Реших да драсна няколко реда, понеже ме помолиха някои хора да описвам тези дето ги разказвам...Та в неделя, след феста решихме с брат ми да търсим една алфичка, като за него. Спрял се бил на 147...овации от моя страна, поклон доземи и желание за търсене равняващо се на това да търся в чужда страна свестен дюнерджия...От къщи започваме с нервите....нета бавен, обявите стари, принтера бавен...парите много...и едни подмятания "Принтирай!".....Принтирай бе м....ти!!!!", давай копирай, айде да тръгваме кво сме се заровили толкоз и тн. Обичайно естествено.Аз, на всяка цена решен да не повтаряме вчера, реших че ще порзваме GPS та да не объркаме де е е къщата, като се надявах не само да избегна загубеното време, но и къруцарския съпровождащ ги език.Бре къде е квартал Суходол?!? То освен локвата имало и квартал?!След люлинския тунел, известен като тунела под ламанша, свързващ Люлин със София, решихме да слушам верните напътствия на устройството.Ляво - дясно-ясно! :D По едно време любезната електронна дама реши да ни закара на едни пустеещ път без всякакъв асфалт. Беше много настойчива но аз с тревога питах брат ми не е ли по-склонен да и теглим една, и да си минем по околомръсното? Той каза че му липсва мнение по въпроса, но пък има желание доста за простотии, и врътна Бравото в калната посока...Това, което последва вече е история...Пътя следна с около 30 градуса наклон надолу...бравото си ръмжеше доволно като брат ми му пускаше нафтичка. Започна да ръми леко недоволно от последвалия 60 нагоре...излизаме на една кална улица, все едно на село, с една кола разстояние между къщите. Нашата.даманта каза да завием наляво, което в моента представляваше вир, охраняван от няколко дръгливи песа.Брат ми с мръсна газ качи вира на покрива, песовете на предния капак а мене на черешата! :DТова естествено се отрази малко на психиката ми и коментара към него не беше много ласкав.Излизаме на широка поляна, от където ясно се виждат очертанията на каменното село Люлин, с цялото му величие.GPS-а полудя, реши че го бъзикаме за височината и каза да се връщаме, и навръщане ва минем покрай гьола, и да хванем по една уличка, която сме изпуснали...съгласихме се неохотно предвид на това, че изхода е само да си седим там.Накакви цигани ни видяха, смяха ни се, и ни сочеха на малките като пример за това, до къде довеждат технолигиите.Едно старо семейство от среден тип мина, цъка с език докато обхождахме локвите отстрани, и си тръгна, решено да не стъпва с кола там.Продължихме по една поляна, където някой решил да направи път с багера. Видяхме и в коя локва явно е потънал :D Видяхме и колко е виско Бравото също. Брат ми излезна отвън да напътства докато аз го изкарвах от локвата...и хванахме през ливадата. За щастие някой бе решил да направи чакъл натам, но не до пътя, и без да махне големите павета. И все пак излезнахме.Естествено стигаме до околовръстното...От там - едни завойчета и говорим с човека с уникално запазената алфа. Намерихме части от таблото в жабката, а запалване нямаше....Този във Владая пък, невероято запазена кола, но брат ми, в желанието си да види ка набира, на един баир изхаби навтата!Естествено, решихме да я врътнем надолу, нали е баир...на втора да запали. Само че брат ми по едно време се обърна към шофьора и доста монотонно му отсече че спирачките блокирали...май оня се паникьоса, щото каза да се държим и как смятал да дръпне ръчната...едвам го спряхме, пък и съвсем навреме, преди да смачкаме хубавата количка в една тополка...тя горката имала глътка още, че даже и запали :DТази седмица е за почивка. И за преоткриване на цвета на Бравото!
Реклама
Collapse
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Как се търси алфа?! - пътеписи
Collapse
X
-
Само да вметна за горепосочената дама - забелязал съм че ако отклоня от пътя по който устройството е решило че трябва да мина(основно понеже иска да ме набута в най-големите задръствания) , дамата го съобщава с някаква особенна интонация, все едно ми се сърди Иначе определено сте се "забавлявали"Fiat Bravo 1.8 16V
Fiat Bravo II 1.9 Multijet
Реклама
Collapse
Коментар