Дневникът на един немски автомобил

[Stoynev85]

Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна- ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам- изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца......Това е дневникът на живота ми.Ден първи- Германия, 15.11.1988 г. :Чувам немска реч- това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине- може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!Ден първи- Германия, 15.11. 1988 г., в края на работния ден, в края на конвейра:Продължавам да чувам немска реч- това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода- това не е добре. Значи съм "Опел"- скапах!Ден втори- Германия, в склада на завода на "Опел":Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама- "Опел" съм!Ден трети- На ферибота за Италия:Отчаян съм- не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!Ден четвърти- Милано, Италия:Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение- италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен...Къш- къш- къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине. Ден четвърти- Милано, Италия:Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани- луди, млади, с две лигави жабарчета- олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?Ден пети- Милано, Италия:Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна- от "Формула" 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!Ден шести- магистралата Милано- Торино:Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари"- а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!Ден шести- магистралата Милано- Торино, на бензиностанция:Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак разтрепереха от страх ....Ден десети- на градско в Милано:Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска- минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение...Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!Година първа:Карам с половин картер масло- двигателят загрява, Олдани- не!Година втора:Карам с по- малко от половин картер масло- двигателят загрява, та прегрява, Олдани- не!Година трета:Карам без масло, а се чувствам...смазан!Година десета:Ни жив, ни умрял съм- значи съм "Опел"!Година петнадесета:Умрял съм- значи отивам в България!Година петнадесета, ноември, Горубляне:Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате- значи сте българи!Година двадесета:Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив- значи отивам в Перник!Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...п.п. Ще се видим в Ада!

[sasho01]

Хубава е историята , вече сме я чели във форума , променил си 4 , 5 думи .

[DRIVER1]

Хубава история.Чел съм я и във друг форум, но без това за почерка.

[malik125]

Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение- италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен...Къш- къш- къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.