Ден първи, 1 май 2015г., петък
Станахме рано, като за нас, и започнахме да приготвяме багажа. Като никога този път се справихме бързо. Друг път тръгваме от вкъщи чак към 11-11.30, докато стигнем до кемпера, натоварим багажа и то станало време за обяд. И така все закъсняваме и изпускаме деня. Не и този път обаче. Целта ни беше Лясковския манастир "Св. св. Петър и Павел" http://www.bulgariamonasteries.com/l...anastir.htmlи искахме да имаме време да запалим свещички, детето да поиграе, изобщо деня да не е само отметнати километри. За съжаление обаче се забавихме на паркинга, нещо не ми се получи обезвъздушаването на водната система (на кемпера, а не на двигателя) и в чуденки се изтърколиха час два. Накрая все пак нещата се получиха с помощ по телефона от приятел и към 13ч поехме, вече поизнервени и изоставили надеждата за ’ще стигнем по-рано’. Поехме по магистралата с идеята, че трябва да заредим вода. Тази която имахме в резервоара беше отпреди три седмици и си беше за смяна. Бях направил предварително справка къде ще имаме удобна чешма тукhttp://www.panoramio.com/map/?tag=Fo...tab=3&pl=allи свих към с. Млада Гвардия. На картинките бях виждал добър дебит, точно това ни трябва на нас. За съжаление обаче като стигнахме на чешмата имаше надпис, че е негодна за пиене. Ние не пием водата от резервоара, носим си питейна отделно, но все пак, ръце мием, дете къпем, важно е да е читава водата. Върнахме се на магистралата и продължихме с надеждата да заредим вода по-нататък, слава Богу в България чешми колкото искаш. Спряхме както винаги на ОМВ преди Шумен и докато аз ръбах домашна баничка моите хора влязоха в бензиностанцията. Обещанието ’няма да пазарим’ стана на пух и прах, и двете си бяха купили по нещо, пардон ’ееееее, то нищо...’.Порадвахме се на отвратителния асфалт още малко километри и слязохме от магистралата.
Подминахме Търговище и спряхме да заредим на една от чешмите в Боаза. Аз изпуснах старата вода, промих системата и тук започна кошмара. Е не се обезвъздушава и това е. Усъмни ме една връзка, че взема въздух и се върнахме да търсим скобичка от Търговище. Но то 1 май, петък вечер, след 18ч. Проверихме в бензиностанциите, няма скобички. Спряхме през Ромпетрола и Вяра фиксира отсреща ’Горнооряховска скара’. Хапнахме, стегнах с една свинска опашка свръзката, малко магии други и о, чудо, обезвъздуших водата и всичко беше наред. Оттук насетне нямахме проблем с това през цялото пътуване. 
Рони много обича да пътува. Да чукна на дърво, досега не и е прилошавало и настояването за спиране е само покрай магазини или детски площадки. Почти по мръкнало стигнахме манастира и имах време колкото да се наместя на алейката. Отдадохме се на вечерни занимания, аз и Вяра проверяваме пощите, а детето с търпението си цял ден си заслужи малко таблет.
Дойдоха по едно време някакви младежи и девойки, явно им е място за спявка там. Повъртяха се час и си заминаха по младежките си работи. Кой ти помни, отдавна беше. Ние се оключихме и легнахме да спим. Ден втори, 2 май 2015г., събота
Събудих се от близко боботене на автобус. Отворих един пръст щорите и какво да видя, някакъв автобус с туристи решил, че 50м им е много да вървят и трябва да се навре баш до вратата на манастира, че да слязат. Успя все пак да мине без да ме одере. 
Рони в сутрешен гевезалък.Излязох навън да се поразтъпча и се оказа, че навън има сватбари. Млади наперени кокони, стари баби с блеснали очи. - Виждат ти са гащите ма, прозрачна роклята.- Мчи нека са виждат, голяма работа.- После да додити вкъщи, ша махами жартиерата....и т.н....Побързахме да запалим свещичка в църквата, докато не са дошли младоженците. После се разходихме из манастира.
Времето беше облачно, бабите от сватбата оживено спореха дали дъжд на сватба е на хубаво или на лошо.
Манастира е хубав, но нямам обяснение защо не ме грабва така както Соколския или Дряновския например.
Много се радвахме на зеленото, навсякъде прясна трева и пълнехме зажаднели за зелено през зимата очи.
Под манастира се открива чудна гледка към околността. 
Това долу зад гърба ни е Лясковец. Ето защо се събират тук вечер местните младежи значи, гледката сигурно е страхотна през нощта.Междувременно младоженците бяха дошли, бяха много красива и приятна двойка. Да са живи и здрави и Бог да им дава здраве, деца, щастие и късмет.Междувременно отидохме с Рони да вземем от кемпера нови батерии за фотоапарата, а Вяра остана да ни чака до манастира. Като се върнах видях, че е разстроена нещо. Оказа се, че едната от продавачките на сергийка пред манастира на висок глас (неслучайно) се размърморила, че кемпера ни заема много места за автомобили и затова не върви търговията. И аз заявих някой неща на висок глас (неслучайно) и тръгнахме да си ходим.
Направо съм препречил алеята, нали? Търговката се вижда под чадъра.С доста неприятно усещане напуснахме манастира и поехме по пътя си. Целта ни днес бе Шипка, но не върха, а града и Шипченския манастир ,,Рождество ХристовоДен трети, 3 май 2015г., неделя
Сутрин винаги аз ставам първи. Гледам да приключа със сутрешния тоалет, докато моите хора не са се размърдали още много много, аз да мога после да направя един чай, да си завъртя пасажерската седалка настрани и да опна крака върху шофьорската седалка. После сърбам по малко от чая и оглеждам какво става наоколо. Ето сутрешната ми гледка. 
Жените вече се бяха раздвижили и си действаха по сутрешните задачи, а аз въвеждах маршрута в джипиеса.Мама има още малко работа и Рони гледа да открадне малко време за рисуване.
Излязохме навън и се разходихме по сергиите. За разлика от лясковската буля тук бяха много любезни. Даже не се разсърдиха на обичайното ми ’Добър ден, дайте едно от безплатното’. Понапазарихме това онова за детето, подариха му една кърпичка ’Българска роза’, Вяра взе една дървена лъжица да не дерем тиганчето и доволни се отправихме към манастира. 
Предната вечер бяхме успели да запалим свещички, така че решихме да се поразходим около църквата. Между другото, сега се сещам, ако отивате там изчакайте до 18 вечерта, бият камбаните и е много хубаво. Сутрин също ги бият, ама тогаз не ни беше толкова хубаво, т.е. спахме.Времето беше хладно, така че сме поопаковани малко повече.
Градината на парка около църквата е разкошна.
Една проверка колко ми е дълга ръката.
Поразтъпкахме се още малко и поехме с кемпера нататък. Днес целта ни беше Кукленския манастир ,,Св. Св. Козма и ДамянДен четвърти, 4 май 2015г., понеделник
Сутринта започна с обичайния чай и гледка през прозореца.
Денят си беше работен, понеделник, и отрано един юнак почна да блъска по купчина бели камъни. Ремонтираха стената на манастира. Я, кой се излюпил.
Днес сме обещали, че няма да пречи на никой ако прави сапунени балони и Рони се впуска в играта.
Вяра също се включва.
Повъртяхме се още малко и тръгнахме по пътя надолу. Днес цел ни беше Кръстова гора.http://razhodka.com/2010/05/krystova-gora/Не толкова много километри, но пък навлизахме в Родопите. За наш срам в Родопите бяхме ходили само до Бачково, и то с кола, за час-два. Но първо трябваше да заредим вода. Предния ден видяхме една хубава чешма с голям дебит в селото преди гр. Куклен, Брестник. Върнахме се дотам и Вяра започна да пълни бутилки, аз да изливам в резервоара. Изсипахме няколко и някаква баба казала на Вяра, че водата не става за пиене. Бре, ами сега? Зарязахме зареждането и подкарах към Куклен. Там спрях на центъра и докато Вяра пазари се заговорих с няколко човека на една маса. Питах хубава ли е в Куклен водата, отговориха ми малко уклончиво, не били оттам. Обаче се намеси един чичка с патерици от съседната маса. - Аааааа, оттук насетне само хубава вода е.- Ами в Брестник казаха, че е лоша тяхната.- Ми лоша е, щото са лоши хора там.(Тук цялата кръчма се захилва)- Е...какво значи лоша?- Ми лоша бе, пият и мрат!- Как тъй мрат бе?!- Ми да мрат, тяхната...Усетил, че съм влязъл в комшийски спорове смених подхода. - А тая чешма тука накрая на града добра ли е?- Оооо, добра е, оттук почва хубавата вода и по целите Родопи оди.Та така, Вяра се върна от пазар и тръгнахме да дирим ’хубавата вода’ в края на града. Стигнахме една чешма, но наоколо няма човек да питаш, читава ли е или и тук хората са лоши, та и водата. Накрая решихме да не се втеляваме, изпуснах целия резервоар, нали брестнишката вода го е отровила, и почнахме да пълним кукленска. По едно време гледам един човек до оградата на имота си ни гледа. Питам аз:- Хубава ли е тая вода?- Таз ли? Не.Туш. Ми сега? Питам с надежда.- Как тъй не е хубава?- Ми ей тъй, не е хубава.В това време се обажда една баба от двора.- Е как да не е хубава бре, целия град от нея пие.Лъч надежда в пустинята. Мъжа промърморва.- Ми пият, ама не е убава, от ВиК е.- Как от ВиК?- Ми от ВиК, хлорирана и всичко.- Е нали каза, че не става?- Аз казах че не е хубава като планинската, не съм казал че не може да се пие.Отдъхнах си, хлорирана вода, даже ще подезинфекцира малко резервоара. Поразговорихме се още с двамата, откъде сме закъде сме и с усмивки и благопожелания се разделихме. https://youtu.be/803ucgJeLLgПоехме пътя към Асеновград. Там малко не се разбрахме с джипиес-а, но благополучно ме изведе към Бачково. Минахме оттам транзит и завихме на разклона за Лъки.И тук започна големия зор. Не бях имал такова каране, признавам си. И преди да съм се заоплаквал бързам да благодаря, че срещахме коли само когато имахме възможност да се разминем, защото имаше места, където ако някой ми изскочеше насреща не знам какво щяхме да правим.Минахме през с. Югово. Не бях виждал къщи построени на такъв баир. С Вяра си говорихме, че човек за един хляб да иде има да качва 50 метра почти отвесно. Нямам идея как живеят хората там, само като гледах и ме хващаше страх. Продължавах да карам, тесен път, завои, не мога да се оплача от много дупки и кръпки, това беше най-малкия дерт. А наоколо само пропасти, урви и баири. Аз бях чувал колко суров е Балкана и колко полегата е Родопа, а то какво се оказа. Аз толкова баир не бях виждал.Времето минаваше и решихме да обядваме някъде по пътя. Да не вадим циганийките баш на Кръстова гора. Едно местенце с чешма ни хареса и спряхме.
Сготвихме си обяда, сварихме и малко картофки за вечерта докато посмелим храната. Хубаво местенце, това дървеното зад чешмата е тоалетната. Построена е над реката, вършиш си работата, реката го отнася, чиста работа. Мисля че улучихме точно момента да спрем, защото се зареди изведнъж един голям трафик покрай нас. Предполагам връщащите се от Кръстова гора. Добре че ги пропуснахме, иначе щяхме да се разминаваме с тях по баирите и теснотиите. Продължихме нагоре, а пътя се стеснява, урви се надвесват. По едно време подкарахме покрай някаква мина, като казвам ’покрай’ имам предвид че всичко беше мнооооого надолу в пропастта. Тук беше и най-инфарктното разминаване. Карам и изведнъж насреща ми голям камион с ремарке. Казах си - ха сега де. Тръгнахем да се разминаваме, аз се прибрах максимално вдясно, камиона тръгна покрай мен, в един момент аз мръднах малко да прибера още задницата и да поотворя още местенце и се разминахме. До последно си мислех, че ей този път ще надера кемпера, още повече че дреме му на камиона очукания дали ще е надран или не. Благодарности за шофьора обаче, на милиметри мина, но мина. Едно камъче да беше му влязло под някоя гума да лашне към мен и ме отнасяше. Накрая на това видео е тази случка.https://youtu.be/VlGCCRD3rSIПълзяхме нагоре, завихме на разклона за Борово, а пътя ставаше все по-тесен. Като стигнахме Борово казах на Вяра ’Я иди купи някакъв сладолед, че горе ще имам нужда.’.https://youtu.be/U3eTB7d5m1cСигурно сте ходили на Кръстова гора и ви е смешно, е какво толкова, път като път...само дето кемпера е 2.40м широк и 6.40 дълъг. Пък и нямам много много планински опит, така че бъдете снизходителни.Последните няколко километра бяха с най-големите наклони и големи завои, но най-после се показа манастира и скоро паркирахме на паркинга. Бях много уморен, мозъка ми сякаш беше усукан от толкова завои и баири. Напазарихме малко от църковното магазинче, попитахме дали можем да останем на паркинга - чак се учудиха че питаме. Запалихме свещичка в църквата и обиколихме малките параклиси чак до кръста горе. Вечерта Вяра ми наряза мезенце, аз бира ли си сипах, ракийка ли, не помня, ще прощавате. После спах като къпан...Ден пети, 5 май 2015г., вторник
Непривичността на утрините в кемпера за няколко дни е заменена от вече обичайна рутина. Тоалет, чай, такива неща. Вън грее ярко слънце и кемпера започва да се напича. Като си подадох навън носа обаче не беше чак такава жега. Все пак - планина. Но не беше и студ, едно приятно свежо такова. Детето потича малко из паркинга.
Паркинга още беше празен.
После тръгнахме по набелязания от предната вечер баир към аязмото. Те са две, но ние само до едното отидохме, към него имаше табели. Другото го видяхме на тръгване, но не спряхме, защото едно че щяхме да запушим пътя и второ, че някакъв багер нещо се бореше да копа там. Та така, ние посетихме извора Гълъбичката. След краткия баир към аязмото се спуска широка пътека.
Гората още не се е раззеленила напълно на тази височина и не скрива гледката към насрещните хълмове.
Обиколихме аязмото, наплискахме се и поехме обратно.
Като изключим църквата и параклисите манастира не е много впечатляващ. Бетонна сграда с ламаринен покрив. Нищо общо с дървенийката и поне изкуственото състаряване в другите манастири.Слънцето напичаше.
Запалихме свещички. Вяра отърча да сипе няколко бутилки от аязмото и да поснима.
Целия хълм на Кръстова гора е осеян с параклиси вляво и вдясно от пътеката. Повечето са строени 1993-1996г с дарения на фамилии от всички краища на страната. Горе има голям кръст.
И се открива чудна гледка.
По насрещните върхове още се белееше сняг.
Църквата стоеше самотно в делничната сутрин. Почти нямаше посетители. По едно време дойдоха едни добричлии 2-3 коли, но май това беше.
Докато се приготвяхме за тръгване Рони разбира се заигра.
Започнахме спускането към цивилизацията. На тръгване не издържах на панорамата и направих още снимки.
Но никоя снимка не може да предаде усещането да гледаш този безкрай.Продължихме напред и стигнахме до един параклис с чешма в подножието. Спряхме да заредим вода и да запалим свещички.https://youtu.be/SKh_Alq9vhEЧешмата не се вижда на Гугъл Стрийтвю, миналата година са я направили. На нея пише, че водата е лековите за стомашни проблеми. 
Поехме по краткото баирче до параклиса.
Ето го къде е, на най-високото.
А долу в ниското е село Борово.
Още снимки по пътя.
Горе Рони се отдаде на пускане на сапунени балони, а ние пълнихме очи с гледката наоколо.
Подкарах кемпера надолу по пътя, слава Богу нямаше инфарктни разминавания. Отново спряхме на същата чешма да хапнем, после продължихме.Целта ни беше Кабиленския манастир.http://www.bulgariamonasteries.com/k...htmlДоста път ни чакаше, така че отново минахме Бачково транзит и през Асеновград се насочихме към магистралата. Тук обаче явно се издъних с предварителната подготовка. Минахме по едни ужасни 20км. Асеновград-Болярци-Селци. Много разбит път. Карах бавно, лавирах, но на моменти беше просто невъзможно да се спасиш от дупките и траповете. Сега като гледам Гугъл ме е чакал перфектен път през Първомай, но кой да знае.https://www.youtube.com/watch?v=ZJ01sg7hM6YКачихме се на магистрала Тракия и поехме към Кабиле. Малко странно е слизането от магистралата там, не е отбивка като отбивка, ами първо се влиза в голям паркинг и после вече от паркинга се слиза от магистралата. В Кабиле напазарихме сладолед и поехме към манастира. Свечеряваше се, монахините имаха ритуал в църквата, послушахме малко и запалихме свещички в специалния за това параклис. Интересното беше, че свещите се поставяха в пясък, над който е сипана 1-2 пръста вода. От една страна като изгорят да угаснат, от друга - много ефектно и различно. Рони извади отново сапунените балони.
Ние мислихме какво да правим сега. Мен не ми се оставаше тук, бяха прясно боядисали в манастира и ми се завъртя главата от миризмата на боя и домашни животни. Докато се чудехме видяхме, че и май манастира тръгва да затваря. 
Така че решихме да карам към Жеравна. Минахме през Ямбол да заредим на Еко нафта и през Петолъчката влязохме в Котленския проход. След качването и слизането от Кръстова гора този проход си беше направо магистрала. Исках да не влизаме съвсем по тъмно в селото, така че понатиснах кемпера. И в този момент усетих предимството на АЛКО шасито, кемпера влизаше съвсем спокойно с висока скорост в завоите без да се накланя много. Рони седеше до мен, а аз и обяснявах как ние сме триъгълничето на джипиес екрана, как бялото е пътя, как ето, идва завой и аз го знам предварително. После учихме, че на прекъсната линия може да се изпреварва, а на непрекъсната не може. Даже имахме време да се поизпитаме малко.Минути преди нощта влязохме в Жеравна и паркирах на големия паркинг на центъра. Опердихме, хапнахме, малко вечерни дейности, оключихме и заспахме.Ден шести, 6 май 2015г., сряда
Сутринта се събудих от циганска глъчка навън. Постилаха някакви черджета с джунджурии по земята в единия ъгъл на паркинга. Но бяха само те. Гергьовден, пък туристи нямаше. Постояха постояха циганите докъм 10ч, па си събраха бохчите и си тръгнаха. Тръгнахме да се поразходим из Жеравна. Няколко пъти сме били тук и винаги ни е харесвало. Помня когато за пръв път дойдохме се почувствах много добре, едно такова все едно си вкъщи. После разправих това на майка ми, Бог да я прости, и тя ми каза, че преди да се засели в Добруджа нейния род са били от Котленския край. Ходили на гурбет всяка година до Добруджа, накрая решили да си спестят пътя и останали. Та, генетичната памет някак се е обадила явно, за да се чувствам в Жеравна винаги като у дома.Качихме се към църквата. Постепенно улиците леко се пооживиха, имаше една група туристи от Чехия, появиха се и българи спали по къщите за гости. Усуках нещо глезен по паветата на улицата и седнах на сянка в двора на църквата.
Рони се забавляваше, а аз постепенно стигнах до извода, че с тоя крак няма да го бъде, по-добре да седнем някъде да пием кафе. Седнахме в една механа, поглеждаме часовника, то обед станало. Гледам аз менюто, я да хапнем. Поръчахме по една пилешка супа, аз си поръчах и нещо си с ’крехки късчета свинско’. Не знам на какво викат ’крехки’, но ме заболяха зъбите от дъвкане. Много хубав сос, обаче свинското макар и сготвено беше много трудно за дъвчене. Видяхме на снимката габаритите, разбирате мисля с какво съжаление оставих в чинията доста от месото, но просто ми беше невъзможно да продължа борбата с ’крехкото’. 
Иначе механата беше хубава, сервитьорката учтива и всъщност яденето беше много вкусно.
С понатежал стомах се вдигнах и поехме към любимото ни място в Жеравна, чешмата. За съжаление не работеше, за пръв път е това.
Колко е зелено само, а боровете отсреща нацъфтели. Не ми се мисли каква жега е лятото с тези камъни по уличките, но сега пролетта е много приятно.
Пак ще дойдем, живот и здраве.
Време беше да се прибираме, слязохме на паркинга където ни чакаше кемпера.
Чипровският манастир:
http://www.bulgariamonasteries.com/c...astir.html
Не беше много далеч и скоро се разхождахме из двора на манастира. Свещеник нямаше, само един работник дърводелец, който ни съпроводи в църквата.
Пообиколихме, поснимахме се. 
Бяхме тук през 2008-ма година и е странно, че много малко от строящото се тогава е довършено.
До чешмата имаше малка градинка с нацъфтели кактуси.
Един от манастирите, през които минаваме без да спим до него.
По небето започнаха да се кълбят облаци и ние тръгнахме към следващата ни цел.Лопушанският манастир:
http://www.bulgariamonasteries.com/l..._manastir.html
Заслизах по тесния път по отклонението за Чипровския манастир.
С приближаването на Монтана и отдалечаването от Чупрене пътищата ставаха все по-зле.
Но пък на Гаврил Геново ни посрещна едва ли не магистрала. На този опразнен край - по две ленти в посока с градинка по средата. Флагове ’вечна дружба’ разбира се. Цяла магистрала.
Позасмяхме се и продължихме нататък. Знаехме, че на манастира има вода, а и още имахме от заредената край Ребърково. Търсехме магазин обаче да заредим с храна. Скоро го намерихме и Вяра отърча да напазари, докато с облаците се гледахме свъсено.
Скоро стигнахме манастира и паркирах на полянката отпред, с едно наум да мога да изляза ако е мокро.
Вяра и Рони опитаха да преварят дъжда и да влязат в манастира, докато аз поприбирах разни неща. 
Много красив манастир. Вляво се вижда ствола на една от двете огромни липи, които бяха нацъфтели.
Имат си и гълъби.Аз не успях да изляза преди дъжда. Вяра и Рони се прибраха, а навън заваля кротко и така до другия ден с кратки спирания.
Това е един от дните, в които съжаляваме, че сме без телевизор. Вън валеше, а ние се отдадохме на малко интернет, малко рисуване, малко игра, а после сладък сън под трополенето на дъжда.Клисурският манастир:
http://klisurskimanastir.com
А също и тесни мостчета.
Скоро излязохме на главния път Монтана-Берковица. Облаците продължаваха да се катерят по планината в далечината. Но според прогнозата повече дъжд нямаше да има.
Минахме през Берковица транзит.
Вляво се вижда табелата ’Скара Сталин’. Много се смях, тачат си го хората явно.
Скоро бяхме пред манастира, нямаше много коли.
Досега удържахме да влизаме по механи, но днес явно нямаше да е така. До манастира имаше не една, а два механи. Едната ’горе’ до самия манастир, а другата ’долу’ на стотина метра. Хвърлихме по едно око ’аха, работи’ и влязохме в манастира.
В манастира има ателие, в което монахини правят разни неща. Икони например. В църквата ни казаха, че ги правят само по поръчка обаче, няма готови. Чудно дали и това бяха направили.
Имаше няколко такива из целия двор. Общо взето има промени от последното ни идване. Над манастира, по посока аязмото, са направили чудесна градина с беседки и детска площадка за игра. През целия манастир минава една рекичка, с водопадчета и мостчета.
Отидохме и до малкия параклис под кестените.
Вечерта настъпваше бавно, имахме намерение малко по-късно да ходим в механата, но Рони не изтрая. Така че рано рано седнахме на една маса вътре. Обзавеждането беше класически северозападен соц. Маси, столове, две големки тонколони на стената с пуснато ’Радио Видин’ и вечерните попфолк поздрави. В единия ъгъл на помещението имаше нещо като мъничък олтар на Володя Стоянов. Негов плакат, върху масичка, с покривчица везана, малко битов кът стил.Поръчахме си, поспогледахме се с Вяра след като установихме какво значи за готвачката 450 грама салата, но какво да се прави. Хапваме, пийвам аз, в настроение сме. Рони по едно време обаче каза - искам до тоалетната. Хубаво, казвам, ей на онази врата пише WC, отивайте с майка ти. Сервитьорката донесе ключ, отварят и що да видим - вратата води на двора навън, а сервитьорката невъзмутимо каза ’Ей оттука вляво, 20-30 метра нагоре’. Разбира се, Вяра предпочете да заведе детето в кемпера.И все пак не си изкарахме лошо, може би денонощието затворени в кемпера ни направи доволни от каквото и да е разнообразие. Взехме решение да останем още една вечер до манастира. Все пак, имаше още една механа, ’долната’, за пробване. А кратката разходка след вечеря ни показа, че там има понита, макар и само за гледане.И така, прибрахме се в кемпера да спим. Като налягахме, пренебрегнатият от прогнозата дъжд тихо се завърна за да ни напомни за себе си.Роженският манастир
Навън вече се бяха наредили търговците покрай масичките, а нас ни очакваше ей това пътче към манастира.
Минах тясното покрай двата дувара и продължих по баира нагоре. Каква беше изненадата ни обаче, когато пред нас се препречи това. 
Отляво свлачище и недовършен ремонт, стръмен баир със рязък завой след него. Позасилих кемпера, но на завоя нямаше как да не намаля. Пробвах да напъна на първа, но миг ми трябваше да усетя, че просто мъча излишно машината. Върнах на заден ход, да могат да минават другите и слязох да огледам как да обърна. Не ми се караше назад чак до площадчето долу, камо ли през тесния проход между дуварите. Как да е с напред-назад все пак завъртях дългия 6.40м кемпер и слязохме долу. Бях много ядосан, че нито имаше табела, нито някой от продавачите долу ни каза да не тръгваме, а сервитьорката от механата изрично я бяхме питали стига ли се с кола горе. Неприятно. Паркинга също беше вече пълен и нямаше къде да паркираме. Подкарах недоволен по обратния път, но си мислех - е хайде сега, дотук сме дошли, няма да идем до манастира?! Че кога ще дойдем пак? Видях едно празно тясно място и се пробвах да се навра, но нещо не се получаваше, аз ядосан, кемпера голям, а мястото тясно и до мост. Насреща ми беше ей тази къща и докато маневрирах се чу някакво гара-гура.
Излезе някакъв мъж и ми каза - паркирай ей тука, до къщата, на сянката. Казвам му ама как, аз не съм гост тука, неудобно. Как неудобно, отговаря ми той, аз съм собственика, спирай на сянката, ето и камера има, разходете се спокойно. 
Жив и здрав да е човека, след толкова оглеждане за родопското гостоприемство накрая се зарадвахме на пиринското.Върнахме се на площадчето и започнахме да изкачваме баира към манастира пеш. Вяра и Рони дръпнаха напред, аз има много сериозни болки след разходката ми 17км покрай Беглика и едвам тепах в жегата. Клатех се като патка, търговците по масите ме гледаха със съмнение ще изкарам ли догоре. Стиснах зъби и крачка по крачка катерех,Кратка почивка на половината път, до гроба на Яне Сандански. Хубава гледка.
Накрая стигнах манастира, Вяра и Рони ме чакаха там и поехме по каменистата пътека към манастира.
Вътре в църквата свещи се палеха в предверието. В самата църква имаше само една свещ голяма пред олтара. Имаше един поп, който следеше да се спазва реда. И въпреки това жените го дебнеха, да си запалят не от другите свещи отвън, а от тази пред олтара. Голяма игра на котка и мишка падаше. Попа вика, хванатата жена гледа с оня поглед, ужким неразбралия. И така до следващата след минута.Слизането по баира не беше по-леко. Слънцето напичаше, всичко ме болеше, а пътя нямаше край. Вяра и Рони отново дръпнаха напред, толкова бавен бях, че след като почакали на площада чак тръгнали да се връщат да ме търсят. Решихме да седнем да хапнем в една механка, да живна малко. 
Понапълнили стомаси и отпочинали мускули започнахме да редим плана за деня. Искахме да се върнем на Рупите да разгледаме все пак комплекса на Ванга.Рилският манастир
Отбивката за Рилския манастир не беше далеч.
Ужким избягахме от антракса във Варна, пък се натресохме в град Рила, където и тях ги мореше нещо. Само дето ние не знаехме. Така че Вяра слезе да купува закуски и добре, че имаше само питки, че знае ли човек.
Пътя нагоре към манастира е нормален, е тук там трябва да се внимава с неравности, но общо взето нищо фрапантно. Тук там отстрани имаше дърва насечени.
Качихме се на манастира, спряхме на платения паркинг и още не съм спрял колата цъфна един младеж да иска пари. Питам колко мога да стоя - колкото си искам. Ще я видим тая работа. Платихме и понеже не знаехме докога е отворено се втурнахме в манастира. 
Не бяхме ходили там, наистина е впечатляващо. Високи няколко етажа, сравнено с другите манастири е все едно гледаш няколко накуп. Влязохме в църквата да запалим свещи, общо взето в последния момент, след нас затвориха.
Направихме едно бързо селфи и излязохме, на следващия ден планирахме по-обстойно разглеждане.
Всъщност портата на манастира остана доста време още отворена, идваха скъпарски коли, заминаваха. Момчето събирач на такса за паркинга си беше заминал в 19ч.
Направихме още една кратка разходка след вечеря наоколо да си разходим храната и се прибрахме в кемпера да спим.На сутринта още не привършили като хората сутрешните обязаности и на кемпера се почука. Някакъв нервен младеж настояваше да си платим за паркинг. Казах му - платили сме си, оставил съм ти на стъклото да видиш билетите. Казаха ни, че можем да стоим колкото искаме. Голяяяямо разочарование. С мъка в гласа попита колко още ще стоим, друг ден било вече. Казах му, че ще разгледаме и до час ни няма. Големи хиени са, не помня точната сума за паркинга, но не беше 2лв всеки случай.Сутрин Рилският манастир изглежда даже още по-впечатляващ.
Магазинчетата бяха отворили.
Манастирския котак лениво дремеше, но ако някой отидеше да го помачка нямаше нищо против.
В дъното до групичката хора се намира пощенския клон на Рилския манастир. Пратихме оттам картичка за Рони на домашния ни адрес, нищо че беше с нас. След години да я изравя и да си спомня.
Време беше да тръгваме.