Влюбих се в този мегаполис, влюбих се в хората му, в ежедневието му, в историята му...Неговата и на Англия. Съзерцавах хората му, съзерцавах този микс от култури живеещи на едно място и, ако до преди месец не си представях подобно съжителство сега вече се възхищавам на този неизвестен за мен и мнозина други механизъм, който е "залепил" всички народи, религии и раси да работят в името на Лондон...Кой каза, че Англичаните са студени хора ? Аз провокирах подобно отношение, пиейки бира в кутийка на стълбите под националния им музей и Трафалгар, но освен любезна усмивка и "вечните" Плийз и Тенкю ( умишлено ги пиша на разбираем за повечето ни език) не срещнах агресия или безразличие, с които обаче бях изпроводен и посрещнат на аерогарата в София. Кажете ми или поне ми дайте идея откъде на къде пък един обикновен шофьор на двуетажен автобус в Ингилизия ще ме гледа в очите на отворена врата с фул народ, в пиков час и ще ме чака, какво аджеба ще реша относно това дали да се кача в поверения му транспорт или ще продължавам да заемам мястото на всеки желаещ да се качи в превоза му. От къде на къде господин англичанин някой си ще освободи място на мен и съпругата ми да се качим последния момент в потеглящата мотриса на метростанция Виктория стейшън и то...за своя сметка оставяйки да чака следващия влак. 
На "Оксфорд стрийт" пък, един пич продаващ пици ми опрости 20 пени, защото заради липсата им се налагаше да му дам 10 паунда вместо исканите от него паунд и двадесет пени. Пак. Станах свидетел, как млад инвалид махна с ръка и автобусът ( въпреки, че не беше спирка) закова на място и "постла" заложената му по дефолт платформа за да се качи младия мъж... И той се качи, настани се на точно определеното място, а никой в автобуса не се навъси, не изруга, не го изгледа накриво или пък не цъкна с език заради нелеката му съдба...Аз бях в същия автобус и пак: Примерите са много и не е нужно да ги изреждам. За 5 дена се слях с хората там. Изследвах ги, наблюдавах ги и в метрото и в магазина и в музея. Навсякъде. Спокойствие лъхаше в тях въпреки забързаните им крачки и стълпотворения пред метро станциите в час пик. Нито чух, нито видях, нито усетих неодобрение, злоба, нервност. Нищо. Всеки се беше "прибрал" в опаковката си и щадеше личното пространство на съседния. Слушалки в ушите, небрежни дрешки и безгрижност виждах у младите, потомци на иначе считаните за задръстени от консерватизъм техни деди...И кой каза, че англичанките не били хубави или може би да се уточня - лондончанките ?... Хора, харесаха ми тези момичета и жени. Разбиха на пух и прах идеята ми за бозави и заоблени лелки с червени бузки и глупаво изражение. Честно. Мандибулата ми падна, а съпругата ми също установи погрешната си представа за леля Англичанка. Хубави са момите им и може би пръст за това има факта, че там отдавна съжителстват много раси ( индийци, китайци, африканци, араби + местни). Генът им така се е сегрегирал, че всичко най-хубаво е излязло наяве...Култура и история. Този град е пълен с двете и то в излишък. Знаете, кои са колониите на старата Англия, чували сте може би за пиратските наклонности на тази държава, която е ограбвала, завоювала, плячкосвала и натурализирала редица ценности от други епохи, империи и си ги е скътала в ...Британския музей. От къде на къде мумията на Рамзес някой си ще бъде в Британския музей или мумията на Клеопатра, която аз имах честта да видя. Задавах си го този и ред други въпроси много преди да видя на живо предметите на моите догатки, но с ръка на сърцето си установих и признах нещо: Няма друга такава Държава ( нито Египет, нито Италия, нито Китай ), която да сътвори, да пресъздаде и пренесе тази история през вековете и то в такъв блясък, какъвто видях в Британския музей и то... безплатно. Безплатно не в моя чест, безплатно, защото историята е световна. И пак: Като за капак. Някой може ли да ми посочи нация, която от векове да погребва великите си творци, крале, учени, гении и доказали се личности на едно място. Иде реч за Уестминстърското абатство, което няма как да не е обладано от духове щом над 200 човека прославяли Англия лежат под куполите на абатството. :D Духове и то какви: Хенри, Едуард, кралиците Анна, Виктория, учения Дарвин и много лордове, които пък са заемали място в абатството за сметка на провалили се крале и кралици.Много е преживяното, научих историята на Англия и Лондон. Разбрах фанатизма на Англичаните и определено вече го разбирам. Не разбрах само едно: как и кой е организирал този мегаполис така, че близо 12 000 000 народ да живее без да си пречи и то в синхрон с околните. Кой е проектирал и направил това огромно метро на много нива забити нейде в ядрата на земята и то така, че, когато отидеш в ниво "Централ" да ти е горещо почти, като в знойно лято, а на около 50 метра над главата ти "тротоарните" хора да треперят от студ. И друго ми е чудно: Как същите тези Лондончани заеха територията на плъховете, направиха си метро и "заживяха" под земята на тяхно място...Ама, като ви казвам живот, разбирайте живот. Ако 5 000 000 се тъпчат из тесните улички или офиси на Лондон поне още толкова народ се е заровил под земята в шеметна надпревара с времето и пространството търсейки удобен маршрут и изход да се покаже на повърхността. Каква ирония - хората "изгониха" плъховете. Ония плъхове, които преди близо 200 години бяха унищожили Оня Лондон чрез холерата, която са разпространявали...Сегашния Лондон няма как да бъде унищожен, или поне аз не виждам основание за това. Когато хората творят изкуство, когато хората са Човеци, когато многонационалното съжителство е култивирано и е над всички комерсиални интереси или помисли няма как един град да не съществува и тържествува. Лондон е олицетворение на последното ми изречение, а аз...съм от този град, в който няма как да не се завърна.ПС: Тези, които не знаят, за какво говоря е хубаво лично да се убедят. Пожелавам им го. От все сърце.
На "Оксфорд стрийт" пък, един пич продаващ пици ми опрости 20 пени, защото заради липсата им се налагаше да му дам 10 паунда вместо исканите от него паунд и двадесет пени. Пак. Станах свидетел, как млад инвалид махна с ръка и автобусът ( въпреки, че не беше спирка) закова на място и "постла" заложената му по дефолт платформа за да се качи младия мъж... И той се качи, настани се на точно определеното място, а никой в автобуса не се навъси, не изруга, не го изгледа накриво или пък не цъкна с език заради нелеката му съдба...Аз бях в същия автобус и пак: Примерите са много и не е нужно да ги изреждам. За 5 дена се слях с хората там. Изследвах ги, наблюдавах ги и в метрото и в магазина и в музея. Навсякъде. Спокойствие лъхаше в тях въпреки забързаните им крачки и стълпотворения пред метро станциите в час пик. Нито чух, нито видях, нито усетих неодобрение, злоба, нервност. Нищо. Всеки се беше "прибрал" в опаковката си и щадеше личното пространство на съседния. Слушалки в ушите, небрежни дрешки и безгрижност виждах у младите, потомци на иначе считаните за задръстени от консерватизъм техни деди...И кой каза, че англичанките не били хубави или може би да се уточня - лондончанките ?... Хора, харесаха ми тези момичета и жени. Разбиха на пух и прах идеята ми за бозави и заоблени лелки с червени бузки и глупаво изражение. Честно. Мандибулата ми падна, а съпругата ми също установи погрешната си представа за леля Англичанка. Хубави са момите им и може би пръст за това има факта, че там отдавна съжителстват много раси ( индийци, китайци, африканци, араби + местни). Генът им така се е сегрегирал, че всичко най-хубаво е излязло наяве...Култура и история. Този град е пълен с двете и то в излишък. Знаете, кои са колониите на старата Англия, чували сте може би за пиратските наклонности на тази държава, която е ограбвала, завоювала, плячкосвала и натурализирала редица ценности от други епохи, империи и си ги е скътала в ...Британския музей. От къде на къде мумията на Рамзес някой си ще бъде в Британския музей или мумията на Клеопатра, която аз имах честта да видя. Задавах си го този и ред други въпроси много преди да видя на живо предметите на моите догатки, но с ръка на сърцето си установих и признах нещо: Няма друга такава Държава ( нито Египет, нито Италия, нито Китай ), която да сътвори, да пресъздаде и пренесе тази история през вековете и то в такъв блясък, какъвто видях в Британския музей и то... безплатно. Безплатно не в моя чест, безплатно, защото историята е световна. И пак: Като за капак. Някой може ли да ми посочи нация, която от векове да погребва великите си творци, крале, учени, гении и доказали се личности на едно място. Иде реч за Уестминстърското абатство, което няма как да не е обладано от духове щом над 200 човека прославяли Англия лежат под куполите на абатството. :D Духове и то какви: Хенри, Едуард, кралиците Анна, Виктория, учения Дарвин и много лордове, които пък са заемали място в абатството за сметка на провалили се крале и кралици.Много е преживяното, научих историята на Англия и Лондон. Разбрах фанатизма на Англичаните и определено вече го разбирам. Не разбрах само едно: как и кой е организирал този мегаполис така, че близо 12 000 000 народ да живее без да си пречи и то в синхрон с околните. Кой е проектирал и направил това огромно метро на много нива забити нейде в ядрата на земята и то така, че, когато отидеш в ниво "Централ" да ти е горещо почти, като в знойно лято, а на около 50 метра над главата ти "тротоарните" хора да треперят от студ. И друго ми е чудно: Как същите тези Лондончани заеха територията на плъховете, направиха си метро и "заживяха" под земята на тяхно място...Ама, като ви казвам живот, разбирайте живот. Ако 5 000 000 се тъпчат из тесните улички или офиси на Лондон поне още толкова народ се е заровил под земята в шеметна надпревара с времето и пространството търсейки удобен маршрут и изход да се покаже на повърхността. Каква ирония - хората "изгониха" плъховете. Ония плъхове, които преди близо 200 години бяха унищожили Оня Лондон чрез холерата, която са разпространявали...Сегашния Лондон няма как да бъде унищожен, или поне аз не виждам основание за това. Когато хората творят изкуство, когато хората са Човеци, когато многонационалното съжителство е култивирано и е над всички комерсиални интереси или помисли няма как един град да не съществува и тържествува. Лондон е олицетворение на последното ми изречение, а аз...съм от този град, в който няма как да не се завърна.ПС: Тези, които не знаят, за какво говоря е хубаво лично да се убедят. Пожелавам им го. От все сърце.
)Хубава страна като изключим многото индийски маймунки(не че съм расист :D )Полицията е толерантна и не те спира за щяло и нещяло а само ако згафиш.И тъй обиколих цяла европа от лиготия и най ми хареса поне лично на мен Прага.
Коментар