...нещо хич не ми върви тази година. Дано се изтъркаля по-бързо, че.....Историята е следната. Онзи ден тръгнах рано-рано от Габрово за София. Малко след Севлиево, на баира се залепих зад един ТИР и се влачих ли влачих зад него. Беше тъмно, лека мъгла, мокро.....рисковано за изпреварване. Следваше дълъг и овален десен завой, след който знаех че има дълга права, удобна за изпреварване. Тъкмо се изнасях, за да погледна дали мога да изпреваря и забелязах, че ТИР-а пусна десния мигач.....газ колкото мога, че гадно - хем тъмно, хем мъгливо...а и при мокър път знаете как гумите на ТИР-овете хвърлят вода. Не забелязах фарове и дадох газ до дупка......движех се може би с около 100-110, почти по средата на ТИР-а, когато буквално за стотни от секундата видях вляво от мен конската глава. Всичко стана за секунди, никакво време за реакция. Усетих страхотен удар, колата започна да се носи и клати, с десният калник отпред се закачих в ТИР-а, но успях да я закрепя тая кола. В миг зацепих, че съм в насрещното все още, минах на четвърта и с газ до дупка се изнесох пред ТИР-а. Успях след около километър да спра в отбивка и да огледам колата.Резултата се вижда по-долу на снимките. Имам няколко вдлънатини, които не се забелязват. Носещата рамка на огледалото е изкривена и горният ъгъл се е забил набътре. Стъклото ми се отваря и затваря трудно. Пораженията по боята са чак до задният капак. Ситни дребни дупчици, предполагам от стъклата. В дясно отпред имам ужулване, от ТИР-а при поднасянето. Почти нямам реален спомен от случката, защото всичко стана буквално за секунди. Беше тъмно / между 5.30 - 6 сутринта / и мокро. Незнам какво е станало с кончето, предполагам, че не съм го убил, но като гледам как е изтръгнато огледалото, здраво съм го святнал по главата. Не ми се мисли, какво щеше да стане, ако кончето беше 30 см по в платното, но......отделен въпрос е какво прави кон на платното.Знам само, че както ми казват всички, имал съм уникален късмет.....Ето и снимките:








Коментар