История за работник срещу работодател

[ogi28b]

Колеги, в няколко поредни мнения ще ви разкажа как се развиха отношенията ми с бившия ми работодател. Това не е забавна история. Това са факти, за съжаление - не много приятни, за някои. Засега ще спестя някои имена, докато не приключи всичко. Някои от вас ме познават, но за тези, които не ме познават - ще споделя, че съм възпитан в честно семейство и когато нещо не е наред и го виждам - никак не си мълча и не оставам длъжен. Особено ако се отразява върх мен. Може да се забелязва и из форума, ама едва ли ...Та през 2008-ма година започнах работа при работодателя си след кандидатстване по обява. В обявата изрично беше посочено, че се начислява осигуровка върху пълната заплата от 800 лева (за тогава си беше една сравнително добра заплата за общ работник в склад, като какъвто бях назначен). Идеята беше след навлизане в работата да стана началник на този склад със съответните отговорности. И така, започнах работа със заплата 600 лв. през януари 2008-ма, а след 3 месеца изп. срок минах на безсрочен договор и заплата 800 лв. С времето - постепенно навлизах в работата и след малко повече от година ми вдигнаха заплатата и длъжността. В началото ни отпуснаха служебни пари 150 лв. за работно облекло, с които си купих гащеризон, обувки, няколко тениски... дрехи за работа. Така си работихме доста време, купувал съм си отново нов гащеризон и тениски, чорапи, демек - не съм харчил от тея 150 лева за друго, освен за работни дрехи. използвах ги съвестно по предназначение. През това време е имало моменти, в които се е налагло да оставаме след работа, без никаква компенсация за това, а от друга страна - често сме си тръгвали и малко по-рано от работа - да речем - 10-15 минути. Което на практика е нищо, но уж беше компенсацията. Дали ще си тръгна в 17:00 или в 16:50 - все ми е тая. Но като се наложи да оставам до 18:30 - 19:00 - не ми е все тая, особено като това ставаше в последния момент и не е било обявено предварително. Така доста пъти са ми се проваляли планове, например уговоря се с някой за нещо в 17:30 и в 17:00 разбирам, че няма да мога да си тръгна от работа, защото изведнъж се е отворила работа, която трябва да се свърши. В 95% от случаите - това е можело да се предотврати, чрез правилно планиране на работата на по-висше ниво от моето. Но не би.За добро или за зло - началниците ми не ги интересуваше особено какво точно се случва из склада на фирмата. За тях беше важно да дойдат в 09:00 и да видят, че всички са на линия За закъснение не е имало проблеми, по принцип, но не е имало и закъснения, които да са повече от "обичайните", така да се каже. Все пак на всеки може да се случи нещо непредвидено и да закъснее - било то проблеми у дома или пък на Бравата и свършил акумулатора и трябва нов... подробности. Та за тях беше важно да се свърши работата за деня навреме, да върви дейността и да влизат пари в касата, а накрая на месеца да си вземат 4-цифрените заплати, които не започваха с 1, нито с 2, нито с 3. Както и да е - уредили са се с такива заплати - да не им гледаме в паницата. нямаше особено значение с цената на какво се е вършела работата. На моменти дори правехме опасни за здравето действия, само и само да свършим работа. Радвам се, че нищо лошо не се случи в такива мооменти на мен или на колегите ми!С работния процес няма да ви занимавам, но като цяло - аз и още две момчета като мен (млади) - вършехме около 125% от работата и един откровено малоумен човек, с коефициент на интелигентност около 27 (и то с гинко-билобата), вършеше останалите -25% до 100%. Обяснявам: тоя човек вместо да ни помага и да върши работа - правеше само глупости и каквото пипне - трябваше ние все да ходим след него, за да го поправяме. Казваш му: "Донеси ми винт за дърво 5 х 100 - 2 кутии", той отива и се връща с винт за ламарина 4.8 х 35 - 3 кутии. Примерно. По причини, които не са за тази тема - той беше неуволняем. Беше най-великият малоумник, който може да си представите, но това е - ако трябваше да се изгони някой работник - нямаше да е той. Всеки друг, но той - не. Заради него сме закъснявали със заявки, имали сме сума ти грешки и аз вместо да правя нещо полезно - вървя по него да му проверявам грешките. Дори съм влизал при шефа и съм му заявявал "Ей, кажи му на тоя да не идва тука, да си стои вкъщи, плащай си му заплата, но само да не припарва в склада, че само пречи!". Глас в пустиня. Та минаха 3 години почти, като през това време работното ни облекло беше изхабено, мръсно, скъсано, обувките ни бяха пробити... Абе бяхме си точно като клошари. Надухме му главата на началника, че трябва да ни купи нови дрехи или поне да даде пари ние да си купим. Отговорите обикновено бяха - "Че кво им е на тия дрехи бе!?". Нищо ново. В крайна сметка - след 2 седмици мрънкане - ни заведе в Баумакса и от там ни купи някакви дрехи - яке + гащеризон + обувки. Аз още тогава казах, че от тея обувки нищо не става и ще се скъсат за нула време, ама пак - глас в пустиня. това става в края на 2010 г.Минаха - не минаха 6 месеца и обувките цъфнаха. Започнах да "мрънкам" за обувки и отговорите не искам да ви казвам какви бяха... Дойде зима, дъжд, сняг.. обувките ми - сцепени и в тях влизаше вода. Няколко пъти повдигнах въпроса и казах, че искам обувки и ако не ми купят - няма да се преобличам за работа. Стачка ще правя. Ама по-скоро си чешех езика, щото ако не отида да си свърша моята работа, знам че от мене зависят още няколко човека, които ако не си свършат тяхната - няма да има заплати накрая, а те самите нямаха никаква вина за това. Та заради това - стисках зъби и си мълчах, ама не много: като видя началника, подхвърлям - "Обувки?", а той се подсмихваше и казваше "Абе стига бе, няма пари сега!". През това време (зима) - имаше едни пичове, които караха служебни бусове. Излишно е да казвам, че си ги ползваха като лични и си вършеха сума ти частна дейност с тях, със служебно гориво. Та тея пичове си ходеха с бусовете до вкъщи, а единият живееше извън София и всеки ден навърташе по близо 75-80 км само за да си иде до вкъщи и да се върне на другата сутрин. Отделно от това, за да не им е студено, като се качат в бусовете, ги палеха в 15:30, за да могат да се качат на топличко в 16:30, защото бусовете бяха с развалени термостати, до един. Мен като цяло ме дразнеше това, че не ми дават 50 лева и то не за мен, да си ги харча, а за обувки, с които да работя, които дори се полагат по Наредба за ЗБУТ, а се харчат пари за супер-безсмислени неща. И така един ден не издържах и хванах началника на "къс пас" и му казах - "Или ми купи обувки, или няма да се помръдна от съблекалнята! Няма аз да работя с подгизнали крака, а тея тука да ми държат бусовете по един час да работят за да им е топличко! И това всеки ден!" В това време идва другия началник, чу, и каза "Абе това не е твоя работа!". Аз го погледнах така с лек наклон и казах - "Да, не е...". И наистина - не е моя работа. Има си кой да гледа дали се харчи служебно гориво. Аз си гледах моите обувки. На практика - не исках нищо повече от това, което ми се полага, не исках да бъркам в паницата на другия, исках само да нося здрави обувки, за да мога да работя нормално. Ама тоя другия, първия началник, разбра накъде наистина ще отидат нещата и след ден-два ни заведе в магазин за раб. облекло и ни "преобу". Това става в края на 2011 г. Засега толкова, утре ще пиша още. Това беше предистория кратка, утре ще ви споделя как ставаше начисляването на заплати и неначисляването на различни видове задължителни добавки, които се полагат на работници, което е всъщност темата на тази тема. Лека ви нощ!

[z_sutrov]

не си дописал още историята си.

[ogi28b]

По повод начилсяването на заплати - има една Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която ясно и точно са написани някои неща, заради което е и цялата тази тема. Добре е всеки да си я прочете, за да си знае правата и какво има право да получи. В началото аз си знаех, че след определен период от време трябва да се начислва допълнително някаква сума, която едно време се наричаше "клас", а сега е с по-лесното и просто название "допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит". Обаче като настъпи време да ми се начислява и на мен това нещо, счетводителката на фирмата твърдо заяви, че това е отпаднало и не е задължително, а доброволно по желание на фирмите. Аз, разбира се, ѝ се доверих, защото тя уж е счетоводител, знае ги тея неща. Да, ама не! Тук използвам момента да изкажа голяма благодарност на Стефан - Stefanaki, с който спорихме в една тема преди време за тези неща и той ме светна как стои въпросът. Това беше преди 3 или 4 години, не помня вече, а и не ми се търси темата. Та след подадената от него информация, проучих въпроса съвсем внимателно, прочетох въпросната Наредба и установих, че съм в правото си да претендирам за това начисление.До онзи момент, обаче, ставаше въпрос за сума от порядъка на 10-15 лева на месец: заплатата ми беше около 1000 лева, имах 2 години стаж, което значи 2 * 0.6% * 1000 = около 12 лева на месец допълнително. Реших, че за такава, сравнително малка сума, не си заслужава да си разваляме отношенията към онзи момент, защото за работата, която вършех, местоположението на раб. място, раб. време и разни такива косвени фактори - заплатата ми си беше съвсем прилична, особено като вземем предвид и силно свития строителен сектор, в който беше дейността ни. Оставих нещата така, с идеята ако се стигне до момента на раздялата - да си потърся дължимото за период назад, който ми е позволен по закон ( 3 години). Така настъпи и този момент, преди 10 месеца, за който ще разкажа в следващото си мнение. Ще се опитам да е по-скоро.

[lhristov]

Хайде, Оги, продължавай историята.Намерих време днес, прочетох двата поста и ми стана интересно. Мисля, по-лесно ще е да пишеш на уърд, а след това да пействаш тук. Ако не си се сетил сам за това де.А.., ако си ходил в казарма и тя се води трудов стаж, да знаеш.

[Immortal]

А.., ако си ходил в казарма и тя се води трудов стаж, да знаеш.

Води се, но не и за клас, а само за стаж за пенсиониране.

[ogi28b]

Еми айде да ви разкажа още малко тогава:Преди 1 година и 1 седмица (първата седмица на септември) бях в отпуск и изкарах няколко дни из родното Черноморие. През това време в работата бяха останали само двама колеги, които как са се справяли - не знам, ама са се справили. Докато съм бил почивка, са дошли един отбор поляци (от Полша, нали, не от полето), да разгледат как стоят нещата тук и в клона на фирмата в Букурещ и сопред това, което видят - да вземат решение дали да затворят нас и да останат румънците или обратно. Не знам дали ви казах, че в крайна сметка оня малоумня го бяха уволнили в края на юли, все пак. Като му казаха, че го съкращават, той идва и ми вика "Оги, аз напускам!" - на което аз първия момент изпаднах в шах, щото тоя е толкова тъп, че не е възможно сам да вземе решение да напусне. Обикновено баща му (дядка на 60-70 години) му казваше какво мисли и какво да прави. После разбрах, че всъщност го съкращават. Както и да е. Та откакто тоя се махна - буквално за 3-4 седмици склада придоби пълен порядък, защото вече нямаше по кой да ходим и да подреждаме и да му вършим работата. Справяхме се перфектно. Обаче като останат само двама, ставаше доста натоварено за тях, защото всеки трябва да върши работата на липсващия, освен своята. И въпреки това - и двама човека успявахме да се справим. Проблемът беше главно в моментите, в които влиза стока, защото тя трябва да се разопакова, да се провери, да се подреди на място... А това са около 40 палети най-разнообразна стока, която двама души трябва да "оправят" за ден-два. Поради характера на работата и организацията на складовото пространство - това беше невъзможно. Стоката влизаше в компютърната система още преди дори да е слязла от камиона. Изписва се на момента и клиентите са пред вратата и си искат стоката. От там се започва едно ровене по палетите, търсене, разопаковане, прехвърляне от тук - там, не всички палети идваха с опис и след няколко такива клиенти, които купуват директно от това, което се внася - из склада наставаше хаос и докато се оправим - минаваха 3-4-5 дни, и то когато сме всички. А когато някой липсва - още поне 2 дни играчка.И така, точно като бях отпуск - влязъл един камион, колегите - естествено - не са успели да се справят с него за ден-два, в склада пак е настанал хаос, стоките не са по местата си, разхвърляно е, не остава време дори да се измете и да се изнесе боклука (опаковъчно фолио, скъсани кашони и др.). Идват поляците от Полша и нали се сещате какво виждат? Безпорядък. А в Румъния - точно обратното. И съответно - не им трябва много време за да решат кое от двете места да затворят. То беше ясно за всички, но все пак - не го казаха веднага, а казаха, че в началото на октомври пак ще дойдат, за да кажат какво са решили. Дойдоха, събрахме се в стаята на началника, седнахме по столчетата и ония (едни сладки зализани типове) започнаха да ни обясняват някакви бизнес-стратегии и макроикономически планове за развитие, как всичко ще стане цветно и хубаво, но ... без нас. Понеже ние сме щели след няколко години да носим загуба за фирмата - затова се налага още сега да ни затворят. Говорим за фирма, която е на пазара от над 10 години, има много клиенти, всяка година е на печалба, като се има предвид, че се закупиха и нови автомобили... Но въпреки това - не било достатъчно. Както и да е. Накратко - "Пичове, супер сте, много сме доволни от вас, да го ду**те!"Като компенсация ни казаха, че ако до Нова година успеем да пакетираме цялата стока и да я изпратим на румънците - ще ни платят по 3 заплати като благодарност за добре свършена работа, обезщетение за това, че ни съкращават и дрън-дрън-дрън...И така, заехме се всеки ден да вадим стока от регалите, да опаковаме, и веднъж-два пъти седмично - да изпращаме по един камион към Румъния. Трима човека, за 10 седмици... абе общо взето се справихме както трябва. В следващото мнение - ще стане въпрос малко за пари, най-после.

[cs_aleksandar]

Държиш ни в напрежение а ? Това малко като ...Знаеш ли как да държиш тъпак в напрежение ? Щи кажа утре !

[ogi28b]

Не бе, глупости! Просто искам да ви разкажа всичко подробно, защото има доста полезно инфо в развитието, а ме мързи, пък сега нали и Италфест, ала-бала, а ми изгоря и лаптопа и съм телефонист...

[GaTio2]

Айде и аз да дам зор :D

[Yavor]

Баси, то цяла сага стана тука вече...Айде Оги, стига с тоя съспенс!

[ogi28b]

Чакайте да мине Италфеста де... Изгорè ми компютъра, пиша във форума от чилифон. Не ме ръчкайте, защото ми е трудно и без това.

[loop]

Оги продължава да ни държи в напрежение..

[todorshalev]

Огиии Феста мина а ти не дописваш душо :Dаиде държиш ни в напрежение

[GaTio2]

Огиии Феста мина а ти не дописваш душо :Dаиде държиш ни в напрежение

и аз да дам зор

[stivan_alone]

E нека да си купи човека нов комп., или поне да поправи стария. Как се пише при това на кирилица от телефон, не вярвам Оги да е склонен към чак такъв мазохизъм. :D