Споделям вълнението и възхищението си от едно непринудено запознанство. Днес 20.09.2010 г. заведох семейството си на разходка по река Ропотамо. Приятно и спокойно след сезонно време. Настанихме се в корабчето за разходки. Настроих фото-апарата, щерката и жената за предстоящата речна разходка и зачакахме приключение. На седалките зад нас седнаха две жени на видима възраст около 60-65 години с вид на интелигентни, спокойни, поддържани и материално обезпечени дами. Види се : чуждоземки, които не кореспондират с родните ни представи за БГ пенсионери с измъчен и отруден вид, заделили последния си залък за деца и внуци... Та: Тези женици си заговориха на някакъв напълно непонятен за мен език ( иврит ). До тук - добре, ама, когато ме заговориха на ЧИСТ Български език се пообърках. Вярвайте ми. Тези жени говореха толкова приятен за ухото Български, който не сте чували от никоя БГ говорителка от ТВ или Радио приемник. Жените прочетоха учудването ми ( не само моето, а и това на съпругата ми и спътника седнал до тях ). Все пак се осмелих да ги попитам откъде са. А те ми отговориха: "От България сме, иначе от 65 години живеем в Израел
...и за първи път се завръщаме тук". Шокирах се, не заради това, че са българки ( историята ми е ясна ), а за това, че за първи път виждат България след 65 години. Впоследствие разбрах, че женичките не са 60-65 годишни, а 80 годишни и, че са живели в София по цар Борис III време. Сега в залеза на живота си решават да се завърнат и да "опознаят" загубената за тях България ( и за нас де). Наели си частен екскурзовод, но не знаят къде и какво да видят. Имах честта да им направя списък на забележителностите на БГ. Иначе Пирин, Рила и Стара Планина ги вълнуваха най-вече. Не се впечатляват от море - имали си всичко. Изглеждаха заинтересовани и обещаха да отидат навсякъде. Едната жена сподели, че това е била последната и мечта - да се завърне там, където е била родена. На въпроса ми: Защо до сега не са дошли в България ми отговориха в един глас: "Страх ни беше да не разочароваме спомените от детството си". Иначе жените никога и дори за момент не са забравяли произхода си, а и види се - беше така. Възпитавали деца, внуци и правнуци на български порядки, говорели и с тях на български...Ами Евалллла. От такива хора черпя енергия и съм благодарен, че ги срещнах. А очите на двете жени грееха, като на петгодишната ми щерка, която се радва на неща, които аз отдавна не забелязвам.
![Shocked](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_eek.gif)
Коментар