Един стар колега казваше "Ако ти е писано да се удавиш - нема ’се обесиш!". Та в тая връзка ще ви разкажа как на еидн пич просто му беше писано да претърпи ПеТеПе и въпреки, че направих всичко възможно да не стане - то си стана. Та реших в неделя след форумската среща да отида набързо до техномаркета да видя наживо едно нещо. На кръстовището отпред, а именно тук: (копирайте линка в браузъра си)
аз идвам от гледната точка, от която се вижда кръстовището на линка, т. е. от пътя с предимство. Отдясно на мен, съвсем необезпокоявано навлезе лек автомобил тип Рено, някакъв миниван, май беше Еспас от по-дъртите. Аз се движех бавно, защото не бързах за никъде, от една страна, и от друга - нямаше кой знае колко място за ускорение, тъкмо бях завил. Пичът с Реното очевидно изобщо не ми обърна внимание, нито на знака, който ясно се вижда на линка, и според който той е без предимство. Аз намалих с идеята да спра, а тоя продължи. Аз вече виждам, че нещата отиват към зле и спирам някъде около 1 метър преди средата на кръстовището. Тоя в последния момент ме видя и се хвърли на спирачките, но вече беше до средата на кръстовището и спирането му беше безсмислено. Ако беше продължил - щях само да изпратя поздрави на сестра му и жена му, и кой откъде е. Спря той и стои и ме гледа. Аз като него - и аз го гледам, и му соча знака за предимство, а той нещо се възмущаваше. Той спря, а аз понеже няма как да продължа, защото тоя е на средата на платното (такива много ги обичам - спре на средата и стои и ме гледа и чака), трябва или да го изчакам аз, или да го заобикалям отляво. Второто не беше вариант, защото отсреща вече се приближаваше друг автомобил. Погледнах в огледалото и видях, че назад има достатъчно място, нямаше друг автомобил и се върнах 2 метра, а с ръка - с многозначителен жест му показах, че му отдавам предимство за да мине вместо мен първи. То аз и нямах друг избор освен да го изчакам де. Както казах, той нещо се възмущаваше, и може би е изпращал поздрави на моята сестра (ама не знае, че нямам сестра!), та реши да тръгне с мръсна газ, гледайки ме под наклон и седейки в стил "Аз съм батка и имам як голф 3". И както ви казах - като му е писано на човек да направи ПТП, няма да се обеси - тоя така се изсили, че влетя право в калника и вратата на насрещния автомобил, за който ви казах, че заради него аз не можах да заобиколя и реших да изчакам. В тоя момент ми стана леко смешно, повдигнах учудено вежди в стил "Абе ти луд ли си, къв си....", а тоя продължаваше да ме гледа мен, а не оня, в който се вряза. И така както ме гедаше и ми се радваше, успях да направя само:А тоя пич повдигна и той вежди, примири се със следобедната си неделна съдба и въздъхна. Заобиколих отзад и ги оставих да се оправят. На човека си му беше писано да претърпи ПТП.
Код:
https://www.google.bg/maps/@42.6458624,23.396473,3a,37.5y,231.86h,90.06t/data=!3m4!1e1!3m2!1smWKrHG8lVuNolHhtNBt4FQ!2e0?hl=bg
Коментар