Са уращеими ние от Италия и Франция, ле одиими на искурзия. И то са мръкна сички заспаими у купето и по ино уреме кат се разменъя два влака еииии гулем шум са чу, тей са уплашии и кат извикай: - Оооо да иба ваща мама да иба...И Слава Мън’вайта кат вика:- Марей Веро Уладикта у нашто купе!Гулем срам брай.И на другия ден вики на българската граница и слезйми ут трена,върейми ко въреими еиии кат са углъдай съм си забравила чантата у купето. Ън сига? Ки да убада на онц дит ни води? Той идин душман пустина ама му рикай, онц каче ни мъ изгълче, оди да пита колко часа жа бъй престоя. Орта му рикая, чи 2 часа жа има престой и аз ко да прая жа са върна да си търса чантата. И кат зъй да бегам и Гъта Пик’ивайта вика:- Верооооо, нидей бега, чи жа падниш то има уреме.Ей марей, дукат ричи туй, кат ми са искъца чапраза на сандалете, кат ми уръкна пуд влака и аз ко да прая фърлии и другия сандал, чи нима да бегам с идин крак убут и идин бос. И толкуз мей яд чи ми са изкъса сандала, и толкоз ма беши яд чи Мара на Роша ми разле лурдскайта удъ и кат стигнай у влака тука чанта ,там чанта - нима я! Па аз зная чи туй купе нащо, закот познавам по опаковките дит сми яли. И по ино уреме въри онц дит дупчи билетете, конструктор лий, къй лии и ма пита:- Какво търсите?И аз му викам:- Ами съм си забравила дамската чанта...И човека каче ми вади чантата, глъда вътре паспорта, уде чи моита мацуна на паспорта ми я дади и кат вика:- Друг и друг път гледайте да не си забравяте нещатаИ аз му рикай- Друк пък’ кръкъ ми нима да стъпи тукане!Историята е на оригинален беленски католищки диалект.
