Тази история се случи преди известно време в София с мой приятел на който му викаме "to4kata"...Аз съм добро дете. 1. Папкам, 2.Спинкам и 3. Слушкам (В превод: 1. Ходя по кръчми и там не само папкам, ами и пийвам, 2. Природно надарен съм в областта на това да свърша нещо за да не свърша нещо повече = мързел и 3. Не върша неща забранени от закона или поне така е за пред хората). По причина на изброеното по-горе съм един от най-редовните клиенти на такситата в София, Варна+ прилежащата курортна инфраструктура и на Лесидрен. При употребата на този вид транспорт толкова редовно обикновенните пътувания от типа "От точка А до точка Б" някак си се изгубват в паметта на човека. Остават само ярките следи на ужаса, потреса, и други такива негативи.Та да кажа как за първи път се возих и аз на влакчето на ужасите. Представете си мила родна картинка. Зима е - вън сняг няма, ама е кучешки студ. Аз съм в София едва от 1 седмица. Познати са ми само няколко локации в града (знам къде ми е квартирата-поне адреса, знам къде е ГАРАТА, знам къде е НБУ, знам къде е ЦУМ и от 3 до 5 опита мога да уцеля къде е НДК (след известни проучвания в последствие се оказа, че знам толкова за София колкото и студент 4те курс от Студентски град)). Намирам се в квартал наречен "Сухата река", пил съм и съм ял (даже играх "Не се сърди човече"), настава време да си ходя. Викат ми такси, но не какво да е такси, а "ТАКСИ ЗА ЕДИН ДОЛАР" (от т.А до т.Б в София 3 лева(ДА ВИ ИМАМ КУРСА НА ДОЛАРА АЗ НА ВАС)). Обяснава се на диспечерката къде точно трябва да се чакаме с таксито и след петия опит се оказва, че след 5 минути аз ще имам транспорт до дома. Слизам и чакам. 5, 10, 15 минути. Ефекта от изпития алкохол започва да преминава сред враждебната среда на минусувите температури. По- лошо и ефекта на "Не се сърди човече"-то, и той почва да отминава. Аз чакам, а по улицата минават ли минават таксита, ама аз откъде да знам какви са и колко ще ми вземат до нас, тъй като и нас е неясно далеч в пространството. Аха да се престраша и да махна на някой даже и с риска да се разделя с пари колкото за шише водка и ето иде... Идееее... Е не точно толкова бляскаво. Тико виждали ли сте? Да Тикото не може да бъде бляскаво особено, ако е жълто и е такси. 
Спира пред мен. Ураааа!!! Отварям вратата и се оказвам отново пиян от алкохолните пари. Да аз съм за поръчката. Навирам се. Срещу мен човечец на средна възраст в анцунг, а под анцунга потник. Не му е студено явно. Носи очила с такива дебели лупи, че се чудя дали, ако погледне слънцето ще му се запали мозъка. Забравих да спомена, че стъклата бяха изпотени - и на колата и на очилата.- Хлъц! Вий ли сте за поръчката?-Да.-Звинявай! Хлъц! Че са забавих тъй.Хлъц! Ама на тоя блок всичките му входове отзад, а тоя отпред. Хлъц! И аз там чакам отзад.Хлъц!Олеее. Тоя май е пил...-Звинявай! Хлъц! Че така хълцам, ама преди малко пих една бозичка.Хлъц!- ааааа то бозичка било, пък аз си помислих друго.- Няма проблеми. И аз от бозичка слизам.-казвам с усмивка. Вече се движим. Последваха доста "Хлъц!" и извинения` че е закъснял. А аз се бях наместил така, че ръката ми да е близо до волана(В Тико където и да си седнал ръката ти май е на най много 30 см. от волана), де да знай човек може да се окаже, че аз карам. В един момент, почти аз карах де.Влизаме в нещо като тунел със завой и човека явно все още силно притеснен от това, че е закъснял пусна волана, обърна се към мен и освен с думи и с жестове за пореден път ми се извини за закъснението си!!! Оцеляхме!!! + !!!Кръстовище със светофар. При това работи в 4 сутринта. Свети червено, но ние продължаваме. Спряхме по средата на кръстовището. Следва въпрос от негова страна:-Хлъц! Ти видя ли какво свети?-Червено!-Аааа!(изненадано)Хлъц! Е ний вече минахме. Направо си минахме. Човека искаше да ме закара точно пред нас. А аз исках да сляза. Почти се договорихме и аз изкочих на булеварда пред нас радостен, че съм отново на твърда земя, и че между мен и платнотот вече има мантинела. А след мен се чуваше гласа на шофера, който беше пил само една бозичка:-Хлъц! И извинявай! Хлъц! че закъснях Хлъц!Автор: "to4kata"Източник: 
http://bezbakshishi.bulboard.com/
Спира пред мен. Ураааа!!! Отварям вратата и се оказвам отново пиян от алкохолните пари. Да аз съм за поръчката. Навирам се. Срещу мен човечец на средна възраст в анцунг, а под анцунга потник. Не му е студено явно. Носи очила с такива дебели лупи, че се чудя дали, ако погледне слънцето ще му се запали мозъка. Забравих да спомена, че стъклата бяха изпотени - и на колата и на очилата.- Хлъц! Вий ли сте за поръчката?-Да.-Звинявай! Хлъц! Че са забавих тъй.Хлъц! Ама на тоя блок всичките му входове отзад, а тоя отпред. Хлъц! И аз там чакам отзад.Хлъц!Олеее. Тоя май е пил...-Звинявай! Хлъц! Че така хълцам, ама преди малко пих една бозичка.Хлъц!- ааааа то бозичка било, пък аз си помислих друго.- Няма проблеми. И аз от бозичка слизам.-казвам с усмивка. Вече се движим. Последваха доста "Хлъц!" и извинения` че е закъснял. А аз се бях наместил така, че ръката ми да е близо до волана(В Тико където и да си седнал ръката ти май е на най много 30 см. от волана), де да знай човек може да се окаже, че аз карам. В един момент, почти аз карах де.Влизаме в нещо като тунел със завой и човека явно все още силно притеснен от това, че е закъснял пусна волана, обърна се към мен и освен с думи и с жестове за пореден път ми се извини за закъснението си!!! Оцеляхме!!! + !!!Кръстовище със светофар. При това работи в 4 сутринта. Свети червено, но ние продължаваме. Спряхме по средата на кръстовището. Следва въпрос от негова страна:-Хлъц! Ти видя ли какво свети?-Червено!-Аааа!(изненадано)Хлъц! Е ний вече минахме. Направо си минахме. Човека искаше да ме закара точно пред нас. А аз исках да сляза. Почти се договорихме и аз изкочих на булеварда пред нас радостен, че съм отново на твърда земя, и че между мен и платнотот вече има мантинела. А след мен се чуваше гласа на шофера, който беше пил само една бозичка:-Хлъц! И извинявай! Хлъц! че закъснях Хлъц!Автор: "to4kata"Източник: http://bezbakshishi.bulboard.com/
Коментар