Сърфирайки днес из интернет и чудейки се какво да правя, получавам обаждане по мобилния си от мой близък приятел: "Брат, к’во става...? Абе така ама имаме проблем и трябва да дойдеш в Бояна еди къде си, носи вериги, дъски, лопати..."; връзката прекъсва. Приятели са ми - викам си аз - няма да ги оставя. И тръгвам.Малко предистория, която научих в момента на пристигането ми на мястото на инцидента. Познат на моите приятели има къща в Бояна, която решил да разчисти, защото мислил да посвърши това-онова там с някоя приятелка. Кара пежо 306 комби. На едно от нанагорнищата позакъсва и решава да се върне малко назад, за да има място да се засили, но в този момент не вижда дълбоката канафка отстрани на пътя през преспите и затъва изцяло с лявата половина на колата. Опитал се да се измъкне, но не станало и позвънил на моите приятели за помощ, които в това време били на автомивка и тъй като едната кола вече била измита тръгнали с нея ( става дума за мерцедес ). При опита си да го издърпат от канафката не се сещат да подпрат задницата на мерцедеса и поднасяйки нагазват и с него в канафката. Тук получавам обаждането...Историята продължава! Облекох се и тръгнах. Ново 6 - една от подгревните ми свещи е изгоряла и малко се ядосах на тресеното на двигателя докато позагрее. Поне запалих - навън си беше студеничко. Стигайки в Бояна се обаждам за допълнителни напъствия от къде да мина. Обесниха ми и карам аз, карам, обаче навлизам в някакви черни пътища, доста теснички. Викам си: "К’во толкова - с чисто нови зимни гуми съм, пък и фиатчето е бойна машина", и продължих. Пътят взе да става все по-неотъпкан, но в далечината ги съзрях. И какво да видя - 2ри мерцедес се мъчи в дълбокия сняг ( междувременно, докато са ме чакали, се чули с друг, който бил наблизо и решил да се притече на помощ ). Не знам защо тия хора продължават да си вярват, че колите със задно стават за такива пътища, еле па с гуми на по 2-3 сезона. Намерих ги премръзнали, с мокри крака, умряли от глад - горките. При опита ми да потегля усетих нуждата от веригите. Извадих ги и почнах да чета упътването ( до сега не ми се беше налагало да ги ползвам ). Съставихме план на действие. Макар и да се придвижвах с лекота сам с веригите, то всичките ни надежди бяха посърнали, когато видяхме, че фиатът е прекалено лек, за да издърпа мерцедес 1600 кг от канафка 60 см. - гумите ми просто превъртаха, независимо присъствието на веригите. Бутахме, дърпахме, пробвахме да повдигаме колите - без резултат. Всичките ни планове от А до Я останаха без резултат.Вече беше тъмно. Бяхме гладни и жадни и сгушени на топло в единствената движеща се кола по тези пътища - фиата. След известно умуване единият се обади на баща си да докара негов колега с голям джип и лебедка. Речено сторено! Зачакахме и след известно време ни се обадиха, за да видят къде точно се намираме. Намериха ни, но тъй като пътят беше прекалено тесен да се разминат две коли ( камоли голям джип за офроуд ) се наложи да правим разни рокади около дъветата - слава Богу, никой не затъна. Шофьорът на джипа го паркира по нанагорнището и вързахме първо пежото. Резултатът - с мръсна газ го отнесе като куцо пиле домат ( всички коли, които бяха в канафката не можеха да запалят, тъй като имаха малко бензин и заради наклона помпата не можеше да подкачи до двигателя, защото не засмукваше гориво ). И така по ред на номерата издърпаха всичките коли. Благодарим много на услужливия колега и хвала него, че си купил такъв огромен джип ( за протокола беше Форрънър ).Та друг път като решавате да правите това-онова, по-евтино и безпроблем ще ви излезне в някой пути клуб, намиращ се на почистен софийски булевард. Сега чакаме да пристигне ракийката и мезето... 
Коментар