В казармата :-(

[idm]

Действието се развива в далечното лето господне 1996-то. Моя милост вече старо куче в аскера. С какъв акъл, военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен.Или не са забелязали налудничевия блуждаещ поглед, или бяха решили, че защото съм завършил тахникум, има шанс да различа противотанкова мина от кравешко лайно. Дори за целта да ми се наложи, да използвам вкусовите си рецептори.В тогавашния момент обаче, ме занимаваха съвсем различни проблеми. Същата сутрин бях получил писмо от любимата. Писмото беше дълго към четири страници и изпълнено със солидна доза нежност. Проблема беше, че цялото писмо би могло спокойно да се резюмира така: ,,Минаваш на чикии, той не е толкова хубав колкото теб, но е тук...

[Filcov]

мууахахахахахаха ... покъртителна история

[vaskobravo]

[abarth77]

Който е написал това непременно трябва да получи почетен Оскар за най-оригинален сценарий! Yellow_Flash_Colorz_PDT_24

[KrAs]

Е то не бяха сълзи от смях не беше рев невероятна история!

[donnna]

не помня дали съм ги слагал тези истории .... ако съ пуфтарям - шмъ звинити ВМА ІДеведесе и трета ,ноември месец.... къде се вика календара за деведесе и пета още не е напечатан.....,ако вече се сешташ за кво ти говорим...........Студ, и глад, и кал, и мизерия, и гърч, и хуй безнадежден. А аз войник, ама не войник, а новобранец, ама не новобранец, а сдухан.....Некаде преди Нова година зех да се окопитвам, видех некви начини да изчепим за известно време. На една комисия ми беха казали,че нещо на носа ми имало, некво запушване.....Викам си тоа е моа шанс. Почнах издалече да се оплаквам, че то не беше току- така, мамата си е ебало, не пускат на лекар, па сакън отпуска да земеш мое па да не те пуснат. Както и да е... ето ме у ВМА-то, викам не моа дишам, не моа спим....не моа да носим службата, боли.....и те хората загрижени, казват оперативно ще се оправи.Пишат дата за януари да се явим за операция....... Бахти кефа, летим от радост, само чакам да дойде времето. Като се сдухам си викам, абе на хуй да ме въртите още двайс пет дена ше издържим, двайс четри, двайс три и така......Дойде деня.От операцията не ме беше страх. Повече мислех колко ше ми дадат- двайска с контролен или направо една трийска....Мечти, мечти........ триесе дена отпуска е голема работа! Аз до тогава си бех ходил два пъти,пълен ташак....ВМА-то - Хотел. Топло,чисто, слезеш долу - кафе, кеф ти сандвичи, кеф ти сок, вестници, па цигарка запалиш, с некои друг се разговориш. Горе от стаята цел Лозенец гледаш, сичко се вижда, красота.Енергото и Японския, Виас, НдКто, булевард България как пълзи нагоре нагънат като змия,Витоша мрачна и ехидна гледа как пъплат нагоре къщите по снагата й. По- натам оня хълм от кадето дойдех. Кво ли праат са другарите,еби му майката как скатах....Търсим после къде е моита любима, е там зад онова високото е там е, са ше и званна, кеф бе бате телефон в коридора, шляпаш си за пет стинки с часове.....Към десет и нещо ме викнаха към операционната, бам една упойка у това нежното между двете ноздри,втората не я усетих къде я вкараха. Зеха да млатат с едни чукове,некви длета, а аз нюхам през една дупчица на таа зелената покривка, по едно време се отнесох, време мина, кво ми праат тия, а дали въобще знаят кво праат...... Е свърши, по едно време ме разопаковаха, забутаха ме до стаят и викат са ше лежиш, два часа нема а стааш. Кви часове бе батко, незнам ни колко е часа, ни кой ден сме, зе да ме тресе, температура, очи темнеят, глава се люшка , уста проклинат и отпуска и простотия.Ама каде се вика- първата вечер как беше, страшно ме мамо болеше, като се видех в огледалото......нема такива ноздри, натъпкани като на клошар джобовете, а дупките .....ужас, се едно негри са ми правили дабал пенетрейшън у носа.Викам еба му майката, дали ше се опраи таа работа. Ама се оправи и то за два-три дена, така се оправи,че следа немаше и ме изписват. Дават ми петнайсе дена домашна отпуска. Налегнаха ме притеснения, викам си много читав изглеждам, като отида да ми разпишат книжката, ше каат - тебе ништо ти нема, добре си, е тука дневалства поне мое да даваш. Оооо са ше ги нагласиме работите, минавам през вкащи, първо малко теория,чета епикризи ,дигнози, Девиацио незнамсикво, Операцио незнамсикво, ако ме питат да знам. После практическа работа, трябваше да се докарам на вид подобен на тоя от първия следоперативен ден...........Зех от едно шоколадове яйце тая капсулката,тя една такава резидава, от нея изрезах една дъгичка, така около два санта, слагам си я на носа отпред,пасва идялно от там и бих две лепенки от горе и отдолу ,хоризонтално, ама дълги ,чак до скулите.Такива бех виждал в отделението, некви шини, горе- долу го докарах тоя елемент, после една марля навих и я слагам нея под горната джука, стана още по яко, като некой глиган заприличах. И последно две тампончета марля, с компот от череши за цвят в дупките на носа. Стана уникално, майка ми и баща ми като ме видеха,загубиха говор....И в тоя вид с парадна унифома, шинел, фуражка както си му е реда се явявам пред ротния. Оня с двеста си изтреля дебелия гъз към командира да ми разпише отпуската, за две минути се връща, сичко подпечатано, разписано, нема такава бързина, а на мене ми играе сърчицето като на дърт пияница чашата......После секи знае кво е отпуска...... P.S.Но най-краткото описание за отпуска даде Божката(един див драгалевски селяндур)- Борото,стотото в джобчето на ризката, Фордако и писенцето до мене......иииии деба тая простотия Велика и Сладка.

[donnna]

ВМА ІІТия петнайсе дена за носа, отлетеха та се не видеха........, но има едно главно НО. Аз не съм дремал през това време. Фанах се да поработвам, да пада некой леф........, Свързах се с един съученик, дето много отпуска беше изкярил. Той ме запозна Киро. Киро - готин, симпатяга, тарикат, помага човека с квото може, помага, срещу пари помага.....Та отивам у спешното и търсим Кирето, питам тоя, оня, никой не го знае. Ебах го, разпраам - той ме чака, знае, че ще дойда- викат нема такав. Накрая се разбра, аз го търсим при лекарите, а той санитар. Е са стана интересно, тоа па санитар, как отпуска ше дава?Яви се Кирето у зелена премена, каи, вика, братчет, колко искаш? Е колко да искам, колко се може повече. Той човека бизнесмен, кратка увертюра, колко е опасно, рисковано и си казва ценоразписа........ Дваесе дена - толко, двайсе с контролен плюс десет процента, трийсе - ебемти колко, уволнение.......,ако мое си платиш, също има в менюто.Аз сметам наум авоарите и малко за отстъпка го натиснах, та за двайсе се спазарихме. Вика ден- два преди да ти изтече тая отпуска ше додиш на нощна смена с парите и ше те опраиме.......Отивам, чакам,чакам оп излиза Кирето, отиваме в едно кафенце, от тия гнусните. Кирето преброи парата, и вика - ще почакаш тука са, нема се притесняваш,ако се забавим. Аз не се притеснявах, пушим си, гледам си, мислим си за мойта, ако стане тая игра дали ше се радва, праим планове да работим повече и пак да си купим свобода. Само да стане, тоа да не е некав въздух, че иначе утре пак съм си в мизерията......Една цигарка да съм дръпнал и Кирето идва, носи неква бележка....... вика - братчет немаш грижи, ето ти отпуската. Направихме ти тарикатска диагноза - вътрешни хемороиди, кървящи.......Нема доказване, ако нещо те питат - изсрал си малко кръв, дигнал си температура и така.....Отивам аз на другия ден, ротния малко така ме погледна, като да се усъмни......, ама нищо не каза. Писаха двайсе дена домашен в книжката и кой от къде е......И сега става друго. Къде се вика - каква я мислихме, тя каква стана.......И тия двайсе отлетеха, ама то така, човек на убавото бързо свиква......Забрайш от къде си тръгнал, пуста алчност, отвееш се у облаците, то сигур и престъпник така се става..... Та ето ме пак у гнусното кафенце. Кирето пак зема парата. И ето го идва малко умислен, разпраа ето ти документите. И едно пликче ми дава, найлоново. Питам го аз за диагнозата и като чух ми прилоше....... Два сантиметра и половина скъсване на ануса с девет шева!!?? Абе Кире от кво е тва бе, бате? Оня ме гледа в очите и ташак си праи, вика ти от кво мислиш...... Казах му , че таа нема да стане, да ми връща парата, викам абе човек тва нема да мине. Той ме успокоява, извади от пликчето едно шишенце, некво червено и едно като дамска превръзка. Професионално обяснявa да сипем червеното на превръзката и да си го залепим здраво на гъза, ако нещо ме проверявали да изглежда истинско, а отделно ми разпраа, че се получавала таа работа от запек..... Викам си на акъла - ебах тоа запек. Аз и преди съм имал запек, ама чак гъза да ми се скъса......!!??? Тва треа некво железно лайно да си изсрал......Ама, както и да е , връщане назад в плана нема. Земах документите и другите боклуци и нея вечер се събрахме голема компания, аз се напих. Така се напих, че си махнах тиквата, напрао бех тотална щета......и.....и загубих шишенцето и марлята. Сутринта баща ми ше ме кара до поделението, аз се разрових по щкафовете и намерих една дамска превръзка от тия големшките, сипах и некво червено.....малко стана цвета ръждив, ама си мислим нека е такова , като съсирено да изглежда. Клекам , слагам тва чудо на гъза, така хубаво да пасне и от там върти едни лепенки безбрй. Залепих го яко, напрао го запечатих....... Слагам парадната униформа, шинела, фуражката и се качвам в колата.....Сичко хубаво, ама още след пет минути нещо зе да ме щипе отзад. На десетата минута спрех да говорим и малkо така се поизпънах. Чудим се , майката му да еба аз кво сложих и си дигам гъза да не го изтисквам тва чудо. Стигнаме след триисе-четиресе минути, стовари ме баща ми и си тръгна, а аз не моа ходим. Некви страшни болки се явиха, тва сърби ама силно, направо пари. Аз ходим по плаца, ама вече леко разкрачен, то от ходеното нещо се измести май и ми отиде към ташаците...... По стълбите към ротния вече сълзи ми тръгнаха, исках да креща от болка, ама само преглъщам и ми се насълзяват очите. Влизам при него и незнам как съм изглеждал, но тоа човек се стресна, гледа ме, чете, пак ме гледа. Отиде на бързо оправи книжката и некакси съчувствено ме потупа по рамото и ми пожела скорошно оздравяване.........От поделенито до спирката са три километра голо поле, пеша с това чудо на гъза.....Драпах се , чешах се под шинела, ама минават коли, военни, секви, не става да се разпищолим да го махам. На спирката народ пак не става, само от крак на крак, фанаха ме яко нервите, напъвах си джоба да го скъсам.......След един час вкъщи се съблекох за две секунди, отпорих го със се космите, въобще не съм усетил.... и като се нагъзих пред огледалото, нема такава свинщина, то червено, ама кръв червено, като на маймуна задника.......Проверих го шишенцето - йод-бензин 9%......Мих се, с кремове се мазах ама нещо яко си еба майката, пари и боли не спира...На другия ден сутринта се беше образувала една кора, ужасна, дебела и тече неква слуз...... е подивех. Отивам на лекар, цивилен. Оня кожния ме гледа и цъка, вика абе ше си ебеш майката бе момче..... даде некви хапове, мазила за изгаряне......Та десетина дена не бех много мобилен......Извод нема, или поне аз не съм си направил......щото минаха петнайсе години и пак простотий си праим......

[donnna]

ВМА ІІІАко трябва да съм хронологически коректен - не е третия път, а примерно петия, но не е толкова важно. С Митака, иначе казано Джими, щото една варненка му викаше Джимитър, та с него си пишехме писма. Писма.....,ехеееее баш си писма, на хАртия, в плик...В тая романтична кореспонденция решаваме да отидем на море, то море хубаво, ама как двама срочнослужещи излизат по едни и също време? Заковаваме датата първи септември, тогава и свободните ни приятели ще са на Созопол. Джими е сериозен и аз съм сериозен, в личен план ги виждах така нещата - вариант едно - отпуска по болест, вариант две - полагаемата. Действам по първия вариант, задачата въобще не лека, щото с мойто досие ме гледат под лупа.Време за кроене на планове - бол, август месец в полите на Витоша, през ден караули, за кво да мислиш? Една е мисълта в главата - как да се изчепи от тая мизерия. То мойта работа малко като на затворниците - влезе некой за една кокошка, а там научи сто чалъма за пакости.... Та и аз - в ВМА-то чух секви начини за симулация, някои си бяха легенди, в други имаше изкривена истина, трети абсурдни. В общи линии нищо не можех да копирам, просто си ги преповтарях наум и се инспирирах за моя си личен, перфектен, брилянтен удар...Началото на август вече бях теоретически напълно готов. Всяка точка от плана проиграна на ум, никаква засечка. Избрах да атакувам Инфекциозното. Избрах го поради няколко причини, първо - там приемат по спешност, а спешността там не е свързана с необичаен инцидент, който да обърка нещата, просто насиране. Второ - ако ме изпишат от там с отпуска, командния състав не би рискувал да ме задържи в стационара, както се случи когато си бях навехнал крака....Тия основни две причини определиха избора ми. По- нататък с детайлите - за да попаднеш в инфекциозното има два начина - отиваш в спешното, зле си, приемат те; втория не отиваш в спешното, а направо в инфекциозното. На пръв поглед разликата е минимална, но агентурна ми информация гласеше следното - в спешното питат за оплаквания, мерят температура, дават някви хапченца и отпращат, в малко случаи пренасочват към инфекциозното; все пак не могат да приемат за изледвания и лечение всеки дошъл със разтройство. Но отивайки направо в инфекциозното нещата са по-различни, там ако си изиграеш добре скеча - нема връщане, просто веднага оставаш...Инфекциозното отделение си има отделен вход, в деня Х трябваше да бъда закаран точно там. Дежурен джипкаджия на поделението - Боята, приятел, стабиляга. Викам му - ,, Боичка, някоя вечер, ако те дигнат по спешност и видиш, че мене ще возиш, нема да ме караш в спешното, направо в инфекциозното....

[idm]

Е туи напрао ма разби