Дали съм в правилния раздел - не мога да преценя, но искам да се"поотърся" точно тук. Иначе история си е - и в пряк и в преносен смисъл... Та да споделя тази моя история и възродилия се гняв и неразбиране след нея... Отдадох се на почивка ( след "еврейската" среща на Ропотамо ). Със семейството си решихме да поотпочинем, но и да влезем под "одеялото" на България. Преди това отпрашихме и към Гърция ( за ден-два ), разгледахме някой и друг техен "божествен" камък "обожествени" единствено и само с комерсиална цел. Гледайки камъните им не знаех и все още не съпоставях с нашето имане тук в България и честно казано не се и заинтригувах.След пребиваването си из Гърция остана ред за екскурзията из родните места, които по една или друга причина не бяха посетени до сега от мен/нас. Онемях в Хисаря. Римски град опасан от крепост и кули, портата наречена "Камилите" ( заради приликата с животните ), останки от старо-римски къщи, бани и басейни, поддържани градски паркове, хотели тип вили, много топла вода, извори с лечебна такава, зеленина и...огромна самота. На 20 км. на запад от Хисаря - с. Старосел - тракийски храм ( Китов). Истински такъв, нещо, като от филмите на Индиана Джоунс, но истинско. Сърцето ти спира да бие. Става реч за цивилизация много по-далечна и абстрактна от Христа, Рим и Византия. Невероятно. Имаме го. Тук в България. И пак самота - огромна самота. Видях и мощите на Йоан Предтеча в Созопол. Имаме ги, колкото и да ги оспорват. И пак типично по нашенски се опитват някои да омаловажат намереното пък ако ще и костите на коза да са. Нима във Венеция не правят пари от трагедията си. Плават си из каналната вода и тиня и цял свят им пляска и цъка с език. Във Верона лявата гръд на статуята на Жулиета е изтъркана от пипане. цял свят се снима до нея и цъка с език заради невъзможната любов. Голям праз. Ама ??? В Гърция петдесет бели камъка ( като Белоградчишките ) съставляват някаква колонада и ей на- невероятен исторически анал. А ние тук в България имаме ИСТИНИ, които малко Държави имат. Като за капак и за утеха бихме отново път на юг: Кръстихме се с щерката в Рилския манастир. Невероятна церемония. Архимандрит Варлаам ни кръсти. Рядко ерудиран човек. Говорихме си за нещата от живота, споделих му видяното и преживяното и човека ми каза нещо, което ме "изправи на нокти": " Не се забравя туй, което е вечно, забравя се туй, което е тленно. Дай боже поне тленното след нас да остави вечност"И въпреки успокоението ми. Държавата ни е престъпно немарлива и вече тотално неангажирана към националните ни богатства. и понеже сиренето е с пари - ей тъй с моята непретенциозна мисъл си задавам въпроса: Не можеше ли и ние да правим пари от тези ИСТИНИ, наречени национални богатства и култура. Ей тъй само питам...А за тези, които все още не познават България - опознайте я хора. Самотна е Държавата ни - истинската такава.
Коментар