В село Кукарджа, кръстено на гагаузка венерическа болест, която се предава от уста на анус и от майка на дъщеря, живеел Тодор Тавряса. Викали му тавряса, защото веднъж опитал да открадне бронзовата камбана на селото, а тя била голяма, та той паднал от камбанарията заедно с нея и се захлюпил. От ужас се изходил в камбаната.С течение на времето той почнал да ходи по нужда само в нея. И тя ставала все по тежка. А и да не беше станала, хората пак нямало как да я вдигнат, защото всички зидари от района липсвали. Било по времето на раждането на масонското движение.- Стига сра там бе, Тоше! - карали му се всички селяни.- Ще сера, щот съм отворен и тавряс. А вие като сте изостанали ходете си по дупките на двора.- Халтав си бре, Тодоре.- Тавряс съм!- Урсуз си!- Тавряс съм! И ще ви покажа, че и името на селото ще ви сменя.Тавряс урсузлията си стегнал бохчата. Минал през камбаната да се изака за последно и тръгнал с питане към Цариград - при султана (тогава този лаф още не бил модерен и тавряса го открил. И лафа и Цариград.)Значи, седи си султанът с везира и няколко гости от Персия и си говорят за жени. А то с такива хареми има много да се говори. Султанът казал:- Вкарах нова мода на прическите на жените ми долу. Като веждички тънки, но отвесно. Веждица - сълзица...- Веждица, а? - примлясквали останалите гости.- Но, много е важно....В това време влезли стражите и му казали, че някакъв неправоверен идва с молба. Султанът се накривил, че му прекъсват много важната реч за интимна прическа - веждица и казал:- Кажи бе, селянино неверен, какво?- Искам да сменим името на селото. Кукарджа звучи мръсно, не еестетично. Кажете вие, великолепни, какво име бихте избрали?- ВЕЖДИЦА! - изръмжал султанът и добавил - а сега вън!!!- Благодаря! - казал Тодор, който от падането на камбаната бил и Тавряс и се оттеглил с поклон.Пак с питане и до Кукарджа може да се върне Тодор Тавряса. И се върнал.Тичешком отишъл първо при камбаната, да си нагледа авгиевия обор, който сам бил създал, но се подхлъзнал и паднал в камбаната. Селяните били измели човешката тор и били наторили нивите си с нея. От тогава е и лафът за Златна Добруджа. Преди това се знаела като Скалист Делиорман ( Роки Маунтин).При падането, Тодор си счупил предните зъби и когато отишъл при кмета - той и писар, той и поп, той и партиен секретар - и му казал повелята на султана, кметът не разбрал нищо:- Как го рече?!- Шултана кажа, че повече няма да ше кажва Кукарджа... А... Въждица...- Въждица?- Нещо такова.- Султанска воля!Прас! Това и записал в аналите. Въждица. Но полуграмотният кметопоп я записал Въджица.Ето това е историята за Въджишкия урсузлук на Тодор Тавряса.
Коментар