Позитивна тема за оптимизъм.

[ntodorov]

Ами, нека да пишем тук САМО позитивни неща. Нека да се разграничаваме от хвалбите, защото те си имат друго място.
Създавам тази тема с цел. Човек е това, което мисли. Та нека тук да се забавляваме, а когато пишем тук да отбягваме
негативното и да обръщаме внимание САМО на позитивното...пък дори и да го търсим сред пошлото. Нека тази тема да
прави денят ни по-добър.


Започвам: Идват празници, днес ми се оправи деня. Моя колежка беше поставила на автомобила си...плюшени еленски рога. Закрепват се
към предните странични стъкла. Формата на колата ( Нисан Джук) съчетан с щръкналите от двете страни рога, наподобяваше еленът Рудолф...Стана ми
едно такова готино, празнично, весело и забавно. Предполагам, че на път към работа е развеселила и оправила настроението на много хора.
Обмислям и аз едно такова "творение".
ПС: Опс. Имам снимка и ще я приложа по-късно.

[Слав]

Много ми е хубаво, че натрупа сняг.
Чувствам се свежо и настроението ми е приповдигнато.

Обожавам тишината на снежните улици и уюта на бялата покривка по покривите.

[ntodorov]

Много ми е хубаво, че натрупа сняг.
Чувствам се свежо и настроението ми е приповдигнато.

Обожавам тишината на снежните улици и уюта на бялата покривка по покривите.

Искрено и благородно ви завиждам...Чакаме го и ние. За сега снегът е превзел част от Айтоските села и приближава към нас.
Другата седмица е Никулден, денят на Бургас. Тогава палим лампите на елхата и посрещаме Коледния дух, а ако имаме и малко снежец, е-ееех.

[mitice]

И аз съм много щастлив ,че падна сняг ,чакам с нетърпение да ми оправяр колата днес и да покарам .

[dobrujanetza]

Искрено и благородно ви завиждам...Чакаме го и ние. За сега снегът е превзел част от Айтоските села и приближава към нас.
Другата седмица е Никулден, денят на Бургас. Тогава палим лампите на елхата и посрещаме Коледния дух, а ако имаме и малко снежец, е-ееех.

Кълва по клавиатурата и гледам как вали сняг на парцали. Колега Тодоров, пожелавам Ви да падне поне педя снежец,та да му се порадвате.

пс- Като знам как вали сняг по Североизтока-направо грабвам череното вино.... ха НАЗДРАВЕ!

[ntodorov]

Кълва по клавиатурата и гледам как вали сняг на парцали. Колега Тодоров, пожелавам Ви да падне поне педя снежец,та да му се порадвате.

пс- Като знам как вали сняг по Североизтока-направо грабвам червеното вино.... ха НАЗДРАВЕ!

Благодаря за пожеланието. Иначе снежец дойде и при нас, ама ей така, все едно някой го бе изтупал за последно.
Явно, истинският сняг няма да дойде при нас, трябва ние да ходим при него...Което пък не попречи и на мен да ми "тръгне" червеното. Наздраве !

[D. Stanev]

Пък аз в тази снежна (засега) вечер се сгрявам с едно "Черноморско злато" (взето по препоръка на donna за годишнината от сватбата) и си слушам ей такива работи: https://www.youtube.com/watch?v=jnttI7aEI0g
...и съжалявам, че не ми се намират от онези готините ръчните пурички с мед... това са те позитивните (дребните) неща от живота...

[ntodorov]

.....Моя колежка беше поставила на автомобила си...плюшени еленски рога. Закрепват се
към предните странични стъкла. Формата на колата ( Нисан Джук) съчетан с щръкналите от двете страни рога, наподобяваше еленът Рудолф...Стана ми едно такова готино, празнично, весело и забавно. Предполагам, че на път към работа е развеселила и оправила настроението на много хора. Обмислям и аз едно такова "творение".
ПС: Опс. Имам снимка и ще я приложа по-късно.

Снимката:

[BO]

В неделя ги гледах в Джъмбо. Мисля 10лв. бяха. Но са много тъпи, защото държачите на рогата, които се нанизват върху стъклото, са много дебели и от техническа гледна точка не бих си причинил това на колата.

[ntodorov]

Днес реших да използвам обществения транспорт за път към работа. Имах основания за това, след като не бях пробвал новия маршрут на т.нар. обслужващи линии, които трябва да ни свързват с някакви бързи линии, кръстени на анимационните герои от моето детство Б1 и Б2 от "Банани с пижами". Тези обслужващи линии обаче се оказаха много удобни за мен заради близостта на две от спирките им с моя дом и офисът ми. Та, зачаках на спирката с предвидливо увит шал на врата и стара скиорска лента на главата. Колата ми се намира точно на 10 метра от стоянката ( спирка е, но няма навес ) и до времето, в което чаках транспорта се изкушавах да пътувам с колата си, но издържах. Волята ми се оказа по-силна от разумът ми, но отстъпи пред любопитството все пак да отворя колата си и да погледна, колко е външната температура според нея. Оказа се минус 6 градуса и то на безветрие и огряно от ниското по това време на годината слънце. В тези занимавки видях и приближаващото се бусче, чиято марка не мога да назова сега, но имаше авангардни форми, а стъклата му съставляваха почти 2/3 от видимата му част. На огромното му панорамно стъкло в червено грееше маршрута му. И сляп да си - ще го видиш. Вътре имаше шофьор - 1бр. и млада девойка - 1 бр., топлина, уют, и комфорт в иначе немалкото пространство там. Към всичко това аз добавих и себе си. Приятно изненадан и с прилив на одухотворение от горе-описаното казах...или по-скоро извиках "ДобрУ утрУ". Отговориха ми в тон. Шофьорът беше около моята възраст. Мъж с благ вид, който внесе още благоразположение у мен. Та, сепнат от моя крясък, човекът ме "предупреди", че ще пътувам безплатно. Каза го тихо, спокойно и напевно, като за коледна песен. Първата ми мисъл беше, че на този човек или му се спеше още, или не беше от този свят. Все пак аз знаех за описаната от него подробност, но се направих на изненадан, за да не ме помисли за дребнаво-пресметлив човечец. Разопаковайки се в движение, седнах в една от иначе малкото седалки. Имах първоначални пориви да пътувам прав за да настъпвам хора около мен, но това неистово мое желание да осъществявам подобни "непринудени контакти" попаднаха в графа неудовлетвореност, поради по-горе описания субективен факт, че бяхме лимитиран брой пътници. Макар и седнал, виждах от високо всичко навън, виждаха ме и всички от вън, т.е гледката беше споделена. Чувствах се, като нещо средно между прагматичен европеец и папа, возещ го за аудиенция в папа-автомобил. Докато пътувах с това странно усещане, гледах "мравчиците", които сновяха забързани навън и тези, които чистеха колите си от сутрешната слана, сгрявайки шепите си с топъл дъх. Аз се бях избавил от тези досадни неудобства и се носех буквално на "гребена на вълната".
В мислите си не усетих, кога останахме сами с шофьора, който имаше вид на момченце, което не управлява бус от поверения му обществен транспорт, а си "кара" детска количка от серията "Мачбокс". Виждах му физиономията в огледалото за обратно виждане, насочено към пътуващите. Същото това огледало обаче отразяваше и моята физиономия, която пък успях да видя в момент след бродещ в интериора на буса поглед. В това огледало срещнах своята глупаво-доволна физиономия, и ако превозващия ме е "засякъл" в този ми вид, със сигурност си е помислил, че вози най-само/доволния пътник на света. Подрусахме се по маршрут, който ме отведе на места, в които от близо 16 годишното ми битие в този комплекс (нараснал за това време с размерите на град) - не бях виждал. Впрочем, движехме се по един от многото ми алтернативни маршрути с автомобила ми до офиса, но маршрут, който бих използвал само, ако ме напънат някакви екскурзионни страсти. Въпреки всичко, одухотворението ми продължаваше да се повдига не в пъти, а в степени. Седалката, на която стоях беше точно до вратата, през която в различни периоди на пътуването ми/ни се показаха една дузина боязливи главички с "вечния" въпрос: " За къде пътува това нЯщо". Понеже аз със сигурност знаех къде отивам, а шофьорът знаеше накъде кара, почти в един глас осведомявахме питащите. Те ( питащите) кимаха разбиращо и въпреки това не се качваха на "нЯщото". Налагаше се да използваме и показалците си, но аз бях удовлетворен, че поне имах възможността да казвам " ДобрУ утрУ" и да получавам същите поздрави от питащите. Дали на тях (питащите) им е било толкова забавно ? Не съм сигурен, защото повечето от тях или ни гонеха, все едно се състезаваха с нас, или се бяха объркали не само в спирките, ами и в посоките...И те така, насъбрал много нови емоции, почувствал рязката граница между студа и топлината, дойде време да слизам на моята спирка. На слизане отново се изтръгна от мен вик, този път за " Успешен ден". Шофьорът пък за да ми покаже, че и той вече се чувства готино, след толкова "добри утра", които събрахме за хъц-мъц бройки, отвърна още по-силно... И утрото ми наистина се превърна в много добро, та те така до момента, в който седнах да споделя оптимистичните ми пориви, касаещи това нЯщо.
Извод: За пореден път се убедих, че денят ни ще тръгне така, както си го "бутнем" сутринта...Пък един елементарен веселяшки поздрав отваря много врати. Оптимист съм, че всеки, рано или късно ще разбере, че навъсената физиономия и темерутско поведение, имат само един ефект - този на бумеранга.

[Immortal]

Ши ма умориш

Ми да се включа и аз в оптимизЪма и позитивизЪма:
Удоволствие за мен е да ходя всеки ден на работа. Не заради самата работа (макар и тя да ми харесва), а заради готиния колектив, който се заформи - аз попаднах в него, след мен дойдоха още хора (пенсионираха се други). Не усещаме как минава деня, работата се свършва, прибирам се и нямам търпение да мине нощта и пак да ида на работа.
Дай Боже всекиму подобни колеги.

[ntodorov]

Дидо. Щастливи сме значи. Винаги съм мислил, че човек няма какво да желае от живота си, ако е здрав,
ходи с удоволствие на работа и намира приятелите си там. Аз също харесвам своята работата и колектива който сме изградили през годините.
За 22 години сме създали толкова здрава спойка, че и без да говорим се чувстваме. Сутрешното кафе, обедните почивки и задружното
прегазването на служебните кахъри в работен режим ни действат много сплотяващо. Пожелавам нашите усещания на всеки.

[S_BANKOV]

Плашим се.

Сори младежи ама това ми се е случвало много отдавна.
Ето позитивното при мен.
Израствам, качил съм 37 кг. от лятото. Израствам и на ментално ниво. KAY, каза че вече никога няма да напусна топ 5 на ненормалниците който познава.
Почнах и да работя за себе си и макар и трудно е хубаво усещането.

[Румен_Хинчев]

Плашим се.

Сори младежи ама това ми се е случвало много отдавна.
Ето позитивното при мен.
Израствам, качил съм 37 кг. от лятото. Израствам и на ментално ниво. KAY, каза че вече никога няма да напусна топ 5 на ненормалниците който познава.
Почнах и да работя за себе си и макар и трудно е хубаво усещането.

Прати някаква снимка , че да те позная евентуално по сокаците !

По темата за оптимизма : Навъртях петдесетака и въпросният се удвои .

[ntodorov]

https://www.youtube.com/watch?v=EaTfbFvd7rk

...някак си ми връща вярата, че доброто още съществува.
http://www.burgasinfo.com/news/view/5/64459/