"Влюбен във вятъра" е името на замъка в село Равадиново. Селце на 30 км. от Бургас, селце, което хората от Созопол припознават за свой квартал.Всички, които са пътували към Приморско, Китен, Лозенец, Синеморец, Варвара сигурно са го виждали покрай пътя, а някои може би са го и посещавали. Прави впечатление. Много пъти съм го навестявал. Гледал съм как през годините се променя този замък. От далеч и от по-близо, но не това е историята ми. За 17 години, откак е започнат този проект съм бил един страничен наблюдател знаещ от преса, хора и ЕЖК, какъв негодник и престъпник го строи, как този "мръсник" се чудел, какво да прави с парите си и как ги "заравял" чрез вградените в замъка камъни и т.н. Цялата тази "информация" съм я приемал волно и безпрепятствено. Посещавал съм този замък няколко пъти за последните 5 години и го харесвах само чрез първичните си естетически възприятия. Виждах един замък, като от приказките с много зеленина, цвят, вода, пауни, лебеди, езеро. Осъзнавах и цената на всичко това и признавам - мислите ми тогава се въртяха в следната последователност - пари, пари, пари. Не съм бил далеч от тази моя "истина", но до днес. Днес се запознах с вдъхновителя, собственика, работника , ползвателя, душата и сърцето на този замък - Георги Тумпалов. Много спорна личност за тези, които не го познават и се доверяват само на жълтинките в пресата и на слухове. Мъж, който със сигурност е имал бурно минало. Един от родните ни тепих борци използвали удобния момент да се превърнат в улични "борци"в ранно - преходна България в началото на 90-те години от миналия век. Не съм му светил, не му знам тогавашните "своеволия" и не искам да ги коментирам, но е факт, че Тумпала ( както го знаем из нашите паланки) определено е ползвал сила за старта си чрез ония години и толкоЗ. Спирам. Разказът ми е за човека, а не за замъка му.Днешния ден ме отведе по работа до Равадиново. Бях с две жени, които не бяха местни и никога не са влизали в замъка. Гледаха с детски очи. Докато се оправях с куп документи видях в гръб един едър мъж, който се заговори с моите спътнички. Те не познаваха човека, аз - да. Познавах го от случайни срещи. Визията му впечатлява, няма как да не го забележиш на улицата. Тумпала е висок и здрав мъжкар, с дълга кестенява коса на 52-53 години. Беше облечен с работни дрехи и не се различаваше от другите работници. Отидох при тях. Тумпала вече беше направил предложението да ни разведе из замъка. Първо ни заведе във винарната. Страхотна е. На 6-7 метра е под земята, а температурата там е 6 градуса. Показа ни творението си - изкуствените сталактити и сталагмити, които сам е правил. Подари ни и две бутилки вино - каберне - негово собствено производство. Още тогава ми направи впечатление, че е мъж на етикета. Знае, как се подарява вино. Презумпцията ми за този човек беше започнала да се пропуква. Изцяло се разби обаче, когато прочетох в очите му истинското вълнение, когато ни разказваше за всеки един детайл от творенията му. Сподели, че картините в замъка са рисувани от негови приятели и във всяка картина има заложена от емоцията и спомените за другарите си.Направено е страшно много и почти всички неща са съграждани от него. Умишлено не е използвал квалифицирана работна ръка. Помагат му цигани. Видяхме ги, видяхме и скелето, на което той след раздялата ни се качи за да довърши арматурата по последната си приумица... Видях икона под параклиса направена от камъчета с естествен цвят. Камъните са събирани от морето и са "шлифовани" по размер. Благодарение на природните им нюанси се беше изваял образ на Богородица. Иконата я прави пак негов приятел. Езерото му пък е прокопано - 5 метра е дълбоко. В него има лебеди и патици. Езерото е голямо. Зад него има и изкуствена река и водоем с есетрови риби. Водата е от собствен водо-източник. Двете изкуствени водохранилища с нищо не се различават от естествените такива. По парковете около замъка се разхождат пауни. Създават му проблеми обаче. Ядат цветята. Зеленината там е в изобилие - навсякъде е зелено и пъстро. Очите трудно възприемат цветовете и тяхната хармония с камъка. Някои може би ще кажат - грандоманщина, но...ако не знаеха или не разбираха, какво означава да имаш възможността да изпълниш една нереална мечта. Тумбала не крие, че от малък се е впечатлявал от рицари и замъци. Като по-голям е разбрал, че същността на рицаря не са ризниците, броните и мечовете му, а честта и достойнството му. От тогава пази и своите. За себе си казва, че е голям човек с детска душа. Ако му видите външността - трудно бихте му повярвали, но ако ви развеждаше из замъкът си и ви разказваше безкористно за идеите си щяхте да му повярвате и няма как да бъде иначе. Да. Пари трябват. Много пари са вкарани вътре и още много ще влязат там, но имаше много дребни неща, които той изричаше между другото, но пък съдържаха много истина и малко тъга.Тумпала каза: "Не знаех, че мечтата ми е била толкова голяма", "Това, което виждате не знам дали е 20% от това, което искам още да направя тук", "Със сигурност няма да доживея готовия замък", "Входът от 10 лева съм го направил за ония, които никога няма да разберат, какво е направено тук, а ония които са оценили направеното вече са забравили, че са дали пари за да влязат". Прав е. Въпреки, че ни развеждаше без пари и изпитваше удовлетворение, че го разбирахме и оценяхме направеното от него. Като малко дете ни демонстрираше всичко. Пускаше ни водоскоците, фонтаните. Всичко е с помпи " Грундфос". Дори и тънките детайли ни разкри. За всяко едно кътче или извивка на замъка си имал собствено обяснение и хрумване. Нищо случайно няма там. Всичко е с история и причина. Божидар Димитров му е помогнал за да реставрира няколко елемента с историческа стойност откупени, като застояли ценности от занемарените ни Държавни хранилища. Попитаха го, кога мисли да завърши всичко. Отговори: " Нищо тук не е правено за да свършва някога". Беше честен, когато призна, че реалност и сън от скоро са започнали да му се препокриват. Обича да седи сред езерото. С часове е гледал неща, които е правил през деня. Сподели, че се задушава извън замъка, а на един камък беше написано. Цитирам: "
Реклама
Collapse
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
История на един "Влюбен във вятъра"
Collapse
X
-
Не сме го посещавали досега, но от този момент нататък изпитвам нетърпимо желание да дойде другото лято Влиза в графа задължителни."Тревата расте, птичките летят, вълните галят пясъка. Аз пребивам хора."
ЕХ Fiat Bravo 1.9 JTD Abarth tuning, chip tunning VRPerfomance, 10.1999
Lancia Lybra 2.4 JTD, 140HP++, 2002, ASR,ABS,8 air,BOSE
Коментар
-
muns61 написа:Невероятен кич!A17DTС/S
Когато губим, не знаем какво печелим, а когато печелим, не знаем какво губим !
Коментар
-
Не бих казал, че е кич, просто в Бг нямаме такава архитектура и не го разбираме, на мен лично много ми допадна. Обичам природата и особено зеленината, а там всичко е богато на природа.FIAT Brava S 1,4 12 V 97 г. - бивша. Не карай по-бързо отколкото твоя ангел хранител може да лети!
Ако нещо стане както трябва, то е станала голяма грешка. Закон на Мърфи.
Коментар
-
NikMar написа:Не бих казал, че е кич, просто в Бг нямаме такава архитектура и не го разбираме, на мен лично много ми допадна. Обичам природата и особено зеленината, а там всичко е богато на природа.A17DTС/S
Когато губим, не знаем какво печелим, а когато печелим, не знаем какво губим !
Коментар
-
Евала на труда им, но без значение дали е натурално или плод на човешкия труд станало е великолепно, и не се откроява от пайзажа като цирей.FIAT Brava S 1,4 12 V 97 г. - бивша. Не карай по-бързо отколкото твоя ангел хранител може да лети!
Ако нещо стане както трябва, то е станала голяма грешка. Закон на Мърфи.
Коментар
-
NikMar написа:Евала на труда им, но без значение дали е натурално или плод на човешкия труд станало е великолепно, и не се откроява от пайзажа като цирей.A17DTС/S
Когато губим, не знаем какво печелим, а когато печелим, не знаем какво губим !
Коментар
-
2011 г.https://www.youtube.com/watch?v=OrCgXoXbaIE2012 г.https://www.youtube.com/watch?v=fQc5BbCPZxo2013 г.https://www.youtube.com/watch?v=XPxRQcYYnY82014 г.....писах. :PПС: Видеото е на неизвестен автор и Нова ТВ.A17DTС/S
Когато губим, не знаем какво печелим, а когато печелим, не знаем какво губим !
Коментар
-
Замъкът в Равадиново с международен приз за туристическа атракцияhttp://news.data.bg/4/economics/7481...народенFIAT Brava S 1,4 12 V 97 г. - бивша. Не карай по-бързо отколкото твоя ангел хранител може да лети!
Ако нещо стане както трябва, то е станала голяма грешка. Закон на Мърфи.
Коментар
Реклама
Collapse
Коментар