мда... вдъхновен от случката тази сутрин (виж темата "Нека по-спокойно го даваме...") се сетих за една история, на която много съм се смял и реших да ви я пусна, може пък и вас да разсмее 
---------------------------------------------------------Балада за шиповетеАвтор - HusПосвещава се на една позната-статистичка.Пролог Трудно би могло да се намери по-несъвместими хора. Характер, навици, начин на мислене и живот. Абсолютна противоположност. Единият се казваше Панайот Арнаудов. Пообрулен от живота, но все пак запазен за годините си (52-55 годишен) мъжки тип. Работеше като най-обикновен счетоводител в някакво дребно складово стопанство, което в интерес на истината съм забравил как се казваше, но беше нещо от типа на "Складстройинжинеринг ЕООД". Заплатата му беше приблизително 280лв, вкъщи неизменно го посрещаше до скука познатата и досадна жена, щерката с нейните си проблеми и пъпки, вечерята и телевизора. Почти 18 години той караше купената от него още едно време Лада бежов цвят, цялата проядена от ръжда. Вторият по рождение кръстен Станислав, беше точно на 29г., работеше като старши юрист-консулт в голяма банка с 93 процентно участие на задграничен капитал. За тази си длъжност получваше 2800 пълноценни US долара (след всички данъци и удръжки). Не отдавна изтеглил преференциален кредит от банката в която работил и си купил апартамент, в който с гордост водил разни студентки и не такива, забърсани от някое кафене или клуб. Ценеше качествените вещи, както и да му викат Станислав с ударение на втория слог. Караше А6, купено след фабрично рециклиране.Всъщност, имаше три особености, в които те се доближаваха.1. И двамата работеха в съседни сгради на една и съща улица.2. Живееха в един и същи район и следователно караха по един и същи маршрут.3. Всеки по собствен начин беше противник на гумите с шипове.Панайот Арнаудов защитаваше тази си позиция от неизменната завист, предизвикана от това, че той беше собственик на изпилен 9 годишен нешипован зимен коплект Гудиър, докато съседа му по гараж Петров, вече 4 години благолепстваше с шипован комплект Финландски гуми. Поради това Панайот Арнаудов ненавиждаше шиповете и до прегракване спореше с Петров изтъквайки всевъзможни аргументи за преимуществата на гумите без шипове (когато се събирали формално в гаража уж за ремонтни дейности, а фактически за разпускане с неизменото обръщане на някоя и друга бира/ракийка).Станислав пък не обичаше и не използваше шиповани гуми от принципиални съображения. Малко мъгляви, но именно поради това и толкова твърди, и то така, че конкретно не можеше да формулира защо. Но той с часове спореше във форумите за преимуществата на зимните гуми без шипове в захлас тропайки по клавишите доводи и контрадоводи.********Една студена декемврийска вечер Станислав и Панайот Арнаудов почти по едно и също време излязоха от работните си места. Всъщност Панайот Арнаудов една идея по-рано. И двамата вече по навик теглейки по една майна на легналите полицаи до училището покрай което минаваха, както и на концесионерите отговорни за почистване и опесъчаване, почти едновременно се измъкнаха на улицата. Всъщност Панайот Арнаудов една идея по-рано.Натъженият ватман на трорейбуса, наскърбено погледна своя "хранилец" уловил странично бързащ индианец, и поради това преградил почти цялото кръстовище, след което тръгна за N-ти път да слага съборения авариен триягълник, съпровождан от разярена тълпа от 4-ма собственици на МПС, също така вече намерили приют в топлата и широка страна на тролейбуса. Кръстовището в интерес на истината беше опасно - пътя при подход беше под наклон, следва завой без видимост преди кръстовището, засенчен от висок блок, поради което никога не изсъхва дневно време, а от там вечерта винаги става пързалка. KAT така и не идваше...Станислав и Панайот Арнаудов почти едновременно наближиха злополучния завой преди кръстовището. Всъщност Панайот Арнаудов една идея по-рано. И Станислав и Панайот Арнаудов бяха опитни шофьори, вече "сгазили не едно куче" по улиците на техния град. Панайот Арнаудов шофираше от 27г., имаше навъртяни 450000км зиме и лете. Станислав шофираше от 7г., и имаше навъртяни 445000км зиме и лете. И двамата реално оценяваха възможностите си и затова всеки в тези условия реши да влезе в завоя с безопасна скорост. Панайот Арнаудов влезе с 45км/ч, Станислав със 70км/ч. И двамата не обърнаха внимание на самотната фигура на полуидиот, подскачащ на тротуара и махащ с ръце. След завоя и двамта едновремено осъзнаха целия гъз, в който са се навряли, и хвърлиха всичките си сили за спасяване на колите.Екстремно спиране! Екстремно спиране!! Екстремно спиране!!! Пулсираше в системата на бордовия компютър на Аудито. Командите изпълваха всички възли на ЦПУ-то, тестваха се датчиците, приемаха се данни, обработваха се и се предаваха управляващи сигнали. Станислав се беше вкопчил във волана, крака му натискаше до упор спирачката, неговия млад организъм се беше слял с автомобила, напрежението растеше, само кожения салон поскърцваше от напрегнатата поза която се опитваше да заеме Станислав (въпреки, че той можеше и да не се напряга чак толкова; всичко което трябваше вместо него правеше умния компютър). Автоматичната скоростна кутия превключваше предавките една по-една надолу, "пулсираха вените" на ABS-а, който работеше на предела на свойте великолепни възможности, опитвайки се да предотврати блокажа на колелата, ламелите на гумите със сетни сили дращеха в снежно-ледената кора, тракшън-контрола също незнайно защо се суетеше, дърпаше и нервничеше. Тролейбусът беше все по-близо и по-близо, скороста все по-ниска и ниска, но прекалено бавно, прекалено бавно да го вземат мътните!!! По команда от бордовия компютър се напрегнаха в свойте гнезда aerbag-ите, готови да се хвърлят за спасение живота на водача в последния момент.Спирачки! Спирачки!! Спирачки-и-и!!! Пулсираше в мозъка на Панайот Арнаудов. Ръцете му се бяха вкопчили във волана, готови да уловят и най-малкото отклонение на колата от траекторията, плешивината под шапката мгновенно вкисна, крака му като клюн на кълвач дълбаеше спирачката, рефлексно отпускайки го точно, когато колелата вече бяха готови да блокират. "Ии-и-иииии-ии" - виеше цялата спирачна система, клеясалите спирачни цилиндри стискаха до краен предел накладките, остатъците от грайфер по гумите, до кръв изпод ноктите, деряха трамбования сняг и лед. Колата удържаше правата линия като по чудо под контрола на майсторското управление. Скороста падаше, падаше, падаше. Но бавно, бавно, за бога, за царя, за Сталина!!! Тролейбусът беше все по-близо и по-близо и ето, последното което можеше да направи Панчо - задна! Но уви - не успя да я вкара, клеясалите лостове трудно влизаха, мътните да го вземат!Два глухи удара се разнесоха едновремено и пазвата на тролея прие в обятията си още двама улични вълка-единаци. Панайот Арнаудов и Станислав едновремено слязоха от колите си и тъжно заоглеждаха картината "Гарвани в полето". Натъженият ватман на трорейбуса, тръгна за N+1 път да слага съборения авариен триягълник. Бордовия компютър на Аудито и клеясалата спирачна система на Ладата успяха да погсят почти цялата скорост, но ... капката, преляла чашата - ШИПОВЕ! Ах, ако имаше шипове!!!Всеки олекна покрай ремонта точно с половин заплата. И всеки, стоейки до синия тролейбус си даде дума - никога, ама никога повече без шипове зимно време!!!Станислав удържа на думата си веднага след като си взе колата от ремонт. След обстойно проучване из форумите, си избра гуми с шипове (марката няма да споменаваме за да не се изтълкува като промоушън). Иначе казано яка шиповка за по 180 кинти парчето, с монтаж, баланс и чашка капучино. Новата гума държеше пътя чудесно, спирачният път намаля и колата стана по-послушна.Докато Панайот Арнаудов думата си не удържа, тъй като след ремонта на предницата, смяната на радиатора и ремонтен комплект за спирачните цилиндри не му останаха пари. Дори колегата, който му предложи много изгодно чифт 2-ра употреба гуми с шипове, също не успя да вземе, тъй като жена му присвои и последните скътани пари, заради които Панчо дори получи и порядъчна порция скандал. Така че с липсата на пари и шиповани гуми се наложи да се смири.Но Панайот Арнаудов и Станислав престанаха да спорят относно предимствата на гумите без шипове.ЕпилогЕдна студена февруарска вечер Станислав и Панайот Арнаудов почти по едно и също време излязоха от работните си места. Всъщност Панайот Арнаудов една идея по-рано. И двамата вече по навик теглейки по една майна на легналите полицаи до училището покрай което минаваха, както и на концесионерите отговорни за почистване и опесъчаване, почти едновременно се измъкнаха на улицата. Всъщност Панайот Арнаудов една идея по-рано.Натъженият шофьор на Камаза, наскърбено погледна своя "хранилец" уловил странично, бързащ индианец, и поради това преградил същото онова кръстовище, след което тръгна да слага авариен триягълник, съпровождан от собственика на МПС-то, намерил приют в мръсната и стара гума на Камаза. Беше много хлъзгаво. KAT така и не идваше...Когато Станислав и Панайот Арнаудов отново наближиха завоя, втория караше с 42км/ч (от една страна беше хлъзгаво, но от друга спирачните цилиндри работеха като часовник, въпреки това Панайот Арнаудов караше по-бавно, имайки тъжен опит), докато Станислав караше със 77км/ч (с нови шиповани гуми колата се държеше доста по-стабилно, за разлика от преди). И у двамата за миг прелетя някаква мисъл граничеща с подсъзнанието, когато видяха самотната фигура на полуидиот, подскачащ на тротуара и махващ с ръце, но само толкова, защотото след още миг това вече беше заменено с могъщи рефлекси за спасяване на колата при вида на приближаващия Камаз спрял насред кръстовището. И отново по блестящ начин работеше цялата тази буржуазна техника, и също така блестящо крака на Панчо кълвеше педала на спирачката.Два глухи удара се разнесоха едновремено и сега вече Камаза представляваше картината "Свиня с 3 прасенца". Натъженият шофьор на Камаза, тръгна да слага съборения авариен триягълник за N+1 път.Сега за да докачиш Станислав, беше достатъчно невинно да попиташ: "Колко струва яката ти шипована гума?!". Не отдавна той за малко не се сби в нета с върл привърженик на шиповете. Нещата стигнаха до хвърляне на виртуални ръкавици и реални телефонни номера.А пък Панайот Арнаудов често сънуваше нов лъскав коплект шиповани гуми с някакво неясно чуждестранно наименование. п.п.Хубаво е когато човек запазва свежо, младежко възприятие на живота. Въпреки, че всичките му разочарования тепърва предстоят.--------------------------------------Литературен превод от руски - Sandeto.
---------------------------------------------------------Балада за шиповетеАвтор - HusПосвещава се на една позната-статистичка.Пролог Трудно би могло да се намери по-несъвместими хора. Характер, навици, начин на мислене и живот. Абсолютна противоположност. Единият се казваше Панайот Арнаудов. Пообрулен от живота, но все пак запазен за годините си (52-55 годишен) мъжки тип. Работеше като най-обикновен счетоводител в някакво дребно складово стопанство, което в интерес на истината съм забравил как се казваше, но беше нещо от типа на "Складстройинжинеринг ЕООД". Заплатата му беше приблизително 280лв, вкъщи неизменно го посрещаше до скука познатата и досадна жена, щерката с нейните си проблеми и пъпки, вечерята и телевизора. Почти 18 години той караше купената от него още едно време Лада бежов цвят, цялата проядена от ръжда. Вторият по рождение кръстен Станислав, беше точно на 29г., работеше като старши юрист-консулт в голяма банка с 93 процентно участие на задграничен капитал. За тази си длъжност получваше 2800 пълноценни US долара (след всички данъци и удръжки). Не отдавна изтеглил преференциален кредит от банката в която работил и си купил апартамент, в който с гордост водил разни студентки и не такива, забърсани от някое кафене или клуб. Ценеше качествените вещи, както и да му викат Станислав с ударение на втория слог. Караше А6, купено след фабрично рециклиране.Всъщност, имаше три особености, в които те се доближаваха.1. И двамата работеха в съседни сгради на една и съща улица.2. Живееха в един и същи район и следователно караха по един и същи маршрут.3. Всеки по собствен начин беше противник на гумите с шипове.Панайот Арнаудов защитаваше тази си позиция от неизменната завист, предизвикана от това, че той беше собственик на изпилен 9 годишен нешипован зимен коплект Гудиър, докато съседа му по гараж Петров, вече 4 години благолепстваше с шипован комплект Финландски гуми. Поради това Панайот Арнаудов ненавиждаше шиповете и до прегракване спореше с Петров изтъквайки всевъзможни аргументи за преимуществата на гумите без шипове (когато се събирали формално в гаража уж за ремонтни дейности, а фактически за разпускане с неизменото обръщане на някоя и друга бира/ракийка).Станислав пък не обичаше и не използваше шиповани гуми от принципиални съображения. Малко мъгляви, но именно поради това и толкова твърди, и то така, че конкретно не можеше да формулира защо. Но той с часове спореше във форумите за преимуществата на зимните гуми без шипове в захлас тропайки по клавишите доводи и контрадоводи.********Една студена декемврийска вечер Станислав и Панайот Арнаудов почти по едно и също време излязоха от работните си места. Всъщност Панайот Арнаудов една идея по-рано. И двамата вече по навик теглейки по една майна на легналите полицаи до училището покрай което минаваха, както и на концесионерите отговорни за почистване и опесъчаване, почти едновременно се измъкнаха на улицата. Всъщност Панайот Арнаудов една идея по-рано.Натъженият ватман на трорейбуса, наскърбено погледна своя "хранилец" уловил странично бързащ индианец, и поради това преградил почти цялото кръстовище, след което тръгна за N-ти път да слага съборения авариен триягълник, съпровождан от разярена тълпа от 4-ма собственици на МПС, също така вече намерили приют в топлата и широка страна на тролейбуса. Кръстовището в интерес на истината беше опасно - пътя при подход беше под наклон, следва завой без видимост преди кръстовището, засенчен от висок блок, поради което никога не изсъхва дневно време, а от там вечерта винаги става пързалка. KAT така и не идваше...Станислав и Панайот Арнаудов почти едновременно наближиха злополучния завой преди кръстовището. Всъщност Панайот Арнаудов една идея по-рано. И Станислав и Панайот Арнаудов бяха опитни шофьори, вече "сгазили не едно куче" по улиците на техния град. Панайот Арнаудов шофираше от 27г., имаше навъртяни 450000км зиме и лете. Станислав шофираше от 7г., и имаше навъртяни 445000км зиме и лете. И двамата реално оценяваха възможностите си и затова всеки в тези условия реши да влезе в завоя с безопасна скорост. Панайот Арнаудов влезе с 45км/ч, Станислав със 70км/ч. И двамата не обърнаха внимание на самотната фигура на полуидиот, подскачащ на тротуара и махащ с ръце. След завоя и двамта едновремено осъзнаха целия гъз, в който са се навряли, и хвърлиха всичките си сили за спасяване на колите.Екстремно спиране! Екстремно спиране!! Екстремно спиране!!! Пулсираше в системата на бордовия компютър на Аудито. Командите изпълваха всички възли на ЦПУ-то, тестваха се датчиците, приемаха се данни, обработваха се и се предаваха управляващи сигнали. Станислав се беше вкопчил във волана, крака му натискаше до упор спирачката, неговия млад организъм се беше слял с автомобила, напрежението растеше, само кожения салон поскърцваше от напрегнатата поза която се опитваше да заеме Станислав (въпреки, че той можеше и да не се напряга чак толкова; всичко което трябваше вместо него правеше умния компютър). Автоматичната скоростна кутия превключваше предавките една по-една надолу, "пулсираха вените" на ABS-а, който работеше на предела на свойте великолепни възможности, опитвайки се да предотврати блокажа на колелата, ламелите на гумите със сетни сили дращеха в снежно-ледената кора, тракшън-контрола също незнайно защо се суетеше, дърпаше и нервничеше. Тролейбусът беше все по-близо и по-близо, скороста все по-ниска и ниска, но прекалено бавно, прекалено бавно да го вземат мътните!!! По команда от бордовия компютър се напрегнаха в свойте гнезда aerbag-ите, готови да се хвърлят за спасение живота на водача в последния момент.Спирачки! Спирачки!! Спирачки-и-и!!! Пулсираше в мозъка на Панайот Арнаудов. Ръцете му се бяха вкопчили във волана, готови да уловят и най-малкото отклонение на колата от траекторията, плешивината под шапката мгновенно вкисна, крака му като клюн на кълвач дълбаеше спирачката, рефлексно отпускайки го точно, когато колелата вече бяха готови да блокират. "Ии-и-иииии-ии" - виеше цялата спирачна система, клеясалите спирачни цилиндри стискаха до краен предел накладките, остатъците от грайфер по гумите, до кръв изпод ноктите, деряха трамбования сняг и лед. Колата удържаше правата линия като по чудо под контрола на майсторското управление. Скороста падаше, падаше, падаше. Но бавно, бавно, за бога, за царя, за Сталина!!! Тролейбусът беше все по-близо и по-близо и ето, последното което можеше да направи Панчо - задна! Но уви - не успя да я вкара, клеясалите лостове трудно влизаха, мътните да го вземат!Два глухи удара се разнесоха едновремено и пазвата на тролея прие в обятията си още двама улични вълка-единаци. Панайот Арнаудов и Станислав едновремено слязоха от колите си и тъжно заоглеждаха картината "Гарвани в полето". Натъженият ватман на трорейбуса, тръгна за N+1 път да слага съборения авариен триягълник. Бордовия компютър на Аудито и клеясалата спирачна система на Ладата успяха да погсят почти цялата скорост, но ... капката, преляла чашата - ШИПОВЕ! Ах, ако имаше шипове!!!Всеки олекна покрай ремонта точно с половин заплата. И всеки, стоейки до синия тролейбус си даде дума - никога, ама никога повече без шипове зимно време!!!Станислав удържа на думата си веднага след като си взе колата от ремонт. След обстойно проучване из форумите, си избра гуми с шипове (марката няма да споменаваме за да не се изтълкува като промоушън). Иначе казано яка шиповка за по 180 кинти парчето, с монтаж, баланс и чашка капучино. Новата гума държеше пътя чудесно, спирачният път намаля и колата стана по-послушна.Докато Панайот Арнаудов думата си не удържа, тъй като след ремонта на предницата, смяната на радиатора и ремонтен комплект за спирачните цилиндри не му останаха пари. Дори колегата, който му предложи много изгодно чифт 2-ра употреба гуми с шипове, също не успя да вземе, тъй като жена му присвои и последните скътани пари, заради които Панчо дори получи и порядъчна порция скандал. Така че с липсата на пари и шиповани гуми се наложи да се смири.Но Панайот Арнаудов и Станислав престанаха да спорят относно предимствата на гумите без шипове.ЕпилогЕдна студена февруарска вечер Станислав и Панайот Арнаудов почти по едно и също време излязоха от работните си места. Всъщност Панайот Арнаудов една идея по-рано. И двамата вече по навик теглейки по една майна на легналите полицаи до училището покрай което минаваха, както и на концесионерите отговорни за почистване и опесъчаване, почти едновременно се измъкнаха на улицата. Всъщност Панайот Арнаудов една идея по-рано.Натъженият шофьор на Камаза, наскърбено погледна своя "хранилец" уловил странично, бързащ индианец, и поради това преградил същото онова кръстовище, след което тръгна да слага авариен триягълник, съпровождан от собственика на МПС-то, намерил приют в мръсната и стара гума на Камаза. Беше много хлъзгаво. KAT така и не идваше...Когато Станислав и Панайот Арнаудов отново наближиха завоя, втория караше с 42км/ч (от една страна беше хлъзгаво, но от друга спирачните цилиндри работеха като часовник, въпреки това Панайот Арнаудов караше по-бавно, имайки тъжен опит), докато Станислав караше със 77км/ч (с нови шиповани гуми колата се държеше доста по-стабилно, за разлика от преди). И у двамата за миг прелетя някаква мисъл граничеща с подсъзнанието, когато видяха самотната фигура на полуидиот, подскачащ на тротуара и махващ с ръце, но само толкова, защотото след още миг това вече беше заменено с могъщи рефлекси за спасяване на колата при вида на приближаващия Камаз спрял насред кръстовището. И отново по блестящ начин работеше цялата тази буржуазна техника, и също така блестящо крака на Панчо кълвеше педала на спирачката.Два глухи удара се разнесоха едновремено и сега вече Камаза представляваше картината "Свиня с 3 прасенца". Натъженият шофьор на Камаза, тръгна да слага съборения авариен триягълник за N+1 път.Сега за да докачиш Станислав, беше достатъчно невинно да попиташ: "Колко струва яката ти шипована гума?!". Не отдавна той за малко не се сби в нета с върл привърженик на шиповете. Нещата стигнаха до хвърляне на виртуални ръкавици и реални телефонни номера.А пък Панайот Арнаудов често сънуваше нов лъскав коплект шиповани гуми с някакво неясно чуждестранно наименование. п.п.Хубаво е когато човек запазва свежо, младежко възприятие на живота. Въпреки, че всичките му разочарования тепърва предстоят.--------------------------------------Литературен превод от руски - Sandeto.
Коментар