Току що се прибирам от болницата. Оперираха ме. Имах киста на края на гръбначния стълб, при опашката. Сега нямам, или поне се надявам да нямам. Сега ще ви разправям.Вчера сутринта отидох да си взема снимката на белия дроб, и от там - вкъщи, изкъпах се, измих си Д-то, да не се излагаме пред лекарите, и оттам - в болницата. Болница - силно казано, по-скоро клиника. Докато я намеря, сбърках пътя, и направих непозволен обратен завой на 1 кръстовище, пълно с камери. Както и да е. Намерих клиниката.Попълних 1 куп безсмислени документи, дойде един чичо, и каза - айде...Преоблякох се с пижамка, и в операционната. Там ми включиха някакъв апарат дето мери автоматично кръвно, пулс, температура, налягане на маслото, газ-аналзатор, напрежение на акумулатора, и други. С кръвно 116/75 и пулс 64, решиха че могат да ме почват (каквото и да значи това)Анестезиологът казза да се свия колкото мога, да ми изпъкне гърба, набоде ме с няква игла, заболя ме, той нещо търка, натиска, после боде с друга игла...След 10 минути вика - айде - легни си по корем. По едно време усетих че краката ми се загряват. Ама мърдаха. След малко се обърнах по корем. Краката ми все още мърдаха. Свалиха ми пижамката, и ми видяха необръснатото Д. Чух леко хихикане, и възгласи честито!
Явно се отнасяха за този който малко след това ме обръсна. Последното което усещах беше бръсначът, а малко след това вече нищо не усещах, освен натиск. Вече и краката не можех да си мърдам. По едно време - говорим си , говорим си с докторите, и единия вика - сега нещо усещаш ли? Викам - не. Оказа се че одавна са започнали да ме режат. В тоя момент си помислих как колегите ми ме бъзикаха с това, че могат да ме изнасилат без да разбера.
Замириса на изгоряло, на гадно такова. Викам - абе нещо мирише, а? Оня вика - от тебе е , спокойно
. Доччух и един виц докато ме ръчкаха - един анесетезиолог спи с някаква, и тя вика - ама вие да не сте анестезиолог - да, как разбрахте - ами нищо не усещам. Смях....Свършиха, и викат - айде обръщай се. Лесно е да се каже.... с много усилия и помощта на 4 човека - се обърнах направо на едно мобилно легло, от там - в стаята, и почивка... Спах. Събудих се след 2 часа с ужасна болка в задника. Бяха ми сложили нещо като дренаж, и ме болеше като легна на него. Станах да пикам. Щях да се пребия - упойката, в комплект с ниско кръвно води до колабиране при рязко ставане. Причерня ми. Вече не виждах нищо, имам чувството че вече припадах. Понеже ми се е случвало, та знам какво е усещането. В последния момент се хвърлих на леглото, и усетих облекчение. Все едно си потопих главата в кофа с лед. Гадно си беше.Цял следобед и цяла вечер гледах някакви извращения - турски филми. През нощта спах доста добре, предвид болката, но леглото беше супер неудобно - всичко ме болеше сутринта. Сега на обяд ми направиха нова превръзка, и черта... Та така... Грижете се за здравето, това е най-важното.



Коментар