Един ден в болницата -> Вече мога да карам

[ogi28b]

Току що се прибирам от болницата. Оперираха ме. Имах киста на края на гръбначния стълб, при опашката. Сега нямам, или поне се надявам да нямам. Сега ще ви разправям.Вчера сутринта отидох да си взема снимката на белия дроб, и от там - вкъщи, изкъпах се, измих си Д-то, да не се излагаме пред лекарите, и оттам - в болницата. Болница - силно казано, по-скоро клиника. Докато я намеря, сбърках пътя, и направих непозволен обратен завой на 1 кръстовище, пълно с камери. Както и да е. Намерих клиниката.Попълних 1 куп безсмислени документи, дойде един чичо, и каза - айде...Преоблякох се с пижамка, и в операционната. Там ми включиха някакъв апарат дето мери автоматично кръвно, пулс, температура, налягане на маслото, газ-аналзатор, напрежение на акумулатора, и други. С кръвно 116/75 и пулс 64, решиха че могат да ме почват (каквото и да значи това)Анестезиологът казза да се свия колкото мога, да ми изпъкне гърба, набоде ме с няква игла, заболя ме, той нещо търка, натиска, после боде с друга игла...След 10 минути вика - айде - легни си по корем. По едно време усетих че краката ми се загряват. Ама мърдаха. След малко се обърнах по корем. Краката ми все още мърдаха. Свалиха ми пижамката, и ми видяха необръснатото Д. Чух леко хихикане, и възгласи честито! Явно се отнасяха за този който малко след това ме обръсна. Последното което усещах беше бръсначът, а малко след това вече нищо не усещах, освен натиск. Вече и краката не можех да си мърдам. По едно време - говорим си , говорим си с докторите, и единия вика - сега нещо усещаш ли? Викам - не. Оказа се че одавна са започнали да ме режат. В тоя момент си помислих как колегите ми ме бъзикаха с това, че могат да ме изнасилат без да разбера. Замириса на изгоряло, на гадно такова. Викам - абе нещо мирише, а? Оня вика - от тебе е , спокойно . Доччух и един виц докато ме ръчкаха - един анесетезиолог спи с някаква, и тя вика - ама вие да не сте анестезиолог - да, как разбрахте - ами нищо не усещам. Смях....Свършиха, и викат - айде обръщай се. Лесно е да се каже.... с много усилия и помощта на 4 човека - се обърнах направо на едно мобилно легло, от там - в стаята, и почивка... Спах. Събудих се след 2 часа с ужасна болка в задника. Бяха ми сложили нещо като дренаж, и ме болеше като легна на него. Станах да пикам. Щях да се пребия - упойката, в комплект с ниско кръвно води до колабиране при рязко ставане. Причерня ми. Вече не виждах нищо, имам чувството че вече припадах. Понеже ми се е случвало, та знам какво е усещането. В последния момент се хвърлих на леглото, и усетих облекчение. Все едно си потопих главата в кофа с лед. Гадно си беше.Цял следобед и цяла вечер гледах някакви извращения - турски филми. През нощта спах доста добре, предвид болката, но леглото беше супер неудобно - всичко ме болеше сутринта. Сега на обяд ми направиха нова превръзка, и черта... Та така... Грижете се за здравето, това е най-важното.

[TAIF]

Колега така разкаано звучи по-скоро забавно, но със сигурност не си се чувствал така. Добре че операцията ти е преминала успешно.

[krasio_79bs]

Късметлия си колега,претърпях същата операция в армията.Само дето там са си касапи и ме оперираха без упойка във Воена болница в Бургас.Не ща да се сещам що за болка преживях.Добре поне че са ме изчистили като хората и нямам проблеми повече от 10 години.Доктора беше ошашавен че имам киста,било голяма рядкост при светлокосите.Абе да не дава Господ на никой болести.

[durex_a]

ей теб на бързо са те пускали мен ме рязаха за киста точно на врата до адаовата ябълка и седях там 10 дена ;( изперках

[ogi28b]

Аз пък имам 32 дена болнични... Ама да не мислиш че ги искам ? Предпочитам да съм си на бачкане, и да се гърба като идиот. Сега виждам колко е важно човек да се осигурява на пълната си заплата.

[durex_a]

а вкъщи по добре от колкото в хирургичното отделение пълно само с баби и дядовци и да изперкваш не е работа

[GTipo]

Оги, не си писал, около коя част на задника повече боли? :D Ти сигурен ли си че са те рязали? Тея анестезиолозите имат една слаа...хем бръснат, хем....мани! Като оставим шегата - оправяй се бързо!Аз да не ти разказвам как лежах в стая 3 на 2 с двама пациенти с жълти очички цяла нощ с грешна диагноза, че ще ти стане....

[style34]

Неприятно. Дано всичко е ок вече и остане зад гърба ти!

[iceflame]

Много неприятно колега. Дано се оправиш бързо. Един приятел изкара 3 операций на киста, докато всичко се оправи, но поне лекаря е бил с чувство за хумор " Айде Ванчо, да ти цепнем дупенцето....". Пак ти пожелавам бързо оздравяване без по-нататъчни проблеми

[SilenceR]

каква е тая киста бе да му се невиди.как иде , от какво се получава , някой по запознат нека да сподели че ми стана интересно.колега да оздравяваш .......

[ogi28b]

Ще ти кажа лекарят какво ми каза, не знам дали е вярно. Масово разпространеното схващане било, че това се получава ако човек седи продължително, от заседяване. При мен се получи в началото на годината, когато по цял ден седях на фотьойла, и си пишех дипломната работа. Но според доктор Пернишки, който не е от Перник, това го има при всеки човек, но при едни се проявява, при други - не. Било остатък още от раждането, някаква ембрионална тъкан.... не си спомням повече. Както да речем настинката и херпеса - всеки човек носи тези вируси у себе си, но се проявяват по различен начин и време. Нещо такова.

[durex_a]

Ще ти кажа лекарят какво ми каза, не знам дали е вярно. Масово разпространеното схващане било, че това се получава ако човек седи продължително, от заседяване. При мен се получи в началото на годината, когато по цял ден седях на фотьойла, и си пишех дипломната работа. Но според доктор Пернишки, който не е от Перник, това го има при всеки човек, но при едни се проявява, при други - не. Било остатък още от раждането, някаква ембрионална тъкан.... не си спомням повече. Както да речем настинката и херпеса - всеки човек носи тези вируси у себе си, но се проявяват по различен начин и време. Нещо такова.

точно така ми го обесниха и на мен само че ми казаха че идва момент в който нарасва до тази степен и седи така спада и пак расте докато не загнои и после става сложно (можело и да не може да се махне)

[SilenceR]

и как човек може да разбере дали има такова нещо...явно някаква болка ли трябва да се усети,знам ли ???аз като малък(2-3 клас) имам диагноза Миокардит,не го пожелавам на никого защото е сериозно,аз не съм имал фрапиращи моменти но със времето и отшумява.кофтито беше че мн лесно се уморявах и задъхвам.пулса ми от разни натоварвания и физически и психически се ускоряваше доста.като нося нещо по тежичко и ако е горещо навън и си еб**о майката.ся съм на 23 години почти и съм мн по-добре(то със годините си отшумя), да чукна на дърво!така че пазете се хора !!!айде поздрави от мен !!!

[ogi28b]

Какво е миокардиит? Аз имам екстрасистоли в дясната камера, заради което съм освободен от военна служба. А за тая киста - значи от няколко години когато се къпя, и се мия отзад, и понякога съм усещал съвсем леко подуване отзад, колкото все едно да ми излезе гнойна пъпчица, и съм си мислел че е точно такова. Съответно стискам, и то уж излиза гной, и минава. Обаче в началото на тая година - пак така, само че стисках, и не минаваше. Даже се подуваше повече. Стана колкото грахово ззърно. И като се погледнах с огледало, изглеждаше все едно имам 3-4 дупчици на кожата. Като натиснех около тях, и през дупчиците изтичаше гной, много при това. И си викам - ето, ще го махна. Да, ама друг път. Гной се събираше супер бързо, и дори само да седна някъде, то от притискането си изтичаше самО. И ми цапаше бельото, дрехите.... а отделно от това ме болеше, и не можех да сядам нормално, и да лежа по гръб. Но като карах не ми пречеше, явно не се е притискало така че да пречи. Мина малко време, аз всяка сутрин и вечер го изцеждах ако може така да се каже. В един момент обаче дупчиците нещо се запушиха, и то не можеше да изтича, и започна да ми се пълни задника с гной. Като се стисках с ръка по бузката, усещах как ми е подуто от опашката надолу, към отверстието. Съжалявам ако някой се гнуси, ама нали да ви разкажа. И така, след 3-4 дни вече много се беше подуло. И една вечер усетих как гащите ми са мокри отзад. То се беше спукало по-надолу, не там при дупчиците, и изтичаше, и изтече доста. Това вече стана края на май, началото на юни мисля че... Като го погледнах - то се беше получило нова дупчица, м/у опашката и дупката на Д-то . Тогава си мислех че ми расте нов задник. Изтече квото изтече, и после няколко дни течеше съвсем по малко, но течеше гной + прясна кръв, и подутото почти изчезна, и аз си викам - айде, мина си самО. Е да, ама не. В началото на юли пак ми се поду горе, при първите дупчици, ама доста бързо, и рязко. Стана като бобено зърно - огромно. И една вечер седнах , и на огледалото, и започнах да го натискам с вс. сила, а то боли ужасно. И като се спука - изцвърка като ... не знам какво. И изтечре много гной с кръв, мръсна такава, тъмна. Това стана в деня, в който вече бях отишъл при личния лекар за направление към хирург. След 2 дни хирургът ме прегледа, и каза операция. Това - на 8-9 юли, точно след рождения ми ден беше. От тогава, от последното подуване - спря да се подува, спря да ме боли, спря да тече. Но като натисна, се усещаха на 2-3 места леки подувания, като зърна от леща. (Егати сравненията станаха, като в "плод-зеленчука").И така до онзи ден.... А то е нещо супер невинно, като пъпчица започна, и глей докъде стигна.

[SilenceR]

малеле братле супер кофти. не ти блазя честно.... а реално какво да се гнусим то си го казваш с нормални думи , и то в такива моменти срам няма.Миокардита представлява запушване на миокарда.... значи като малък прекарвам грип и известно време след това (вече не помня колко, може би няколко дена, седмица или две) събуждам си се аз в леглото от едно супер туптене в областта на сърцето.вследствие на грипа се получава някаква инфецкия , задръстване на миокарда.реално сърцето ми бие по-бързо от нормалното , направо се шашнах, то и въздух като хората не си поемаш.събуждам майка ми , тя и тя се шашна . званя на дядо , дядо ми иде с ладичката и айде в бърза помощ.там вече не помня кво ме гледаха.все пак съм бил 2-ри,3-ти клас (а завърших 2005-та) и се оказва че ще лежа в болницата на инжекции и там да ме гледат докторите да не ме "изтърват" !!!2 седмици седят на легло , само инжекции ми биха в бедрата.бяха ми станали бедрата 3 пъти по-големи от сумата си и инжекции.мина се време нали изписаха ме , аз почнах да се чувствам по-добре.имаше една докторка дето ми следеше състоянието.често ходих кардиограми да ми правят, и бях освободен от физическо 3-4 години, за да не се натоварва сърцето.и наистина ми беше мн кофти.бягам аз 50 метра за оценка само да има там за срока.нали се бяга по 2-ма.избягваме ги със съученика ми , аз едва ли не не мога да седя на краката си , дишам по-учестено сърцето ми ще хвръкне , оня си върви като пич и все едно нишо му няма.....беше си гадно , аз се вардя , а гледам децата от блока покрай мен само щъкат наляво и дясно , играят си гонят се(знаете как е малки деца само щуротии) по нататъка пък 6-7 ми клас някаде се записах на АЙКИДО изкарах някаде около 2 години и се отказах заради сърцето, защото мн трудно ми беше вече.сега да чукна на дърво съм добре.вече не се измарям така и нося на по тежки натоварвания,но все пак си имам едно на ум.то миокардита така отшумява бавно с години. не е като днес го има утре не. и така с мойта случка.... :D