Прибра се, седна пред компютъра и запали цигара. Минаваше десет. Поредният ден от неговия живот се изнизваше и той нямаше намерение да го спре. Да го оползотвори.Наля си чаша вино. Започна да отваря различни сайтове и да разглежда живота на другите около него. Техните успехи, провали, караници, интриги и ежедневие. Отпиваше бавно от чашата с вино. Напитката постепенно го опияняваше и го отнасяше отвъд реалността. Точно там искаше да отиде той. На мястото, където няма хора, няма интриги, място, където нищо никога не се случва. На лицето му бавно се появи лека усмивка. Слушаше музика и се наслаждаваше на собствената си компания. Беше му толкова приятно. Той вече беше там, в неговия свят. Светът, който всеки един пази само за себе си. Вселената, проектирана само за него, за неговите мечти, мисли, действия и желания. Отдавна не беше ходил там. Там няма време. Няма задължения. Там беше само той с неговите чувства и разбирания. След като червеното вино го беше отнесло в този свят, той почна да мисли само за себе си. За това какво е постигнал, в какво се е провалил, какво иска и как да го постигне. Доставяше му неописуемо удоволствие. Той можеше да погледне живота си отстрани. Там прекара почти два часа в размисли. Почувства се щастлив от живота си. Това беше достатъчно. Нямаше нужда да знае колко пари носи в портмонето си, колко бензин има в колата, колко задължения има. Той беше доволен от себе си. Това беше достатъчно. Все пак нещо му липсваше. Имаше мечти - pеални, близки! Трябваше да осъществи поне една от тях сега. Искаше да почувства свобода. Най-важното право на всеки човек - свободата. В своето ежедневие той беше загубил това усещане. Отдавна не беше усещал силата на това да зависиш само и единствено от себе си. Да решаваш сам за себе си какво да правиш, как и къде. Той тръгна към своята свобода. Слезе в гаража и запали лампата. Отраженията на луминисцентните тръби се изкривяваха по линиите на току що пастирания капак на неговия Lexus. Отвори вратата на колата, седна вътре и затвори. Усети как се откъсна от целия свят и остана сам с неговата кола. Стартира двигателя и леките вибрации които усети го накараха да изтръпне. Отвори автоматичната гаражна врата и видя пред себе си пътеката от чакъл по която бе минавал стотици пъти за работа, но сега се чувстваше различно - беше свободен. Тръгна леко и постепенно светлините от къщата му изчезнаха зад дърветата. Пътят до вилната зона, в която живееше, беше тъмен и криволичещ. Пусна си любимия диск и заслуша една от песните - Seal - Crazy...But we’re never gonna survive unless...We get a little crazy.No we’re never gonna survive unless...We are a little...Crazy...No no, never survive, unless we get a little... bit... Излезе на току-що открития път, минаващ през най-живописното дефиле, което беше виждал. Тръгна и в главата му остана само непрекъснатата линия на пътя. Взимаше завоите все по-бързо и по-бързо. Все по осезаемо чуваше двигателя и усещаше ръцете си като негови продължения. Бензина минаваше през него и после се впръскваше в цилиндрите. Усмивката му, излъчваща наслада, неусетно придоби друг зловещ вид. Искаше да подобри всяко свое постижение, да вземе всеки следващ завой по-добре. Искаше да бъде най-добрият ! Линейки и патрулки бяха отцепили района. Изтегляха колата от речното корито. Медиите вече бяха измислили своите заглавия - ,,Млад мъж загива нелепо, оставя вдовица и две сирачета
Реклама
Collapse
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Измислена история със истински сълзи
Collapse
X
-
BolgAryan написа:Бас държа, че тая история е от БМВ форума, където от край време се мислят за писатели в техните СТРАХОТНИ ИСТОРИИ... и винаги се влага един особен многострадален патос, поради факта, че се пише от трето лице с кратки и накъсани изречения.Impossible is nothing !
Коментар
Реклама
Collapse
Коментар