, а за Приус бях чел единствено темата на Боби (BO) тук във форума.
Прочетох доста, изгледах много клипчета и разбрах, че тая машинка покрива всичките горни критерии.
Ок, обаче още не бях продал паджерото, което стоеше от 2 месеца на обява с хиляди гледания и никой не ми звънеше. До следващия ден
Звъннаха едни "русначета" от далечна Молдова, били дошли тука да купят 4-5 точно такива джипа
Денят беше точно най-голямата мартенска буря - сняг, лед, -10, а те казаха идваме още тая вечер и в 9.00 пристигнаха в Плевен от София. Гледаха го обстойно, тестваха, сравняваха, и казаха че го вземат!
На следващия ден го прехвърлихме при нотариус и направо не разбрах как станаха толкова бързо нещата.
Та, вече имайки парите набелязах 3 обяви за Prius, без дори да съм виждал на живо такова животно.
Имаше една много примамлива обява за Prius на цена 5500 лв. в Перник. На снимките изглеждаше ок, 2 пъти говорих със собственика, увери ме че е страхотна и на следващия ден, който също беше доволно снежен отпраших към Перник. Към обяд стигнах, звъннах на собственика и много бързо се намерихме.
Води ме той към колата и за мой ужас, тя нямаше нищо общо с хубавите снимки... Удряна, 3 различни бои прозират, жабката хваната с видии, за капак запали и след 10 секунди изпищяха всички лампи за проблем с хибрида. Клетата колица е била такси и по състоянието съдя, че е на най-малко 700 000 км., прилежно намалени до 170 000
Обаче пък я огледах цялостно в мащаб, седалки, дизайн, функции, разположение на бутони и страашно много ми хареса.
Огледа продължи точно 5 минути, не ми бяха нужни повече.
Седнахме да хапнем в едно готино заведение до пазара, обаче мен ме яде от вътре... Отварям обявите, гледам има една в Габрово и една във Враца и цените вече са нормалните 8-9К. Гледам я тая във Враца и рязко се сетих за Митака. Звъннах му, разказах му историята и го замолих ако може и му е някъде наблизо да хвърли един бърз полед отвън, дали не е същата скръб като тая дето гледах. Въпреки че във Враца тогава имаше 50 см преспи сняг и той беше тръгнал към сервиз за неговата джипка, след 10-15 мин ми звънна, че отива към колата
Каквото и добро да кажа за тоя човек ще е малко!
Звъни ми след още 10 мин - колата изглежда добре, ако ти се разкарва ела да я видиш.
Не чаках втора покана Газ от Перник към Враца. Митака ме чакаше на входа на града, затъркаляхме се до автокъщата, гледах пробвах, карах, ръчках, пича направи хубава отстъпка и я взехме! Една платформа по-късно и вече е в Плевен. Олекна ми. Двумесечната сага с избора приключи 
На следващия ден слизам да я оглеждам пред блока, правя някакви малки кръгчета, защото колата нередовна отвсякъде - няма гражданска, номера, нищо.
Усещането е суупер различно! Натискаш един бутон, чуваш 2 бипкания и се появява надпис Ready! Не върти стартер, не мени обороти, не пуши. Просто надпис Ready, пускаш спирачката, натискаш газта и тя тръгва тихо на ток, само гумите шляпаха из локвите, не чуваш нищо друго! Хареса ми!
Регистрирахме я, последваха още малки кръгчета из града, започнах да я усещам как работи, кога пуска бензиновия мотор, свикнах й с малките габарити и ми се изясни ситуацията с екранчетата за разхода и за енергията. Много ми харесва!
Няма бучене и пушене, всичко работи с лекота, салона е просторен и удобен. Нещото, което много ме кефи е, че управлението на климатика е изнесено на волана - спиране/пускане, температура, размразяване на предно и задно стъкло с малки копченца отдолу. Супер практично и неразсейващо. Има си блутут за разговори, навигация, радио с хубав звук, тъч скрийн. Всички основни полезни неща, които ми трябват.
После последва първото извънградско около 130 км и товага още повече я харесах. Много по-тиха е от всичко, което съм карал, а малкия бензинов мотор в комбинация с въртящия момент от електромотора, прави колата доволно пъргава. Усещането за ускорение е същото като при 130 коньовото ми дизелово пежо с турбина. Накрая това, което още повече ме грабна беше разхода - 4.8 литра бензин/100 км. Няма и 10 лв., не съм свикнал на такива работи
Пежото лапаше най-малко 6.5 извънградско и 12 градско, а Паджерото беше като заковано - 13.3 градско/извънградско дизел...
Вече й навъртяхме около 1500 км, направо не ми се слиза от тая кола.
По великден ходихме до Велинград, снимката по-долу с разхода е от този трип - 654 изминати км със среден разход 5.3 литра.
По магистралата спокойно карах със 150, не съм гледал да икономисвам, върви пущинката, не се дава!
Много й харесвам автоматика - безстепенен, планетарен. Не превключва, не задържа, не връща предавки при кикдаун. Настискаш педала и колата тръгва със все сила напред независимо дали си спрял или се движиш с 80/120/150.
Климатика - компресора се задвижва с електричество, а не през ремък от ДВГ. Спираш на светофар, ДВГ изгасва, тихо е и чуваш само вентилатора, който те обдухва със студен въздух!
Наред с Приуса карам и служебен Ярис 2008, който е с 1.4 дизелов мотор. Въпреки, че преди ми се струваше много по-тих от останалите дизели, сега не ми се качва в него. Разликата в шума на място и при 100 км/ч е отвратително голяма и натоварваща. Кофти, ама се налага...
И така, от толкова гледане, ръчкане и каране това са ми единствените снимки на тая кола
Малко дългичко стана, но пък скоро почти не съм писал, така че нека ви
Преди около 20 дена заприходих едно возило, на което никога не бях обръщал внимание, обаче като върна малко назад лентата,
стигам до заключението, че точно този подход винаги ми е носил удовлетворение.
По абсолютно същия начин гледах на Мултиплата с нейния противоречив външен вид и на Гранд Черокито, чиито V8 двигател с 5200 кубика обем ми звучеше толкова абсурдно, че накрая ги купих
Бях публикувал за продажба Паджерото, около 2 месеца рових обяви, четох, сравнявах, избирах и нищо не ме грабваше.
Търсех кола, която да е удобна за в града, автоматик, с ниски експлоатационни разходи, бензин, но да има приличен багажник за шарандийско оборудване и достатъчен просвет за да стигам до язовира.
Проблемите ми бяха най-вече при комбинацията бензин+автоматик+багажник. При такова търсене излизаха или смартове или разни ванове/комбита с по 180 коня, отделно автоматиците при малките коли са роботизирани, които изобщо не ми харесват като поведение. Хидравличните автоматици в комбинация с мотори над 150 коня пък дават ненормален градски разход и просто бях блокирал в търсенето. От никъде нищо не излизаше и не ми се вписваше. Гледах и коли по 10-15К, въпреки че нямам толкова пари, пък и да ги имах, ми се струва тъпо да ги дам за кола
И внезапно ми излезе обява за Toyota Prius 2.
1.5 бензин, автоматик и хибрид.
Никога не се бях заглеждал по хибриди, а за Приус бях чел единствено темата на Боби (BO) тук във форума.
Прочетох доста, изгледах много клипчета и разбрах, че тая машинка покрива всичките горни критерии.
Ок, обаче още не бях продал паджерото, което стоеше от 2 месеца на обява с хиляди гледания и никой не ми звънеше. До следващия ден
Звъннаха едни "русначета" от далечна Молдова, били дошли тука да купят 4-5 точно такива джипа
Денят беше точно най-голямата мартенска буря - сняг, лед, -10, а те казаха идваме още тая вечер и в 9.00 пристигнаха в Плевен от София. Гледаха го обстойно, тестваха, сравняваха, и казаха че го вземат!На следващия ден го прехвърлихме при нотариус и направо не разбрах как станаха толкова бързо нещата.
Та, вече имайки парите набелязах 3 обяви за Prius, без дори да съм виждал на живо такова животно.
Имаше една много примамлива обява за Prius на цена 5500 лв. в Перник. На снимките изглеждаше ок, 2 пъти говорих със собственика, увери ме че е страхотна и на следващия ден, който също беше доволно снежен отпраших към Перник. Към обяд стигнах, звъннах на собственика и много бързо се намерихме.
Води ме той към колата и за мой ужас, тя нямаше нищо общо с хубавите снимки... Удряна, 3 различни бои прозират, жабката хваната с видии, за капак запали и след 10 секунди изпищяха всички лампи за проблем с хибрида. Клетата колица е била такси и по състоянието съдя, че е на най-малко 700 000 км., прилежно намалени до 170 000
Обаче пък я огледах цялостно в мащаб, седалки, дизайн, функции, разположение на бутони и страашно много ми хареса.
Огледа продължи точно 5 минути, не ми бяха нужни повече.
Седнахме да хапнем в едно готино заведение до пазара, обаче мен ме яде от вътре... Отварям обявите, гледам има една в Габрово и една във Враца и цените вече са нормалните 8-9К. Гледам я тая във Враца и рязко се сетих за Митака. Звъннах му, разказах му историята и го замолих ако може и му е някъде наблизо да хвърли един бърз полед отвън, дали не е същата скръб като тая дето гледах. Въпреки че във Враца тогава имаше 50 см преспи сняг и той беше тръгнал към сервиз за неговата джипка, след 10-15 мин ми звънна, че отива към колата
Каквото и добро да кажа за тоя човек ще е малко!Звъни ми след още 10 мин - колата изглежда добре, ако ти се разкарва ела да я видиш.
Не чаках втора покана
Газ от Перник към Враца. Митака ме чакаше на входа на града, затъркаляхме се до автокъщата, гледах пробвах, карах, ръчках, пича направи хубава отстъпка и я взехме! Една платформа по-късно и вече е в Плевен. Олекна ми. Двумесечната сага с избора приключи На следващия ден слизам да я оглеждам пред блока, правя някакви малки кръгчета, защото колата нередовна отвсякъде - няма гражданска, номера, нищо.
Усещането е суупер различно! Натискаш един бутон, чуваш 2 бипкания и се появява надпис Ready! Не върти стартер, не мени обороти, не пуши. Просто надпис Ready, пускаш спирачката, натискаш газта и тя тръгва тихо на ток, само гумите шляпаха из локвите, не чуваш нищо друго! Хареса ми!
Регистрирахме я, последваха още малки кръгчета из града, започнах да я усещам как работи, кога пуска бензиновия мотор, свикнах й с малките габарити и ми се изясни ситуацията с екранчетата за разхода и за енергията. Много ми харесва!
Няма бучене и пушене, всичко работи с лекота, салона е просторен и удобен. Нещото, което много ме кефи е, че управлението на климатика е изнесено на волана - спиране/пускане, температура, размразяване на предно и задно стъкло с малки копченца отдолу. Супер практично и неразсейващо. Има си блутут за разговори, навигация, радио с хубав звук, тъч скрийн. Всички основни полезни неща, които ми трябват.
После последва първото извънградско около 130 км и товага още повече я харесах. Много по-тиха е от всичко, което съм карал, а малкия бензинов мотор в комбинация с въртящия момент от електромотора, прави колата доволно пъргава. Усещането за ускорение е същото като при 130 коньовото ми дизелово пежо с турбина. Накрая това, което още повече ме грабна беше разхода - 4.8 литра бензин/100 км. Няма и 10 лв., не съм свикнал на такива работи
Пежото лапаше най-малко 6.5 извънградско и 12 градско, а Паджерото беше като заковано - 13.3 градско/извънградско дизел...
Вече й навъртяхме около 1500 км, направо не ми се слиза от тая кола.
По великден ходихме до Велинград, снимката по-долу с разхода е от този трип - 654 изминати км със среден разход 5.3 литра.
По магистралата спокойно карах със 150, не съм гледал да икономисвам, върви пущинката, не се дава!
Много й харесвам автоматика - безстепенен, планетарен. Не превключва, не задържа, не връща предавки при кикдаун. Настискаш педала и колата тръгва със все сила напред независимо дали си спрял или се движиш с 80/120/150.
Климатика - компресора се задвижва с електричество, а не през ремък от ДВГ. Спираш на светофар, ДВГ изгасва, тихо е и чуваш само вентилатора, който те обдухва със студен въздух!
Наред с Приуса карам и служебен Ярис 2008, който е с 1.4 дизелов мотор. Въпреки, че преди ми се струваше много по-тих от останалите дизели, сега не ми се качва в него. Разликата в шума на място и при 100 км/ч е отвратително голяма и натоварваща. Кофти, ама се налага...
И така, от толкова гледане, ръчкане и каране това са ми единствените снимки на тая кола
Прикачени файлове
ЖТД ама не баш
; 182A8.000 Брава
Коментар