Не знам за вас колеги, но аз съм "малко" като слон в стъкларски магазин, независимо какво върша.Дори близките ми понякога ме обвиняват, че го правя нарочно, но няма нищо такова.За мен все едно през ден е петък 13-ти.Много припрян, знам ли защо се случват такива неща, няма обяснение за мен, просто се случват.Та за това пускам и тази тема, поне да се посмеем малко.Ето и последните ми "шедрьоври"Преди няколко дена тръгвам сутрин за работа.Взимам плика с боклука и още един плик с обяда в службата.Всичко върви нормално, паля колата, на излизане от паркинга спирам до кофата с боклук до блока и мятам плика.В един момент докато се движа към работата, нещо засмърдява в колата.И какво да видя, вместо плика с боклука съм изхвърлил обяда в кофата.Един ден ми се отчупи парче пластмаса от дистанционното на телевизора, ще го лепа с каноколит.Обаче капачката е залепнала от последното отваряне и аз решавам, че щом не става с ръка, ще го отворя със зъби.Разбира се като стиснах със зъби, лепилото явно се разтече и зъбите ми залепнаха, не мога да си отворя устата, ама точно като по филмите Един ден връщам се от работа с покупките и вадя да покажа на скъпата, че съм и купил любимите кроасани.Вадя плика със замах, той се закача за дръжката на вратата и всичко се изсипва на земята.Котака ми, който винаги ме посрещана вратата като чуе ключовете в ключалката, се уплашва и хуква през вратата по стълбите на блока.Тичам след него и два етажа по-надолу виждам съсед с немска овчарка, следователно котката хуква наобратно нагоре по стълбите, та чак до последния етаж.Мога да ви разкажа поне още 20 такива случая, и всичките са по действителни събития и реални лица ")Давайте колеги, надали аз съм единствения "сръчко"За истории има друг раздел - ИсторииПреместенаМодераторски екип на fiat-bg.org
Реклама
Collapse
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Г-н "Две леви ръце"
Collapse
X
-
Един от най-големите ми сакатлъци бе, когато си изхвърлих ключовете (кола, жилище, работа, друга кола, две дистанционни, мазе, и още, нося общо 14-15 ключа) в кофите на улицата. Усетих се след повече от час. Срам, не срам се набутах вътре в кофата като клошар и прерових всичко, но ги намерих! За жалост, точно тогава не се виждаше и пукнат мангал, който за 5 кинта щеше да овършее всичко. Тъй, че приятелю, хич не си единствен
-
Humppa
Коментар
-
А аз последно време много се лекьосвам Имаме традиция веднъж в месеца с приятели да излизаме без жените. Мъжко парти. Е-еее, не спирам да се капя по заведенията. И винаги го правя с олио от оливерника докато си овкусявам салатите. Сигурно го правя след първата салата и n-тата ракия, но съм редовен. Сума дрехи опропастих. Добре, че от Бриколаж жена ми купи един препарат против петна, че да ме чисти Какво е това чудо не знам. Като дете не съм се оливал така. Когато пък започна да майсторя нещо никога не помня къде си зарязвам инструментариума и повечето време ми минава в лутане и търсене. Въртя се, като пумпал и се изнервям от безпомощното си състояние в, което сам се вкарвам.A17DTС/S
Когато губим, не знаем какво печелим, а когато печелим, не знаем какво губим !
Коментар
-
Моя корония номер е да си наранявам ръцете - иначе много неща правя - и по колата и в къщи, ама захвана ли нещо по-отговорно - на 10тата минута съм си ударил или порязал пръст.Не че това ме спира ама е малко неприятно Таже есента почти си отсякъх палеца на лявата ръка с една тесла - сякаш дявола ми бутна дясната ръка като замахвах и точно в основата на палеца.Посля - 7 шева, превръзки и други такива панаири.Сега ръката ми не е същата - вече не мога с нея да стискам така. Хем си заздравя добре и имам само белег.Alfa Romeo 147 1,6 ts, 2002 и то само на бензин...
Alfa Romeo 159 SW ti, 2,4JTDm, Nero carbonio.
..т'ва е Алфа,последното което губиш е надежда...
Коментар
-
Yavor написа:Моя корония номер е да си наранявам ръцете - иначе много неща правя - и по колата и в къщи, ама захвана ли нещо по-отговорно - на 10тата минута съм си ударил или порязал пръст.Не че това ме спира ама е малко неприятно Таже есента почти си отсякъх палеца на лявата ръка с една тесла - сякаш дявола ми бутна дясната ръка като замахвах и точно в основата на палеца.Посля - 7 шева, превръзки и други такива панаири.Сега ръката ми не е същата - вече не мога с нея да стискам така. Хем си заздравя добре и имам само белег.Bravo 1.6 16v 97г. + АГУ
Коментар
-
Една действителна случка от тоталитарно време ,която не мога да забравя . Тогава ходехме по домовете да ремонтираме телевизорите . Та отивам аз в дом където телевизора беше в кухнята защото е доста голяма и се отопляваха с печка на въглища . А з почнах да правя телевизора а домакинята продължи да чисти с прохосмукачката. Наближи около печката и отвори леко вратичката да падне пепеля обаче паднаха и въглени и тя ги засмука с прахосмукачката . Отзад на прахосмукачката изкочи голям дим и пушек защото се запали торбичката . Домакинята без да му мисли много пусна от чешмата вода и поднесе маркуча над струята . За секунди прахосмукачката се напълни с вода и изгоря мотора и. Та човек когато е карък ,карък си остава . :D
Коментар
-
Humppa
Ааа, аз забравих да разкажа за моите сакатлъци в "строителството", като колегата maskarata.Какво ли не съм си причинявал:- 1996-та при развалянето на една къща си нанизах десният крак на 20-сантиметров ръждясал пирон, последва 8-дневен престой в болница на системи и отравяне на кръвта...- 2002-ра при отиграване на елементарна топка на стадиона, с цел да се покажа "Роналдиньо" застъпах топката, докато тичах към нея, получи се ефектно салто-мортале и потрошена ключица... (това не е от строиотелството, но беше върло) - пролетта развалях една барака в двора, цял ден ходих по дъски и греди с пирони, на пред-пред-пред-последната дъска се набодох на ръждив пирон, защото си мислех, че мога едновременно да вадя пирон с козия крак и да паля цигара...- преди около 3 месеца разваляхме една барака, за да разчистим терена за едно прекрасно барбекю, докато развалях покрива (ламарини, наковани на греди) съумях да падна върху купчина въглища, а върху мен се изсипа цялата покривна конструкция, като вината за инцидента е изцяло моя - преди около 2-3 месеца като правих новият покрив на въпросното, споменато по-горе, барбекю си набих видия за дърво с винтоверта в основата на нокътя на палеца, сега целият нокът е почернял и готов да падне...А има поне още 100 случки, за които не сещам в момента. Просто започна ли да работя нещо - веднага си личи по крайниците ми... или по главата - синини, драскотини, кървища :D
Коментар
-
Аз...на излизане от банята се подхлъзнах, закачи ми се хавлията на вратата, и гол се пльоснах в два легена, пълни с дрехи.че и бутнах едното колело при тва в коридора и то се стовари върху мене...Така ме завари жена ми и се чудеше да реве ли , да се смее ли..кво да ме прави...Резултата е два дчупени лигена, одран крак, отново къпане щот се омазах от колелото, съдрана хавлия...Тия мога цял ден да ги разказвам.Тия легени къде се продаваха?Сега Фруктиера в БГ и Додж навън
Карал Типо 1.6 75 ->Пунто 1.2 75->Браво 1.9Д->Стило 1.9 JTD
Коментар
-
Понеже стана дума за строителни неволи се сетих за един описан случай от зидар до застрахователна компания... Изрових го, приятно забавление.До застрахователната компанияУважаеми господине,Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т.3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно.В т.11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента.Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.Не спорете с идиоти! Те най-напред те завличат до нивото си, след което побеждават благодарение на опита си.
Коментар
-
Е ... такива истории с мен хиляди ... пипна ли да правя нещо - веднага се омазвам до уши, чупя си нещо ... преди 2 седмици падах от стълба /след като паднах върху нея, доби формата на гондола :D /, влезна ли в кухнята, винаги има жертви ... Даже сега се сещам за една случка с колега от форума, който ми каза за тази тема, намеквайки, че съм за там :D Нещо ми се беше развалила дясната чистачка и в един дъжд не се мърдаше. Прибрах се и викам аре ще пусна тема във форума, да не ровя ся кат’ индианец в дъжда ... И си пиша аз темата, ама той след малко видял темата и ми звъни "Абе тъпак, за кво пускаш теми ... аз ше ти кажа как да я опрайш ... ама то са едни кори, едни чудесии ..."Питах го аз чак толко сложно ли е, кво е ... как е ... къде е, ама не се разбрахме и той вика аре ша дойда до вас да го опрайм ... Идва той от другия край на София, вади инструменти, приготвил се е бойно да разглабяме цялата му кочина ... вдигам капака и ... греда ... Оказа се, че нямам ник’ви кори и просто трябва да щракна едното рамо в другото, което и направих и чистачките се оправиха :D П.С. : Обичам те, Ради :D Една друга случка имам, още докато бях млад и монтирах дограма ... Слагахме ние няк’ва дограма, та после трябваше и щори да има. И слагам си аз поредната щоричка на прозореца, слагам и пръчката за въртенето и след това ми остава въжето за вдигане и сваляне да му сложа камбанката отдолу и да отрежа каквото остава отдоло. И си глася аз камбанката да ми дойде точно на нивото на пръчката, такова мераклийско уж нали ... режа въжето и тамън се възхищавам, че са перфектно равни, удряйки един лакет на колегата с думите "Скивай, бре - перфекционистически равни са! Не като твойте, да ти мърдат с по 5 санта ... да те еба у мърляча!". При което усещам, че той опулва очи, бие ми един задвратник и вика "Абе идиот ... виж си щората бе ! " И аз изпадам в потрес ... гледам, ама ... перфектно равни са си камбанката и пръчката ... при което се усещам как съм отрязал въжето при вдигната щора и съответно щората не може да се пусне :D На другия ден се намерих с 300 зора въженце и се учих как се нанизват щори :D П.С. : Ако се сетя за още и имам време, ще пиша пак, защото определено имам доста издънки, но не се сещамFiat Forum Bulgaria
Прекаленият светец и богу не е драг !
Коментар
-
Винаги се забавлявам на такива истории Днес си купих слъчнчеви очила за 3-ти път този месец.Преди седмица стъпках едни, които бяха изпаднали от мястото пред скоростния лост, под педала на на съеденителя.Днес съм си закачил новите очилата на джоба на дънките и чакам асансьора, който не идва, защото съседи се местят и са го заели с мебели.Търча бързо за по стълбите да не закъснея и разбира се закачам очилата на перилата и рамката става на S образна тел Yellow_Flash_Colorz_PDT_07
Коментар
-
Rokambol написа:Един от най-големите ми сакатлъци бе, когато си изхвърлих ключовете (кола, жилище, работа, друга кола, две дистанционни, мазе, и още, нося общо 14-15 ключа) в кофите на улицата. Срам, не срам се набутах вътре в кофата като клошар и прерових всичко, но ги намерих!
Коментар
Реклама
Collapse
Коментар