Онзи ден вдигнах Типото на подемника, за да сменя крайните две гърнета на ауспуха! И реших да хвърля едно око на окачването (за да няма изненади
)! Как се опулих, ако знаете като разклатих задна лява гума - луфт във въпросните лагери на носача! Дясната гума не мръдна! Както се казва - честитоооооо - близнаци
!Та каква ми е мисълта? Оказва се, че и аз съм карал по същия маршрут, както Сашо (Варна - Велико Търново - Варна), със същата скорост, само че през нощта, на фарове и на силна музика (и със същия луфт в лагерите на левия носач)! Отзад съм с оригиналните амортисьори (Сашо е с оптимал-маслени)! Типото си стои перфектно залепнало за асфалта и нито един път не реши да мята задницата! Като на всичкото отгоре на отиване дърпах кола с твърдия теглич (демек още 900 кг натоварване на задната ос)! Трябва да спомена и факта, че моята скоба за теглене е вдясната ми страна, а тази на епсилончето - влявата! Т.е. твърдия теглич стои диагонално между колите! Спирайки, представете си какво странично усилие поема задната ми ос и ускорявайки - противоположно.Анализирайки тези данни, си мисля колко е важно амортисьорите да се сменят с подходящи (за италианките винаги газово-маслени). Най-добре Монро!


Коментар