Интернет поезия :)

[Blue]

Либовну Наблегналу ма й неска дъфнувение, ино либовну ми й таквоз и ши залитна у лиричну утклунение, ма ндейти да гу прайти на въпрос. Тя, Либуфта из оня ден пучука срамливу някак си на пътната вратня, утварям аз и гледам кату пукъл: - Де одиш, викам, ма, жина!? -Ам ко да ти рича, мари Калино, ни ми устава времи къкту знаш... Ма ади напраи ми път да мина! На пътя ли сига ши ма устайш!? - Мумент сига. То убуу, чи намина, да та пукана вътре, ама де да знам... Ши зяпа цялу селу: Бряяя, Калина улибена кумай!!! Чи после срам... И дремим тъй на портата със Нея и са разправами за туй, за унуй и аз кат някуй Хамлет блея и тъпея:

[Yoda]

Яко ! Все едно Петър Слабаков ми го рецитира

[bubachko]

Балада за скъсаната връзкаАко можех, скъпа, да се логнанякак си в акаунта нов,двеста мейла щях да ти изпратяи атачмънт с моята любов.Ако можех, скъпа, да конектнамойто старо четири-осем-шест...Но е петък... Връзката се скапа...Тъжен ще играя "Тетрис" днес...Ако можех да те видя дигиталнои разходя в твоя ASCII код,да те зипна, гифна или тифна -да те имам, в случай че "Abort"...Но там някъде, в хралупата на нетагледа през катодната тръбахакер, който къса ми конектаи си казва: "Мда... съдба, съдба..."