Историята на Петя Дубарова.

[ntodorov]

Иде реч за историята на онова прелестно младо момиче от Бургас.Онова момиче, което в предсмъртната си бележка написа:"Измамена, младост, прошка, сън, спомен..."Когато тя се пренесе в оня свят бях достатъчно голям за да помня всичко.Когато пък пораснах повече и започнахме да гледаме на тоталитарната власт, като на власткоято тъпчеше свободомислещите, си спомням, как се четяха нейните стихове. Впоследствие смъртта я превърна за нас подрастващите тогава, в нещо свише и неземно появило се в града ни за да даде упование на инак мислещите.За да не преразказвам историята пускам линк. Всичко, което е написано е било със съдействиетона нейните роднини, близки и приятели. Поклон пред Петя.http://socbg.com/2014/02/%D0%BF%D0%B...%81%D1%82.html

[ntodorov]

УбийствоЕдно пристанище изплю мазут.Нахално сви очи и се захили.Премина през морето тръпка студ,закашля то, изопна сини жили. Една вълна - красива и добра,отровена полегна върху кеяи тъжни чайки с чайкови перазакичиха и гроба и, и нея. Морето не заспа до сутринта.За мъртвата си рожба дълго плака...Затвори във сърцето си скръбтаи утрото замислено дочака. След туй дойдоха хората, и тепоискаха морето да им пее.Поискаха гирлянди да плетеот бялата си пяна, да се смее. Да бъде като пълна чаша с ром,разпенена, но синя, силно синя,да бъде пак красив и светъл домна слънце, на живот и на богини. Но то мълчеше в сива светлинаи пареше му раната горчива -красивата загинала вълна.Отровата не спря да се разлива... И любимото ми...Отскоро. ВремеТекат минути, часове и днив безспирен бяг безследно отлетели.Как страшно в тези четири стенити блъскаш своите мисли посивели.И чакаш някого. Но идва ден,когато по пътеки осветени,от блясъка на слънце озарен,с изопнати от дъжд прохладни венище спреш за миг внезапно покосенот мисъл: Младостта е изживяна,и как ли ще признаеш ужасенпред себе си, че тя е пропиляна.И истински все още неживял,денят ти сив отмерва пулс последен.И времето ще сграбчиш ти без жалсъс трескави ръце и ужас леден.Към слънцето с пресъхнали очи,съсипан, прежаднял ще се катериш.Но слънцето жестоко ще мълчии нищо ново няма да намериш,защото си съвсем обикновен човекна средна възраст. Много скорое може би и онзи страшен ден,когато смърт очите ще затвори.Ще върнеш ли, дали ще върнеш пакзагубеното, вече пропиляно?!На карта ще залагаш, светъл брягще търсиш, но във тебе като ранаще пари мисълта, че две нещане можеш никога да си възвърнеш:Живота да избавиш от смъртта

[badbad]

Името Петя Дубарова нищо не ми говореше. Минаваше покрай ушите ми както новините по телевизиите. До тази вечер, когато прочетох историята и, и това ме накара да погледна в един неин стих. Избрах го напосоки, но подозирам че каквото и да бях прочел от нея, щеше да ме спечели така както ме спечели и един друг поет с бяла спретната къщурка. Жалко за краткия и живот. И благодаря за това което успя да ни покаже от нейния красив свят.

[Salvador]

Знам историята и съм чел стиховете и още като малък. Естествено, после на няколко пъти съм ги чел отново, защото са много силни. До тук с това, което харесвам-една добра поетеса.Останалото е някаква легенда, създадена насила в по-късни години и някаква доста насила вкарана в историята връзка с "оня режим". В Русия е било същото с Окуджава например-непрекъснато си е имал проблеми с властите, заради това, че всякакви бунтари и дисиденти са пеели песните му. Така, че...да, била е добра, талантлива. Антипартийните истории доста са оцапали нещата, за съжаление още в ония години.

[ntodorov]

Знам историята и съм чел стиховете и още като малък. Естествено, после на няколко пъти съм ги чел отново, защото са много силни. До тук с това, което харесвам-една добра поетеса.Останалото е някаква легенда, създадена насила в по-късни години и някаква доста насила вкарана в историята връзка с "оня режим". В Русия е било същото с Окуджава например-непрекъснато си е имал проблеми с властите, заради това, че всякакви бунтари и дисиденти са пеели песните му. Така, че...да, била е добра, талантлива. Антипартийните истории доста са оцапали нещата, за съжаление още в ония години.

Антипартийните истории ги измисли новото време. Нейните стихове по-скоро са бунтарски и, ако сега има младеж с нейните творчески дадености ще звучи по същия начин. Надали в юношеската главица ми е влизало на ум, че Партия ще сваляме чрез нея. Че за нас нямаше друго. Не. Просто възставахме срещу родители, учители и наложените ни тогава ограничения и най - вече по времето на Александър Фол...Ако помниш, как в един момент ни задължиха в да ходим само с училищни униформи на кино. Бяхме смачкани тинейджъри...Не, че не станахме хора де. Въпреки, че...Точно тогавашното ни поколение сега управлява България и май се осира....Абе стиховете и бяха актуални и тогава и сега.

[Salvador]

Ооо...не, нямам такива спомени, защото системата падна преди това. Едва докарах до пионерче. Не, че и до там не съм се нагледал на простотия, но истинската е започвала от горните класове на средното училище, 8-9 и нагоре клас, техникумите...

[ntodorov]

Ооо...не, нямам такива спомени, защото системата падна преди това. Едва докарах до пионерче. Не, че и до там не съм се нагледал на простотия, но истинската е започвала от горните класове на средното училище, 8-9 и нагоре клас, техникумите...

Малък си значи. Когато Дубарова загина аз бях в 3-ти Б клас. :P В интерес на истината нейните стихове започнаха да се четат години по-късно.Знаеш, как е. За нейното творчество може би ни/ми повлия учителката по литература.Тя беше жена, която силно контрастираше на оня наложен модел на обличане и поведение. Четеше ни нейни стихове и след това им правихме дисекция от рода: "Какво е искал да каже авторът"Интерпретациите си бяха нейни, но ни ги вмени здраво. Години по късно ( по времето на Фол) не знам, защовсички тогавашни тинейджъри се сетихме за нея...Но не. Твърдя, че в главицата ми пълна с хормони имашесамо недоволство от отнетата свобода да си обличаме цивилните дрехи след училище. Вечерния час не ме интересуваше.Живеех в центъра на града и се чувствах навсякъде близко до дома.Между другото сега имам чувството, че много стихове не са нейни, а на Фотев. Някак си ги усещам.Трудно ми е да повярвам, че девойка на 16 може да напише това:Младостта е изживяна, и как ли ще признаеш ужасен пред себе си, че тя е пропиляна. И истински все още неживял, денят ти сив отмерва пулс последен. И времето ще сграбчиш ти без жал със трескави ръце и ужас леден. Към слънцето с пресъхнали очи, съсипан, прежаднял ще се катериш. Но слънцето жестоко ще мълчи и нищо ново няма да намериш, защото си съвсем обикновен човек на средна възраст...................На карта ще залагаш, светъл бряг ще търсиш, но във тебе като рана ще пари мисълта, че две неща не можеш никога да си възвърнеш: Живота да избавиш от смъртта