Имало едно време, в едно малко село в дълбоката провинция, хора, използващи бартер при всички техни сделки. Всеки пазарен ден, хората ходели из селото със пилета, яйца, шунка и хляб, и водели продължителни преговори помежду си за да си разменят стоката. Във важни периоди от годината, като жътвата или когато нечий обор се нуждаел от ремонт след отминалата буря, хората съживявали старата традиция да си помагат един на друг. Те знаели, че ако имат проблем някой ден, другите ще им помогнат в замяна.
В един пазарен ден, пристигнал чужденец с бляскави черни обувки и елегантна бяла шапка и наблюдавал целия процес с язвителна усмивка. Като видял един фермер,търчащ наоколо да хване шест пилета, които искал да размени за голям свински бут, странникът не можел да сдържи смеха си. „Бедни хора, „казал той”, толкова примитивни”. Жената на фермера го чула и го предизвикала, „Мислиш ли, че ще се справиш по-добре с пилетата?”. „С пилетата не, „отговорил непознатия”, Но има много по-добър начин да се избегне цялата тази суетня”. „И как?” попитала жената. „Виждаш ли това дърво?” отговорил чужденецът. „Добре, ще чакам там един от вас да ми донесе един голям камшик. След това всяко семейство трябва да дойде при мен. Аз ще покажа по-добрия начин.”
Така и станало. Той взел камшика, изрязал от него идеални кожени кръгчета и поставил върху всяко от тях, сложен и елегантен печат. След това дал на всяко семейство по десет кръгчета и и обяснил, че всяко от тях представлява стойността на едно пиле. „Сега можете да търгувате и да се пазарите със кръгчетата вместо неудобните пилета”,казал той .
В това имало смисъл. Всички били впечатлени от мъжа с бляскавите обувки и вдъхновяващата шапка.
„О, между другото, „добавил той, след като всяко семейство получило своите десет кръгчета”, след една година ще се върна и ще седна под същото това дърво. Искам всеки от вас да ми донесе по единадесет кръгчета. Единадесетото кръгче е в знак на оценяване за технологичното подобрение във вашия живот, което аз направих възможно”. „Но откъде ще дойде единадесетото кръгче?” попитал фермерът с шесте пилета. „Ще видите”, казал мъжът с успокоителна усмивка.
Приемайки, че населението и годишното производство останат абсолютно същите през следващата година, какво мислите е станало?. Спомнете си, че единадесетото кръгче никога не е било създадено. По тази причина, едно от семействата ще загуби всичките си кръгчета, дори ако всички вършат работата си добре, с оглед да осигурят единадесетото кръгче към другите десет.
Така когато буря унищожи посевите на едно от семействата, хората станаха по-малко склонни от преди да отделят от времето си за да помогнат. Въпреки че е беше по-удобно да се разменят кръгчетата вместо пилета на пазарния ден, новата игра е донесе също и неочакван страничен ефект на активно обезсърчаване на спонтанното сътрудничество, което е беше традиция в селото. Вместо това, новата парична игра систематично създаваше съперничество между участниците.
Реално има само три начина, по които може да завърши тази история: инфлация, банкрут или растеж. Същите избори стоят пред всяка икономика базирана върху лихварството. Селяните биха могли да намерят друг камшик и да направят още пари; или едно от единадесетте семейства може да банкрутира; или биха могли да увеличат броя на пилетата, така че новите „кръгчета” да имат същата стойност като преди. В реалната икономика и трите начина действат едновременно. Опасността от банкрут създава вградена несигурност, която кара хората и институциите да „правят” още пари по инфлационен или по продуктивен начин. От тези два избора, инфлацията е само временно решение (както откриваме днес). Тя само избутва принудата “порасни-или-умри” малко по-напред в бъдещето.
С други думи, заради паричната система, съперничеството, несигурността и алчността са неразделна част от нашата икономика. Те никога няма да бъдат премахнати докато потребностите на живота са деноминирани в лихварски пари. Но това е само една от причините парите да рушат обществото. Другата причина е свързана с вечния растеж.
Както показва споменатата притча, поради лихвата, във всеки един момент дължимите пари са повече от тези, които вече съществуват. За да създадем нови пари без инфлация, поддържайки работеща цялата система, трябва да „отгледаме повече пилета” – иначе казано, трябва да създадем повече „стоки и услуги”. Основният начин да направим това е да започнем да продаваме нещо, което преди е било безплатно. Да превърнем гората в трупи, музиката в продукт, идеите в интелектуална собственост, социалните контакти в платени услуги.
Искате да станете богат? Ето Ви една бизнес идея, която в една или друга форма, е работила впечатляващо в продължение на хиляди години. Най-просто, намирате нещо, което хората правят за себе си или един за друг безплатно. След това им го отнемате: правите го незаконно, неудобно, или недостъпно по някакъв начин. След това им продавате обратно това, което сте им отнели. Със сигурност, обикновено никой не прави това съзнателно, но това е крайния ефект от културата и технологията през последните няколко хиляди години.
Вашите предшественици през XIII-ти век рядко са плащали за храна, подслон, облекло и забавление (още по-малко в племената от ловци-събирачи). Хората са били самодостатъчни по отношение на тези неща, по-скоро са зависели от сложна мрежа от социални връзки, базирана на подаряване, споделяне и взаимност. Това са нещата изграждащи едно общество. Днес ние плащаме на непознати за повечето ни физически и духовни потребности. Вие вероятно не познавате човекът отгледал вашата храна, изтъкал ризата Ви, построил къщата Ви, или изпял песента във Вашия „iPod”. Със съдействието на технологиите, през последните няколко века, превръщането на преди безплатни неща в платени стоки и услуги се ускорява до точката, в която днес много малко неща са останали извън паричната реалност. Голяма част от общите неща, дали от земята или от културата, са били заградени и продадени, само за да се поддържа темпото на експоненциялния растеж на парите. Това е основната причина, обясняваща защо превръщаме гората в трупи, песните в интелектуална собственост и т. н. Затова сега две трети от храната на американците се приготвя извън щатите. Затова билковата народна медицина е отстъпила на фармацефтичната медицина, грижата за деца е станала платена услуга, а питейната вода сега е питието с най-висок ръст на продажбите.
Принудата на вечния растеж, съдържаща се в лихвата е това, което задвижва безмолостното преобразуване на живота, света и духа, в пари. Затваряйки порочния цикъл, колкото повече от живота превърнем в пари, толкова повече пари са ни нужни за да живеем. Лихварството, а не парите, е пословичния корен на всяко зло. Създавайки съперничество и заменяйки личните взаимоотношения с платени услуги, то раздира тъканта на обществото.
Обществото е тясно свързано от даряването и получаването на дарове. Когато антрополозите се опитват да разберат една култура, те проследяват потока от дарове. За разлика от паричните транзакции, при които след приключване на транзакцията не остават никакви задължения, подаряването създава връзка (което е буквалното значение на „задължение”). Циркулацията на даровете сплотява обществото. Заемането на пари срещу лихва е точно обратното на духа на подаряването.
По-важно, универсална характеристика на даряването е, че то по естествен начин се увеличава докато циркулира в обществото, и затова, това увеличение не трябва да бъде пазено само за себе си, а да бъде оставено да циркулира с подаряването. Лихвата означава да запазиш увеличеното на даряване само за себе си, изваждайки го от циркулацията в обществото, отслабвайки обществото в полза на индивида. Не случайно, много общества са забранявали лихварството спрямо своите, но са го допускали при сделките с външни хора, на които не би могло да се вярва, да върнат обратно истинския подарък обратно в обществото. О тук забраната в „Второзаконие” 23:20: „Можеш да заемаш на непознат срещу лихва, но на брата си недей заема срещу лихва”.
В един пазарен ден, пристигнал чужденец с бляскави черни обувки и елегантна бяла шапка и наблюдавал целия процес с язвителна усмивка. Като видял един фермер,търчащ наоколо да хване шест пилета, които искал да размени за голям свински бут, странникът не можел да сдържи смеха си. „Бедни хора, „казал той”, толкова примитивни”. Жената на фермера го чула и го предизвикала, „Мислиш ли, че ще се справиш по-добре с пилетата?”. „С пилетата не, „отговорил непознатия”, Но има много по-добър начин да се избегне цялата тази суетня”. „И как?” попитала жената. „Виждаш ли това дърво?” отговорил чужденецът. „Добре, ще чакам там един от вас да ми донесе един голям камшик. След това всяко семейство трябва да дойде при мен. Аз ще покажа по-добрия начин.”
Така и станало. Той взел камшика, изрязал от него идеални кожени кръгчета и поставил върху всяко от тях, сложен и елегантен печат. След това дал на всяко семейство по десет кръгчета и и обяснил, че всяко от тях представлява стойността на едно пиле. „Сега можете да търгувате и да се пазарите със кръгчетата вместо неудобните пилета”,казал той .
В това имало смисъл. Всички били впечатлени от мъжа с бляскавите обувки и вдъхновяващата шапка.
„О, между другото, „добавил той, след като всяко семейство получило своите десет кръгчета”, след една година ще се върна и ще седна под същото това дърво. Искам всеки от вас да ми донесе по единадесет кръгчета. Единадесетото кръгче е в знак на оценяване за технологичното подобрение във вашия живот, което аз направих възможно”. „Но откъде ще дойде единадесетото кръгче?” попитал фермерът с шесте пилета. „Ще видите”, казал мъжът с успокоителна усмивка.
Приемайки, че населението и годишното производство останат абсолютно същите през следващата година, какво мислите е станало?. Спомнете си, че единадесетото кръгче никога не е било създадено. По тази причина, едно от семействата ще загуби всичките си кръгчета, дори ако всички вършат работата си добре, с оглед да осигурят единадесетото кръгче към другите десет.
Така когато буря унищожи посевите на едно от семействата, хората станаха по-малко склонни от преди да отделят от времето си за да помогнат. Въпреки че е беше по-удобно да се разменят кръгчетата вместо пилета на пазарния ден, новата игра е донесе също и неочакван страничен ефект на активно обезсърчаване на спонтанното сътрудничество, което е беше традиция в селото. Вместо това, новата парична игра систематично създаваше съперничество между участниците.
Реално има само три начина, по които може да завърши тази история: инфлация, банкрут или растеж. Същите избори стоят пред всяка икономика базирана върху лихварството. Селяните биха могли да намерят друг камшик и да направят още пари; или едно от единадесетте семейства може да банкрутира; или биха могли да увеличат броя на пилетата, така че новите „кръгчета” да имат същата стойност като преди. В реалната икономика и трите начина действат едновременно. Опасността от банкрут създава вградена несигурност, която кара хората и институциите да „правят” още пари по инфлационен или по продуктивен начин. От тези два избора, инфлацията е само временно решение (както откриваме днес). Тя само избутва принудата “порасни-или-умри” малко по-напред в бъдещето.
С други думи, заради паричната система, съперничеството, несигурността и алчността са неразделна част от нашата икономика. Те никога няма да бъдат премахнати докато потребностите на живота са деноминирани в лихварски пари. Но това е само една от причините парите да рушат обществото. Другата причина е свързана с вечния растеж.
Както показва споменатата притча, поради лихвата, във всеки един момент дължимите пари са повече от тези, които вече съществуват. За да създадем нови пари без инфлация, поддържайки работеща цялата система, трябва да „отгледаме повече пилета” – иначе казано, трябва да създадем повече „стоки и услуги”. Основният начин да направим това е да започнем да продаваме нещо, което преди е било безплатно. Да превърнем гората в трупи, музиката в продукт, идеите в интелектуална собственост, социалните контакти в платени услуги.
Искате да станете богат? Ето Ви една бизнес идея, която в една или друга форма, е работила впечатляващо в продължение на хиляди години. Най-просто, намирате нещо, което хората правят за себе си или един за друг безплатно. След това им го отнемате: правите го незаконно, неудобно, или недостъпно по някакъв начин. След това им продавате обратно това, което сте им отнели. Със сигурност, обикновено никой не прави това съзнателно, но това е крайния ефект от културата и технологията през последните няколко хиляди години.
Вашите предшественици през XIII-ти век рядко са плащали за храна, подслон, облекло и забавление (още по-малко в племената от ловци-събирачи). Хората са били самодостатъчни по отношение на тези неща, по-скоро са зависели от сложна мрежа от социални връзки, базирана на подаряване, споделяне и взаимност. Това са нещата изграждащи едно общество. Днес ние плащаме на непознати за повечето ни физически и духовни потребности. Вие вероятно не познавате човекът отгледал вашата храна, изтъкал ризата Ви, построил къщата Ви, или изпял песента във Вашия „iPod”. Със съдействието на технологиите, през последните няколко века, превръщането на преди безплатни неща в платени стоки и услуги се ускорява до точката, в която днес много малко неща са останали извън паричната реалност. Голяма част от общите неща, дали от земята или от културата, са били заградени и продадени, само за да се поддържа темпото на експоненциялния растеж на парите. Това е основната причина, обясняваща защо превръщаме гората в трупи, песните в интелектуална собственост и т. н. Затова сега две трети от храната на американците се приготвя извън щатите. Затова билковата народна медицина е отстъпила на фармацефтичната медицина, грижата за деца е станала платена услуга, а питейната вода сега е питието с най-висок ръст на продажбите.
Принудата на вечния растеж, съдържаща се в лихвата е това, което задвижва безмолостното преобразуване на живота, света и духа, в пари. Затваряйки порочния цикъл, колкото повече от живота превърнем в пари, толкова повече пари са ни нужни за да живеем. Лихварството, а не парите, е пословичния корен на всяко зло. Създавайки съперничество и заменяйки личните взаимоотношения с платени услуги, то раздира тъканта на обществото.
Обществото е тясно свързано от даряването и получаването на дарове. Когато антрополозите се опитват да разберат една култура, те проследяват потока от дарове. За разлика от паричните транзакции, при които след приключване на транзакцията не остават никакви задължения, подаряването създава връзка (което е буквалното значение на „задължение”). Циркулацията на даровете сплотява обществото. Заемането на пари срещу лихва е точно обратното на духа на подаряването.
По-важно, универсална характеристика на даряването е, че то по естествен начин се увеличава докато циркулира в обществото, и затова, това увеличение не трябва да бъде пазено само за себе си, а да бъде оставено да циркулира с подаряването. Лихвата означава да запазиш увеличеното на даряване само за себе си, изваждайки го от циркулацията в обществото, отслабвайки обществото в полза на индивида. Не случайно, много общества са забранявали лихварството спрямо своите, но са го допускали при сделките с външни хора, на които не би могло да се вярва, да върнат обратно истинския подарък обратно в обществото. О тук забраната в „Второзаконие” 23:20: „Можеш да заемаш на непознат срещу лихва, но на брата си недей заема срещу лихва”.
Коментар