Септември 1991 - Декември 1991 - Братово-Бургас, 32нещо си, Трета бригада на ПВО и ВВС, курс РадиорелейчикДекември 1991 - Март 1993 - Варна, местност Боровец, 28нещо си, радиорелейчик и планшетист Е тогаз варналии спяха спокойни. Нямаше случай на прелетял самолет, дето не е бил прехванат.
От най-умните-ВВС Новобрански център - Балчик, бойно поделение- град Добрич.1998-1999година.
Типо 1.4i.e. ex again Alfa Romeo 156 2.0 The Precious!!!!!! ex
Fiat Punto MK2- 1,9 JTD - the city car. ex
Alfa Romeo 159 1.9 JTDm ex
Lancia Musa 1.4 16V Aut ex; JEEP Grand Cherokee 2.7 CRD ex;
BMW X3 3.0D Aut
Далечната 1999 - 02 януари...поделение 56310 - София - Национална Служба Гранична Полиция, точно до корпусите на жандармерията. Общо взето си починах там и като стане дума за казарма, гледам да си мълча, щото ме е срам...
От септември 1991г. до 20 и някой декември 1992г. в АСШ (армейска спортна школа към цска)след това до към краят на март 1993г в топогравското поделение в Троян
Не знам откъде изпълзя тази стара тема, но за казармата си спомням винаги с удоволствие, почти с носталгия: под. 28570, Пловдив, радист. Изкарах изключително лека казарма, може би благодарение на това, че няколко седмици след началото станах ефрейтор. Командирът на поделението м-р Марков ме "хвана", че тренирам на лоста и успоредката без да ме е принудил някой от старите и хоп - ефрейтор. Нямаше седмица, в която да не съм си ходил до Пазарджик да пазарувам за офицерите видео и аудиокасети от Завода в Драгор.
Tonight's the night and it's going to happen again and again...
И аз да се присъединя към"горските"-далечната 79-81 г."Хамбар дере",гръцката граница.Голям кеф беше.Евала за темата-това са спомени,които човек и да иска не може да забрави.А пък приятелството от казармата си остава завинаги.Чудя се какво ще разказват на децата си днешните младежи,които не са ходили войници.Сигурен съм,че много ще скочат срещу написаното от мен,но ходенето в казармата/освен простотиите/си беше една много добра школа за оформяне на характери.
PUNTО 1.7 ТД ELX/умря,горкото/
Проблема не е от бобината,а от магарето в кабината!
И аз да се присъединя към"горските"-далечната 79-81 г."Хамбар дере",гръцката граница.Голям кеф беше.Евала за темата-това са спомени,които човек и да иска не може да забрави.А пък приятелството от казармата си остава завинаги.Чудя се какво ще разказват на децата си днешните младежи,които не са ходили войници.Сигурен съм,че много ще скочат срещу написаното от мен,но ходенето в казармата/освен простотиите/си беше една много добра школа за оформяне на характери.
Извинявам се предварително за offtopic-а, но мене лично ме е яд, че отмениха казармата и стана така, че я пропуснах. Всичките ми познати пищяха какво щели да правят ако влязат в казармата. Напълно съм съгласен с теб, че казармата помага за оформянето на характера (все пак и баща ми е бивш полковник от армията). Лощото е не чак толкова за нас, а за тия малко след нас - 3-4-5 години по-малки (набор след 90 година), че като ги гледам повечето на къде са тръгнали и какви са станали лошо ми става!
Fiat Punto 1.7TD Mazda 626 2.0 Fiat Croma 2.4 Multijet
96-98г, 10.96-12.96г три месеца на "пясъка" във Варна, първия общ военноморски център по времето на Виденов, глаааад майна. И после от 01.97 до 01.98, 12 месеца в Атия.
Коментар