Круизът...

[ntodorov]

В първия си поуст предупреждавам, че ще бъде дълго описание. :P Копирал съм написаното от мен в един друг форум.Целта ми е и вие да станете съпричастни към това, което съм изживял. Дали е история не знам. Ако модератор прецени може да насочипътеписа ми в друг анал.

[ntodorov]

Увод: Беше ми за сефте. Последния път, когато плавах беше, когато бях матрос на редовна военна служба на противолодъчен кораб във ВМБ Атия.Тогава съм плавал против волята си, но с вмененото усещането, че изпълнявам дълг. Сега 25 (двадесет и пет) години по-късно реализирах едно свое желание и нещо, като мечта за съпругата и щерка ми. Круиз из Северно море. Морската шир не ни е цел. Гледаме си я ежедневно, но обичаме да пътуваме из странство и вече смея да твърдя, че май ни остана...само това желание. Спряхме да се ограждаме с мимолетни материалности и спонтанно решихме да станем граждани на света. Пиша всичко това за да ме четете с ясната презумпция за какво живея. Този круиз беше и първото излизане на щерка ми извън страната. Със съпругата ми се чувствахме малко по-отговорни в този си воаяж, защото тепърва трябваше да показваме на отрочето и другата част от света - тази извън животът тук. Круиза го бяхме планирали още през февруари и се възползвахме от едно прилично намаление. Посредникът ни беше БГ фирма. Изборът на корабна компания не беше важен за нас. Търсихме нещо с обиколка из Северния Юръп, и намерихме офертата Хамбург-Льо Хавър-Саутхяптмън-Зеебрюж-Амстердам-Хамбург на MSC и техния кораб Magnifika. Пазарихме я веднага. Цената ни удовлетвори, условията също, а като за капак на дата точно 3 дена преди кораба да отплава намерихме и много евтини самолетни билети за Берлин нa една от ниско-бюджетните, но предпочитана от нас авио - компании Easy Jet Пътуването: Започна от Бургас в 22.10 часа на 10.09.14г. от перона на нощния влак за София. Летяхме от София за Берлин на 11.09.14 г в 9.00 часа сутринта и не исках да кормувам през нощта. Пътувахме тримата в спален вагон и бяхме очаровани. Чисти чаршафи, климатик във всяко купе, лед светлинки и чистота. Не знаех, че БДЖ са закупили такива вагони и определено се почуствахме европейци още на ЖП линията Бургас - София. Проспахме блажено целия път, а за полета бяхме свежи и в добро настроение. Не бях ходил в обединения Берлин, познавах само източния град. Хотелът ни беше далеч от летището, в Западната част от града на улица Вилмесдорфщрасе. Оказа се, че макар и на сляпо сме избрали не лош район. Лошото беше само, че хотелът се оказа собственост на турски гражданин, който ни вгорчи малко първите впечатления, като към договорената по нет-а цена ни поиска пари за чаршафи, хавлии и тем подобни битовизми. Балканска му работа, но пък разликата от десет евро на ден не биваше да ни разваля настроението...Берлинчани се оказаха студени хора. Роботизирани, педантични, когато трябва и когато не и много дразнещо упорити в ината си. Така например в историческия музей не запомних толкова бюст-статуята на Нефертити, колкото неистовото желание на един служител в музея да не си държим якетата в ръка, а да ги носим...облечени на нас. Беше задушно в едните зали, а в другите си имаше климатично проветрение. Не беше желателно, нито пък нормално да се потиш в едните и да се охлаждаш рязко в другите, но пък понесохме и това правило без повече да се чудим. Мина ни бързо. В Берлин видяхме щастливите животни в Зоологическата градина, аквариума, Бранденбургската врата, возихме се на обиколния им автобус с номер 100, видяхме катедралата им с умишлено незакритите "шарки" от снарядите на "руския ботуш" от края на Втората световна, качихме се на Берлинската кула построена от източните германци в началото на 70-те. Улучихме ден с мъгла и освен да си гледаме отраженията в панорамните стъкла и да се облекчим физиологично в тоалетната над главите на берлинчани - друго не направихме...Преди да се качим на кулата бяхме проверявани, като терористи, минавайки през всякакви детектори и машинки. Там изживяхме поредния от общия низ "масажи" с цел сигурност. :P Най-впечатлен останах от Райхстага или Бундесстага по ново му. Там също бяхме проверявани. Летищната проверка беше слаба бира пред тази. Тук трябваше да се констатират всички бурмички, гайки по гащите или обувките, а сребърния синджир, който нося на врата си ме вкара в неудобство, когато ме отделиха в отделна клетка за да ми обърнат по-специално внимание. Уж вежлив беше полицая, но размерите му на годзила ме притесняваха и ме караха да се чувствам, като заблуден заек на магистрала. Полицая ме опипа по всички атрибутни неравности докато не се убеди, че "пифкам" особено само откъм врата. Пуснаха ме почти с гащи навити на букаи. Догоних семейството си в оправяне на колани, ципове и копчалъци. Те ме чакаха с една ново и бързо - сформирана група от любопитни, като нас туристи. Водеха ни някакви момчета с радио-слушалки, говореха на немски, гледаха страшно, а аз внезапно се почувствах, като воден към...концлагер. Качиха ни в едни асансьори в самия бундесстаг ( немския парламент ) и обезумях. Обезумях от нещо, като купол от където виждах парламента, виждах го целия на длан и от високо. Нямаше депутатско местенце, което да беше останало скрито. Докато си събирах мандибулата един любезен глас от предварително дадената ми гид слушалка обясни, че всеки гражданин по всяко време може да влезе, да седне в парламента сред депутатите и да присъства на всяко едно заседание. Гостите на света - също. . Ние нямахме обаче този късмет, защото влязохме в Райхстага към 21.00 часа и г’син немския депутат вече спеше в отсрещната сграда с блиндирани стъкла. На сутринта, който имаше желание можеше да го посрещне на работното му място и да го гледа от високо, какво чете, пише или в коя анатомична дупка си бърка с пръстчето...Това последното няма, как да се случи при положение, че минимум 600 чифта любопитни очички ще го гледат, какво прави и поне толкова ушички ще го слушат, какво казва...ако има нещо за казване де. Та тези депутати са два пъти по-малко от нашите, като численост ( в такива условия може да няма и много желаещи де :P ) Отопляват се през зимата чрез една фуния от огледала, която е затворена в купол ( по който ние се катерим, като в спирала ). Освен това за отоплението се използвал и затопления от дишащите туристи ( минимум 2000 човека има по всяко време в купола) въздух, който бива и пречистван по някакъв си начин. Изглеждаше ми малко нереалистично, но дори и така да е немския политик беше успял да вмени във всеки немски гражданин своята прозрачност в действията или поне тази му е била идеята де...Трябва да се види.Берлинското метро ми се стори много объркано и разхвърляно. Три дена не можах да му схвана логиката. Лондонското е в пъти по-голямо и в пъти по-подредено. Тук имам чувството, че в началото на 90-те изтока и запада са си събрали дупките в една и са я нарекли Берлинско метро или U бан за открояване. Имат си и S бан . Разлика между тях не схванах, защото и едното и другото се завират под земята и се показват на нея. Пътува се с валидирани билети. Странна логика, ама пък щом германеца така е решил - добре. Независимо, че след 100 магии около автомата за продажба на билети ( той си признава само немския език ) се сдобиваш с билет за деня срещу 15 Е за трима човека. Въпреки това си все още нередовен до момента, в който не се "валидираш" на друга машинка преди да влезеш във влакчето...Както и да е. Ние българите сме още по-семпла нация и също обичаме лесните неща да стават трудно, но баш пък така ???Дойде време да пътуваме към Хамбург, където от Алтона ни тръгваше кораба. Трите дена в Берлин преминаха някак си уморително и тегаво. Немския език ни куца. Трудно се разбирахме с местните и вече нямахме търпение да сменим обстановката и да се качим на корабчето за следващите градове извън Алемания. Пътувахме с един двуетажен автобус на Берлинербус. Пред входа на автобуса един младеж облечен, като стюард си направи нещо, като импровизирано студио. Докара си нещо, като катедра, зае важна стойка и привика всите 15 пътника по име. Шофьорът през това време отвори багажното и зачака, като пиколо. Ние имахме два куфара ( голям и малък ) и два ръчни багажа ( раници ). Когато си чухме имената престъпихме плахо и слушайки не чувахме, какво ни говореше "хер Флик"...а той ни е казвал, че за всеки качен от шофьора куфар дължим по 1 Е. Дадох 2 Е за двата си куфара с не особено разбиране, но бързо сметнах, колко пари съм спестил, когато прехвърлях преди години керемидите на вилата без този...шофьор. Пътувахме удобно и приятно, седяхме на панорамния прозорец на втория етаж и имахме късмета част от магистралата да бъде затворена за да минем през населени места. Спретнати, чисти и подредени селца с много зеленина, цветя и липса на огради. Навсякъде имаше само едно-етажни фамилни къщи за хора, които са се усетили на време, че нямат живота на орлите и, че всъщност не им трябват по-охолни домове. Все пак богатата Държава се усещаше навсякъде. Силата на държавността се виждаше и през прозореца на този автобус пък, колкото и всичко да изглеждаше просто, чисто, спретнато и подредено.Стигнахме до Хамбург и докато се изтягах на седалката с лошите помисли, че трябва да си влачим куфарите по метро и гари докато стигнем Алтона чувах шум от

[Слав]

Ох...нещо се размечтах Пожелавам ти да пишеш пак !!!

[Humppa]

Благодаря за споделеното!

[Sandra]

Страхотно изживяване. Явно наистина е било вълшебно а и разказът изпълнен със всички подробности те кара да се преселш макар и за момент на Магнифика.

[ntodorov]

Връщам се към това пътешествие за да го илюстрирам с малко снимки предимно от кораба.Правя го сега, защото много от снимките загубих преди време, а чичко Гугъл ми ги е съхранил...Бях забравил за облачето му.Ще използвам цитати от първия си поуст и ще добавям съответните снимки за илюстрация. В много от тях присъства щерка ми, но е обяснимо. Това и беше първото излизане извън граница. И те така:

Когато преминахме вратата корабът разкри утробата си в целия си блясък. Някакъв невероятен лукс, но не натрапващ се. Махагон, стъкло, кожа, плюш и цветен метал навсякъде. Лъскаво и феерично. Всичко обаче си беше на мястото. Навсякъде се чуваше лека и приятна музика. В този кораб миришеше страхотно. Навсякъде.

[ntodorov]

Етаж над нас беше палубата с басейните, сладкарниците, баровете за пушачи, външните такива и ресторанта за всекидневното хранене. Тези палуби бяха оградени от стъкло. Чисто и прозрачно, като момина сълза.

[ntodorov]

Асансьорът ни изведе до 12 етаж, където ни беше каютата.

Част от нея:

[ntodorov]

От Елба излязохме към полунощ. В открито море ни полуля малко, но на това животно не се усещаше много качката. Люля ни по диферент и за това усещането беше, като лек замай. За това време се забавлявахме на кораба.

Моментът в който излязохме на външната палуба да гледаме Хамбург покрай Елба, а на следващата снимка вече сме унесени следпреживяното и търсим разликите между Елба и...Северно море.

[ntodorov]

[quoteb7ed25c7c]За това време се забавлявахме на кораба. Щерка ми предпочете басейна, жена ми не излизаше от залата за пушачи ( и аз ставам пушач в такава обстановка ) и палубата за

[ntodorov]

Разположен в средата на огромен ресторант сред огромни прозорци от под до таван и откриващи морската шир с променящ се пейзаж. До прозорците бяха масите за хранене.

[ntodorov]

До прозорците бяха масите за хранене. Ядеш, пиеш и съзерцаваш. Взор навсейде. И надолу в краката си да погледнеш вълните и порива на кораба ще видиш. Красиво.

[ntodorov]

Шубера беше дълъг 120 метра. Шубер звучи грозно и неточно, защото това място, в което се поставяха кулинарните творения имаше вид на старовремска ракла обкована с метал и стъкло. Разположен в средата на огромен ресторант сред огромни прозорци от под до таван и откриващи морската шир с променящ се пейзаж.

Тук ще се поправя. Всъщност "шуберът" е дълъг 120 метра само в едната посока. Има и друг, огледално разположен в другия край по ширината на кораба.

[ntodorov]

[quote:70e8f68e98]Ние си ходехме по периферията на тези

[ntodorov]

И още