Тъй като след тригодишни опити да си намеря компания за Вихрен най-после успях реших да пусна и една тема по въпроса. Аз като начинаещ турист (ходил съм на Ботев, Руен, Витоша и едно от 7-те езера, хихи) реших да си избера един поход и това бе маршрут в Пирина. Както и да споделя с вас уникалните красоти, на които се натъкнах там. Намерих една агенция (много съм доволен, бях на Руен с тях преди две години) и поех на пътешествие. Пристигнахме в събота, 25 юли 2009, в х.Вихрен и като за първи ден водачът реши да ни тества към Муратов връх. Покрай реката и хоп за около час стигнахме до Муратовото езеро, непеосредствено под върха. Хубаво е там!!! Вервайте ми! След малко повече от два часа ходене по невероятни камънаци издрапахме до тоя невероятно скалист връх. А оттам идеална гледка към какво ли не: Вихрен, Георгиевските езера, Бъндеришкия циркус и куп още!!! Поседяхме и поехме надолу с надеждата, че сме готови за Вихрен. На другия ден към 7 часа тръгнахме в посока Джамджиевия ръб. В началото още имаще от словото и до достигането на ръба всичко беше като детската песен лесно. И освен това-красота, свежест и голям кеф! По пътя задминахме група японци, които доста интересно казваха "Добър ден". Не можах да им отговоря на японски, а и гледката от надвисналите скали малко ми изчероа чустворо за хумор (по-късно то съвсем изчезна оставяйки място на известна доза шубе)Достигнахме почти до началото на ръба и започнахме подсичане откъм х. Вихрен (ляво на ръба посока Вихрен и мисля че изток като посока). Започнахме леко изкачване, на четири крака и пазейки се от падащи камъни, кво като има песен кръстена на тях. Стръмничко беше, но за около 20-тина минути се оказахаме непосредствено под ръба, където трябваше да се изкачим, тъй като нямаше вече от къде да се подсича. Водача пусна въже (стръмничко си беше) и лека полека с известно шубе се изкатерихме върху Джамджиевия ръб, всичките около 20-тина души. И като се качих там...ккккачих се....и вввввидддддях, че съм на високо, на някакво малко и тясно място, такова едно скалисто, от двете страни пропасти, бррррррр. Красота и шубе, две в едно. Минахме по едни скааалички, с място за стъпване половин ходило. Брах страх, но и мноооого беше хубаво. После по камънаците с още развълнувани крака продължихме по ръба. Мда. И лека полека през невероятни гледки се качихме на великия връх. Там си беше и ветровито, но кефът че си се качил е по-силен и от вятъра.Ето и повече снимки: http://picasaweb.google.bg/yonkok/20...eat=directlink[img][/img]
Прикачени файлове
Коментар