Не обичам да споделям негативни неща, но това няма да го пропусна. Моят тъст - човек на 80 г., който допреди 2 седмици не знаеше какво е доктор, шофираше, работеше като вол, нямаше дори рецептурна книжка, абе човек с акъла и достойнството си, получи инсулт. Всичко започва на 15 март, когато получава световъртеж, изтръпвания на крайниците и конвулсии, подобни на треска. Селската "докторка" го диагностицира с "настинка" и му казва да пие парацетамол.
На следващия ден (събота) вече е много зле, почти не може да говори и ни се обадиха. Само като ми описаха ситуацията, нямах никакво съмнение, че е инсулт. Не сме се обаждали на 112, а газ до дупка до село, качихме го на колата и право в Спешна помощ в болницата в Пазарджик. Под "болницата" имам предвид онова злокобно място, на което по соц. време му викахме Окръжната болница - абе старата държавна болница. Влетяхме в спешната помощ, като изпреварихме другите чакащи - все пак караме човек с инсулт, което е едно от най-спешните и животозастрашаващи състояния. Вътре строго ни се скараха, затова че си позволяваме такова своеволие. Няма да описвам всички простотии, на които се нагледах и наслушах. След около час-два, в които не можаха да му свалят кръвното, склониха да повикат невролог. Който бащински ни каза, че това е просто хипертонична криза и да си ходим.
В неделя човекът вече е неконтактен и пак го закарах в спешната помощ. Там ни гледат иронично - "човека го е ударила склерозата, какво искате, на 80 г. е...". А мен ме заболя устата да повтарям на всички дебили там, че само преди два дни това е бил напълно здрав човек. Честно, тогава ми минаваха едни мисли спрямо тези бездушни, груби, арогантни и незаинтересовани същества в бели престилки. Та исках да кажа, да не се чудят, че ги поступват понякога. И почти ни бяха накарали пак да си тръгнем, когато се появи една възрастна пенсионирана невроложка, която се оказа бивша колежка на майка ми и каза да му направят скенер. След 3 минути вече се знаеше - инсулт!
Три минути и ... три загубени дни?! Ако още в петък алкохолизираната селска "докторка" му беше обърнала внимание, ако още в събота му бяха направили скенер... Аз наистина не разбирам безотговорността на тези хора. Нещо на компютъра да инсталирам или настройвам, колата да човъркам - пет пъти ще погледна дали всичко е наред. А те преглеждат жив човек и с лека ръка казват настинка, хипертонична криза, вместо да го изпратят на скенер?!
Но както и да е - приеха го в интензивния сектор на неврологичното отделение. Там мъката продължи. Гледат неконтактен възрастен човек и си мислят, че им караме някой залежал се старец, колкото да се отървем замалко от него. Няма да коментирам дали си искат и приемат "благодарност", за да обърнат внимание на някой пациент - все пак персоналът не достига да огрее всички... Толкова внимание му обърнаха през първите 3 дни, че явно не са му сменяли памперса и човекът получи жестоки рани, които още не можем да излекуваме. Естествено - строго ни се скараха, че е бил с рани още преди да постъпи в болницата. И едва ли не се правим на ударени. Какви рани, какви 5 лв. - този човек не стоеше на едно място, имаше неизчерпаема енергия, никога не се е залежавал?!
На третия ден беше кризата. По принцип не ни пускаха при него - "добре е, храни се, пие вода, контактен е." Това е информацията, която получавахме всеки ден. Успях да вляза на третата вечер и го заварих в безсъзнание - а твърдят, че спи?! Отслабнал, с напукани устни (обезводнен), с рани, не приличаше на жив човек. Диша учестено и бълнува. Спял?!
- Мерили ли сте му кръвното? - питам една от сестрите. Всъщност не я питам, а я подканвам недвусмислено да му го премери.
- Да, всеки ден го мерим - отговаря ми, ама хич не е сигурна.
Отиде да му го премери и прехапа устни. Сигурно беше 50:30. Започна панически да върти телефони, сложиха му система, изгониха ни... Беше си отишъл, ако не бях видял, че е в безсъзнание. На другия ден вече говореше, всъщност шептеше. И "благославяше" персонала. Как го подминавали без да го обърнат дори, за да не лежи само на една страна. А това е човек, който никога не се е оплаквал. Междувременно някаква дежурна лекарка в неврологията ни сервира ей така, между другото, все едно здравей-здрасти, че е за хемодиализа. Аз я гледам, слушам и не разбирам какво се случва. След това никой повече не спомена за проблем с бъбреците. Дали го беше объркала с някой, дали изобщо са му давали вода първите дни, когато беше неконтактен, мога само да гадая.
Прескачам останалото. Сега си е вкъщи. Отново прохожда след 10 дни на легло, върна си изцяло говора, няма поражения по интелекта, нито някакви парализи, старият човек си е - почти де. Раните са жестоки, някои ще се оправят хирургично, защото са дълбоки и некрозирали. "Изписахме" го преждевременно, за да се махне от това зловещо място. Като отидохме в понеделник за епикризата, ни казаха че е с деменция и да не вярваме много-много какво ни казва за болницата. Освен това бил с хроничен бронхит и с пареза вдясно?! И че се е бил залежал преди да постъпи в болницата и от това били раните - не били получени при тях.
Попитахме ги как разбраха, че този стегнат и организиран човек е с деменция. Ами 3 дни не реагирал, бил неконтактен и по това разбрали?! И това се случва в неврологията! Тези хора не знаят ли какво е инсулт? Нито е с бронхит, нито пък с пареза (парализа) - единият му крак си е по-"тежък", крив и трудноподвижен от години от много кърска работа. Което също им казахме многократно в хода на лечението. А още по-малко пък някога се е залежавал.
Извод: Не получавайте инсулт в близост до МБАЛ Пазарджик! Ако нямате свой човек, който истински да го е грижа, можете да се осланяте само на късмета си. Освен възрастната лекарка, която настоя за скенера, имаше и 2 или 3 свестни сестри и санитарки, които заслужават уважение! Другите...
П.П. Покрай тази случка пропътувах доста километри по селските пътища в областта. Дупки, кратери, разруха, мъка... Освен за магистралите, някой грижа ли го е и за другите пътища, по които се пътува с винетка? Добавям и корупцията на всички нива и се получава една мила родна картинка. Браво на нашите управници!
На следващия ден (събота) вече е много зле, почти не може да говори и ни се обадиха. Само като ми описаха ситуацията, нямах никакво съмнение, че е инсулт. Не сме се обаждали на 112, а газ до дупка до село, качихме го на колата и право в Спешна помощ в болницата в Пазарджик. Под "болницата" имам предвид онова злокобно място, на което по соц. време му викахме Окръжната болница - абе старата държавна болница. Влетяхме в спешната помощ, като изпреварихме другите чакащи - все пак караме човек с инсулт, което е едно от най-спешните и животозастрашаващи състояния. Вътре строго ни се скараха, затова че си позволяваме такова своеволие. Няма да описвам всички простотии, на които се нагледах и наслушах. След около час-два, в които не можаха да му свалят кръвното, склониха да повикат невролог. Който бащински ни каза, че това е просто хипертонична криза и да си ходим.
В неделя човекът вече е неконтактен и пак го закарах в спешната помощ. Там ни гледат иронично - "човека го е ударила склерозата, какво искате, на 80 г. е...". А мен ме заболя устата да повтарям на всички дебили там, че само преди два дни това е бил напълно здрав човек. Честно, тогава ми минаваха едни мисли спрямо тези бездушни, груби, арогантни и незаинтересовани същества в бели престилки. Та исках да кажа, да не се чудят, че ги поступват понякога. И почти ни бяха накарали пак да си тръгнем, когато се появи една възрастна пенсионирана невроложка, която се оказа бивша колежка на майка ми и каза да му направят скенер. След 3 минути вече се знаеше - инсулт!
Три минути и ... три загубени дни?! Ако още в петък алкохолизираната селска "докторка" му беше обърнала внимание, ако още в събота му бяха направили скенер... Аз наистина не разбирам безотговорността на тези хора. Нещо на компютъра да инсталирам или настройвам, колата да човъркам - пет пъти ще погледна дали всичко е наред. А те преглеждат жив човек и с лека ръка казват настинка, хипертонична криза, вместо да го изпратят на скенер?!
Но както и да е - приеха го в интензивния сектор на неврологичното отделение. Там мъката продължи. Гледат неконтактен възрастен човек и си мислят, че им караме някой залежал се старец, колкото да се отървем замалко от него. Няма да коментирам дали си искат и приемат "благодарност", за да обърнат внимание на някой пациент - все пак персоналът не достига да огрее всички... Толкова внимание му обърнаха през първите 3 дни, че явно не са му сменяли памперса и човекът получи жестоки рани, които още не можем да излекуваме. Естествено - строго ни се скараха, че е бил с рани още преди да постъпи в болницата. И едва ли не се правим на ударени. Какви рани, какви 5 лв. - този човек не стоеше на едно място, имаше неизчерпаема енергия, никога не се е залежавал?!
На третия ден беше кризата. По принцип не ни пускаха при него - "добре е, храни се, пие вода, контактен е." Това е информацията, която получавахме всеки ден. Успях да вляза на третата вечер и го заварих в безсъзнание - а твърдят, че спи?! Отслабнал, с напукани устни (обезводнен), с рани, не приличаше на жив човек. Диша учестено и бълнува. Спял?!
- Мерили ли сте му кръвното? - питам една от сестрите. Всъщност не я питам, а я подканвам недвусмислено да му го премери.
- Да, всеки ден го мерим - отговаря ми, ама хич не е сигурна.
Отиде да му го премери и прехапа устни. Сигурно беше 50:30. Започна панически да върти телефони, сложиха му система, изгониха ни... Беше си отишъл, ако не бях видял, че е в безсъзнание. На другия ден вече говореше, всъщност шептеше. И "благославяше" персонала. Как го подминавали без да го обърнат дори, за да не лежи само на една страна. А това е човек, който никога не се е оплаквал. Междувременно някаква дежурна лекарка в неврологията ни сервира ей така, между другото, все едно здравей-здрасти, че е за хемодиализа. Аз я гледам, слушам и не разбирам какво се случва. След това никой повече не спомена за проблем с бъбреците. Дали го беше объркала с някой, дали изобщо са му давали вода първите дни, когато беше неконтактен, мога само да гадая.
Прескачам останалото. Сега си е вкъщи. Отново прохожда след 10 дни на легло, върна си изцяло говора, няма поражения по интелекта, нито някакви парализи, старият човек си е - почти де. Раните са жестоки, някои ще се оправят хирургично, защото са дълбоки и некрозирали. "Изписахме" го преждевременно, за да се махне от това зловещо място. Като отидохме в понеделник за епикризата, ни казаха че е с деменция и да не вярваме много-много какво ни казва за болницата. Освен това бил с хроничен бронхит и с пареза вдясно?! И че се е бил залежал преди да постъпи в болницата и от това били раните - не били получени при тях.
Попитахме ги как разбраха, че този стегнат и организиран човек е с деменция. Ами 3 дни не реагирал, бил неконтактен и по това разбрали?! И това се случва в неврологията! Тези хора не знаят ли какво е инсулт? Нито е с бронхит, нито пък с пареза (парализа) - единият му крак си е по-"тежък", крив и трудноподвижен от години от много кърска работа. Което също им казахме многократно в хода на лечението. А още по-малко пък някога се е залежавал.
Извод: Не получавайте инсулт в близост до МБАЛ Пазарджик! Ако нямате свой човек, който истински да го е грижа, можете да се осланяте само на късмета си. Освен възрастната лекарка, която настоя за скенера, имаше и 2 или 3 свестни сестри и санитарки, които заслужават уважение! Другите...
П.П. Покрай тази случка пропътувах доста километри по селските пътища в областта. Дупки, кратери, разруха, мъка... Освен за магистралите, някой грижа ли го е и за другите пътища, по които се пътува с винетка? Добавям и корупцията на всички нива и се получава една мила родна картинка. Браво на нашите управници!
Коментар