...това ми е една от най-трудните теми....относно това, къде да я публикувам и относно съдържанието и, тъй като общо взето темата е с две предложения - как да си направите яре по хайдушки, както и къде можете да отпочинете за няколко дни. Реших да обединя темите в една, за по-голяма нагледност, а и в конкретният случай, за мен лично, двете неща бяха свързани...Преди да започна разказа си със снимков материал, искам да кажа, че темата е личен поздрав към "Kiro Of The Day".....става дума за "иеденето и пиенето"... 
...та така, с. Чифлика се намира в троянският балкан, някъде на около 25 клм. от Троян......излиза се от града, в посока прохода Троян - Кърнаре и някъде на около километър - два преди прохода, се отбива към с. Бели Осъм, непосредствено след което е с. Чифлика........мястото е божествено, там е и познатият басейн с до колкото знам топла минерална вода. Пръщи от народ, плувки и бански и разбира се...бира... 
. на края на селото е вилната зона, където са и хотелите. За съжаление, нямам информация относно цени и ниво, тъй като наши много близки приятели имат вила там, в която отсядаме. Мисля, че в нета може да се намери много информация, относно хотелите там.Ще започна разказа си с историята около ярето по хайдушки. Преди това искам да обясня, че при нас беше малко като курбан, по случай неприятно събитие около семейството ми.....нещо като пренасяне в жертва на добичено, съчетано със сбора на местността, както и срещата с балканците и група приятели. За целта, разбира се първо трябва да се сдобиете с яре. Препоръчително е да е в "детска’ ярешка възраст, та да не ви "смърди" месото, след приготвянето му. Как става номера.......от предният ден се изкопава трап с дълбочина около метър и ширина колкото да напъхате тавата / ако не ви мързи, можете да изкопаете по-широк от на снимката трап, за да успеете да поберете ярето цяло, увито във фолио, а не накълцано на порции и разположено в голяма тава.....Дървата трябва да са много, тъй като всъщност трапа се пълни до горе с жарава...запалвате огъня рано сутринта и горите дървата, докато жаравата стигне до повърхността. След като се изпълни тази операция, вадите от ямата половината от жаравата...Ето как трябва да изглежда "пещта" приблизително:
....ярето е разфасовано и разположено в тавата. Увкосява се по различен начин...кой както желае, в нашият случай, бе намазано обилно с краве масло и посипано с червен и черен пипер, разбира се допълнено със сол......в краищата на тавата се връзва тел с достатъчно голяма дъга, за да може в последствие да се извади от ямата...:
...както ще видите по-долу, тавата се слага в ямата, върху нея се слага похлупак, зарива се с останалата жарава и най-отгоре се запечатва с пръст. И така три часа..... ето малко снимков материал:
....следва тричасов надзор над ямата...където пропуши, веднага се зарива с малко пръст и се притъпква, за да не се изложи ярето. През трите часа на печене, компанията отмаря от тежкото носене на дърва ето по този начин :
....желателно е групата да е голяма, "иеденето и пийенето" да е на ниво.....настроението да е приповдигнато и задължително да не се пропуска хвърлянето на "половин око" над трапа.........при настъпване на заветният час, цялата компания, половината стабилно олюляващи се, се отправят към "жертвеника":
мноооого внимателно, пръстта и жаравата се отстраняват, докато се покаже капака на тавата.....също толкова внимателно капака се отстранява и задължително най-трезвения се заема със задачата да измъкне тавата от трапа:
.....затаили дъх, в очакване на гледката, която ще се открие под ламарината, всички наобиколихме "главният готвач", които придоби правото, разбира се, да демонстрира резултата.....който в интерес на истината, се оказа сполучлив......ето материал:
...разбира се, всеки се снима за спомен пред тавата...малко трудно беше клякането, а оператора с треперещи ръце, все пак успя да щракне момента:
...и последва същинското принасяне в жертва......:
....еййййй, ама ако знаете какъв сбор стана...имаше в изобилие от всичко....от троянската сливова до силистренската кайсиева, от бялото вино, до пелина, от лимонадата до фантата...настроението приповдигнато, мястото разкошно - под ореха в балкана......в комбинация на всичко това, няма начин погледа привечер да не е такъв:
...малко вилиците и салфетките не си бяха на мястото, но важното е, че погледа е сериозен и отразява най-добре как сме си прекарали всички.......Поздрави на всички и се надявам рецептата и начина на приготвяне да е разбран от всички...Тук ще "подшушна" още една изпитана рецепта - "яре по хайдушки с боб"........същото като горе, само че на жаравата се слага тенджера с боб...като се свари боба, фичвате го в храсталаците и вадите ярето... 
...изпитана балканска рецепта е......
...та така, с. Чифлика се намира в троянският балкан, някъде на около 25 клм. от Троян......излиза се от града, в посока прохода Троян - Кърнаре и някъде на около километър - два преди прохода, се отбива към с. Бели Осъм, непосредствено след което е с. Чифлика........мястото е божествено, там е и познатият басейн с до колкото знам топла минерална вода. Пръщи от народ, плувки и бански и разбира се...бира... . на края на селото е вилната зона, където са и хотелите. За съжаление, нямам информация относно цени и ниво, тъй като наши много близки приятели имат вила там, в която отсядаме. Мисля, че в нета може да се намери много информация, относно хотелите там.Ще започна разказа си с историята около ярето по хайдушки. Преди това искам да обясня, че при нас беше малко като курбан, по случай неприятно събитие около семейството ми.....нещо като пренасяне в жертва на добичено, съчетано със сбора на местността, както и срещата с балканците и група приятели. За целта, разбира се първо трябва да се сдобиете с яре. Препоръчително е да е в "детска’ ярешка възраст, та да не ви "смърди" месото, след приготвянето му. Как става номера.......от предният ден се изкопава трап с дълбочина около метър и ширина колкото да напъхате тавата / ако не ви мързи, можете да изкопаете по-широк от на снимката трап, за да успеете да поберете ярето цяло, увито във фолио, а не накълцано на порции и разположено в голяма тава.....Дървата трябва да са много, тъй като всъщност трапа се пълни до горе с жарава...запалвате огъня рано сутринта и горите дървата, докато жаравата стигне до повърхността. След като се изпълни тази операция, вадите от ямата половината от жаравата...Ето как трябва да изглежда "пещта" приблизително:....ярето е разфасовано и разположено в тавата. Увкосява се по различен начин...кой както желае, в нашият случай, бе намазано обилно с краве масло и посипано с червен и черен пипер, разбира се допълнено със сол......в краищата на тавата се връзва тел с достатъчно голяма дъга, за да може в последствие да се извади от ямата...:...както ще видите по-долу, тавата се слага в ямата, върху нея се слага похлупак, зарива се с останалата жарава и най-отгоре се запечатва с пръст. И така три часа..... ето малко снимков материал:....следва тричасов надзор над ямата...където пропуши, веднага се зарива с малко пръст и се притъпква, за да не се изложи ярето. През трите часа на печене, компанията отмаря от тежкото носене на дърва ето по този начин :....желателно е групата да е голяма, "иеденето и пийенето" да е на ниво.....настроението да е приповдигнато и задължително да не се пропуска хвърлянето на "половин око" над трапа.........при настъпване на заветният час, цялата компания, половината стабилно олюляващи се, се отправят към "жертвеника":мноооого внимателно, пръстта и жаравата се отстраняват, докато се покаже капака на тавата.....също толкова внимателно капака се отстранява и задължително най-трезвения се заема със задачата да измъкне тавата от трапа:.....затаили дъх, в очакване на гледката, която ще се открие под ламарината, всички наобиколихме "главният готвач", които придоби правото, разбира се, да демонстрира резултата.....който в интерес на истината, се оказа сполучлив......ето материал:...разбира се, всеки се снима за спомен пред тавата...малко трудно беше клякането, а оператора с треперещи ръце, все пак успя да щракне момента:...и последва същинското принасяне в жертва......:....еййййй, ама ако знаете какъв сбор стана...имаше в изобилие от всичко....от троянската сливова до силистренската кайсиева, от бялото вино, до пелина, от лимонадата до фантата...настроението приповдигнато, мястото разкошно - под ореха в балкана......в комбинация на всичко това, няма начин погледа привечер да не е такъв:...малко вилиците и салфетките не си бяха на мястото, но важното е, че погледа е сериозен и отразява най-добре как сме си прекарали всички.......Поздрави на всички и се надявам рецептата и начина на приготвяне да е разбран от всички...Тук ще "подшушна" още една изпитана рецепта - "яре по хайдушки с боб"........същото като горе, само че на жаравата се слага тенджера с боб...като се свари боба, фичвате го в храсталаците и вадите ярето... ...изпитана балканска рецепта е......
Коментар