История от един скаутски лагер.

[ntodorov]

Съвсем случайно разбрахме, че в един от хотелите на Банско се организира скаутски лагер под надслов: "С мама и тате на скаутски лагер".Подробности, ако иска някой ще дам на ЛС, но идеята на писанията ми тук е друга. Изпълнихме се с много българщина покрай това приключение.Щерка ми беше подета още от рецепцията, където се сдоби с раница, фланелка и шапка със скаутските инициали на хотела, в който бяхме. В Банско бешехем топло, хем прохладно, а въздухът - свеж и сух с ухание на бор и прясно косена трева. Дишаше се леко, а в такава обстановка душата се напълни бързо и неусетно за да прелее впоследствие. Мястото беше тихо и усамотено, на висок хълм сред гора, пейзаж и панорама...Децата бързо се опознаха и влязоха в ритъма на живот отреден им от организаторите. Конна езда, алпийски способи, ориентиране в гората, палаткови лагери...Това беше самочаст от забавлението. Останалото обаче трудно се описва, защото трябва да се усети и преживее. И друг път съм писал, че се опитваме да показваме света на детето си, такъвкакъвто е. Без фалш, натрапване, "овкусяване" или флиртуване с морал и етика. Този път успя да види неща, които аз определено исках да покажа и се опитвах да ги кажа, но не намирах точния механизъм. Не закъсняха и запознанствата. Първите и приятелки бяха две сестри с корени от Пловдив, но родени, живеещи, учещи и възпитавани като граждани на Колорадо-САЩ. На 11 и 13 години са. Оказаха се невероятни деца с вечни усмивки, и с чисти и неосквернени душички. Деца, които ме изумиха със знанията си за България, с изказа си на чист без никакви "примеси" БЪЛГАРСКИ език, с познаването на историята и географията ни и с желанията и копнежите им да видят всичко свързано с историята ни наоколо. Изумих се и изразих хвалебствията си пред техните баба и дядо. Впрочем те бяха с възрастните хора на този лагер, а родителите им - отвъд океана. Закарахме ги на Вихрен ( не го изкачихме поради ограниченото време и скаутските ангажименти), Байкушевата мура ( знаеха всичко за нея), в църквата в с. Добърско, където сред много туристи човек на възраст около 65 - 70 години изнесе блестяща беседа, от която още отекват думите му: "Хора. Бъдете българи, където и да сте ! Разнасяйте България, където и да се сте ! И поменете, какво сте видели тук, и какво са оставили дедите ни за нас". Тези слова буквално ги изричаше със сърцето си и се предаваха с цялата сила, която този човечец носеше в себе си.Момичетата (вкл. и моето ) се просълзиха. Американчетата се оказаха повече БЪЛГАРЧЕТА. Накупиха си сувенири и им се радваха, като две-годишно - детска играчка. Изпълних се, дори се просълзих от някакво вълнение, появило се с чувството ми за съпричастен към тази неподправена и чиста детска емоция. Капакът беше - къщата музей на Никола Йонков Вапцаров и видеото, което гледахме с неговата майка. Не бях го гледал до тогава. Видео, заснето преживе с тази жена, в което тя разказваше за стремежите, любовите и терзанията на младия Вапцаров. Разказът от неговата майка беше друго нещо - истина, болка и спомен за детето и в едно. Същата тази жена разказа за последния си допир със сина си минути преди да бъде отведен на разстрел. Майката показа последните стихове написани от него, включая и посветеното на съпругата му "Прощално". https://www.youtube.com/watch?v=Aqv_KZLcgkEТози и много други бележници бяха изложени в музея. Четяхме стиховете с очите на поета и настръхвахме. Друго е, когато те са изложени в родната му къща, до вещите му и снимката, която указва в коя част от тялото му са попаднали куршумите при разстрела. Жалко е как един копнеж и една младост са претопени толкова лесно с два смъртоносни и три извън целта куршума...Сякаш да ни покажат, че и сред изпълнителите на присъдата е имало такива с борещо се заради несправедливостта съзнание.Накрая отидохме в къщата - музей на Неофит Рилски, Веляновата къща за да запознаем децата с българския бит от епохата на Възраждането. Само за един ден се нахранихме с много Българщина. За това време заживяхме с оная вяра и дух, които са ни крепили в далеч по-тежки и трудни времена. Усетихме атмосферата на Банско в оная светлина, която преди години планините на Пирин и Рила са хранили вяра и дух ( днес за съжаление се използват, само за захранка на див комерс). Във време прекарано там усетихме, че духът ни живее или поне ще живее докато има кой да го поддържа, та дори и отвъд океана. За чиЙ се измъчваме от днешните неволи, като истината е до нас. Трябва само да я потърсим и вземем.Е. Радвам се, че аз и съпругата ми знаехме, къде да я търсим и я показахме на НАШИТЕ деца - БЪЛГАРЧЕТАТА живеещи в Америка и собственото ни дете - живеещо тук. Хвала преди всичко на тези БЪЛГАРИ, които кътат историята ни, предават я на поколения и умеят да я показват. Дано те и всички ние успеем да я съхраним така, че един хубав ден отново да пълня сълзи от патриотични вълнения с...внуците. Да пълня очи така, както с щерка ми и гореописаните дечица живеещи на хиляди километри от Родина и дом, но получили чрез своите родители всичко, което трябва за да бъдат наречени истински БЪЛГАРИ. Дай Боже !.....................И всичко това започна от един скаутски лагер, в който случайността ни събра с тези дечица и жаждата им освен да се борят с изпитанията на планината, да имат невероятна заинтересованост и знания за българското. Заинтересованост, която все по-трудно се намира в съзнанието на съвременната ни младеж, живееща в среда на материалности от ново поколение. Надявам се все пак да чувстват историята на Родината ни, като даденост, която впоследствие да ги крепи, зарежда с енергия или осмисля живота им.

[vnukata]

Това е много добра идея, че Вие като родители сте показали, че съществува и истински живот и история в тази страна. Идеята на цялото "предаване" от страна на лагера е страхотно, така го разкаваш че и на мен ми се прииска да го пробвам, макар че нямам деца. Напълно подкрепям идеята, че децата в сегашно време трябва да възприемат нещата от живота, поднесени по начин по който хем да им е лесно за възприемане и в същото време да им покаже същността на истинското. Напоследък наблюдавам всякакви сакатлъци от страна на родители - едно мое приятелско семейство всяка събота ходят в мола и какво да види това дете там - кино, дрехи, храна, медии... всичко е фалшиво и безлично. Браво, Вие ще покажете правилния път на щерка си, да сте живи и здрави!

[ntodorov]

Това е много добра идея, че Вие като родители сте показали, че съществува и истински живот и история в тази страна. Идеята на цялото "предаване" от страна на лагера е страхотно, така го разкаваш че и на мен ми се прииска да го пробвам, макар че нямам деца. Напълно подкрепям идеята, че децата в сегашно време трябва да възприемат нещата от живота, поднесени по начин по който хем да им е лесно за възприемане и в същото време да им покаже същността на истинското. Напоследък наблюдавам всякакви сакатлъци от страна на родители - едно мое приятелско семейство всяка събота ходят в мола и какво да види това дете там - кино, дрехи, храна, медии... всичко е фалшиво и безлично. Браво, Вие ще покажете правилния път на щерка си, да сте живи и здрави!

Благодаря ти. Случи се спонтанно и ненадейно. Където и да ходим из България посещаваме такива места. Нямаше как да пропуснем Неофит Рислки, Вапцаров и родовите Бански къщи в този край. Щерка ми следващата година ще учи Вапцаров. До оня ден само го беше чувала. Сега се впечатлява от стиховете и живота му. Държа съзнанието и далеч от политическата краска и борба на този човек, защото съм убеден, че не и трябва. Всеки има своя истина и търси най-доброто за живота си, но пък мислите, стремежите към морето на пиринското момче и периодът му в Машинното училище -Варна винаги са ми били интересни на мен, а като добавя, че той беше патрон на ВНВМУ Варна, в което съм учил в края на 80-те разкриват моите интереси към личността му. Явно ги вмених и на щерката, обясних ги и на БЪЛГАРЧЕТАТА от САЩ. Разбраха ме, разбраха и връзката между с. Добърско, Самуил, Неофит, Вапцаров и битът от Възраждането в Банско.До църквата ,,Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат